Победа над коронавируса! Вече има свободни зони, наречени „лодки“

Из записките на … (не се чете)

Всичко започна през ранното лято на 2020 г. и като се замисля сега, това трябваше да бъде очаквано. Само че взорът ни бе замъглен от ежедневните видеа за развитието на пандемията от Ковид-19 у нас и по света. Вече нямаше сутрешни пресконференции, а новините за броя на новозаболелите и жертвите в България се излъчваха от ФБ страницата на Щаба. Проф. Мутафчийски заставаше пред камерата и всяка сутрин, вместо „Добро утро“, питаше: „Вкъщи ли сте? Останете си там.“ Но това вече не беше препоръка, а заповед. Някой в мрежата дори пусна слух, че са направени наведнъж стотици видеа, които е трябвало да се излъчват до края на годината, ден след ден, при сценарий, че професорът е заразен. Кой знай, може и така да беше, и данните, които тръпнехме да чуем, да са били фалшиви? За последен път генералът бе съобщил, че вече сме в пика на заразата, който не се знае колко дълго ще продължи. Вече нямаше никакво значение кой ден сме от седмицата или какво ще е времето утре. Защото времето беше спряло, движеше се само живакът в термометъра. Навън патрулираха коли, а за изловените нарушители наказанието бе наистина жестоко – лишаване от интернет от з месеца до година. Телевизиите спряха да излъчват през лятото заради големия брой карантинирани репортери и оператори, и на екрана плуваше до втръсване надписът: „Доскоро! Бъдете здрави!“ Вече беше забранено пазаруването, продоволствен щаб във всяка област разнасяше храна по домовете, осигуряваше лекарства и системи за хронично болните, откарваше някъде полуделите. Служители бяха облечени като космонавти и не разговаряха с никого.

От ФБ страницата на правителството говорител на премиера информираше, макар и рядко, за мерките, които се взимат за изход от  ситуация – какви лекарства се пробват, колко са арестуваните, откъде идват продоволствията. А продоволствията бяха ограничени – пшенично и царевично брашно, ориз, макарони, олио, печен и суров слънчоглед, нахут, минерална вода, картофи. И всичко това от Държавния резерв.

28-те области в страната бяха под карантина, но в някои от тях имаше необхванати селища – предимно запустели села с нищожен брой жители или напълно празни.

Из света Ковид-19 вършееше. Изследователските центрове буксуваха, защото се оказа, че всъщност вирусът е доста гъвкъв – непрекъснато мутираше и се усъвършенстваше да бъде безсмъртен.

И така, докато един ден някой някъде из нета съобщи, че цените на земеделските земи са поскъпнали. Не с малко, а направо са се удвоили. Тази новина сама по себе си бе интересна, но по-шокиращ бе изводът, че за определена група хора животът тече както някога – излизат, правят сделки с други хора, ходят при нотариуси, превеждат пари … Но защо, по дяволите, им е тази земя? На кого му е до инвестиции в тези извънбиблейски времена?

Все по-често започнаха да се промъкват новини, че цените на земите продължават да растат. Сделките се сключвали по електронен път. Купували се и гори. Плащало се не с пари, а с PCR и други тестове, които се бяха превърнали в изключителна рядкост, в ябълки, дини, грозде, свежи зеленчуци и други пакети от слънчеви храни.

Докато един ден през есента говорителят на правителството се появи в поредното видео, като току-що събудил се от дълъг сън, и съобщи за новосъздадена организация ДИВОК-1. (Нали разбирате, обратно на Ковид и без девятката – б.р.). Той каза, че тази организация се е учредила още на 12 юни с малък брой членове. Всички те били прекарали успешно заразата и оттогава досега броят им е нараснал. Членовете на Дивок-1 решили да създадат зони, свободни от коронавируса, и се ориентирали именно към пустите села, особено към тези, които се намирали в равнинни и полупланински места. Изкупили земите и под съветите на оцелели фермери, започнали да създават зеленчукови градини, засадили овошки, засяли и пшеница за догодина. В селата имало много празни обори, така че част от тях се заели с отглеждане на животни. Било въпрос на оцеляване, затова всички работили усърдно, макар и примитивно. На част от хората в организацията била поверена отговорността да пазят границите на свободните зони. В зоните, наречени „лодки“ (Лодка 1, Лодка 2 и т.н.), се допускали нови членове, само ако те се подложат на надежден бърз тест, който трябва да покаже, че имат антитела срещу вируса. Тоест, само ако са го преболедували. От Дивок-1 били категорични, че ще отворят врати за всеки, който е оцелял, но не и за здравите незаразени, тъй като повторно развитие на епидемия вътре в свободната зона би застрашило крехкото й съществуване. Всеки, който иска да се занимава със земеделие и животновъдство, да работи много, вместо да стои под домашен арест, е добре дошъл при нас под слънцето, при майката земя и нейните води и гори, приканвали от „лодките“.

„И така – завърши говорителят – всеки, който иска да се присъедини към новата общност, е свободен да излезе и да бъде откаран в препълнените от заразени хора болници, за да помага на малкото останал медицински персонал. След като и ако премине този полеви тест, ще е свободен да се отправи към избраната от него „лодка“.“

Новината се разнесе мълниеносно из мрежата. Лайковете надминаха един милион само за денонощие. На другата сутрин погледнах през прозореца към улицата – само двама стояха пред домовете си и чакаха да бъдат откарани като доброволци към болниците. На следващия ден бяха петтима. На третата сутрин се събудих, размечтан да работя. Ръцете направо ме сърбяха след пет месеца, прекарани между стени.

Честит 1 април!