Би Би Си: С ниските разходи за труд, България грабна короната като производител на лавандула

Герои в репортажа са българският производител на лавандулово масло Филип Лисичаров, икономисти, френски председател на браншова организация и английски купувач

Българските разходи за труд са 6 евро за час, френските 36,60 евро

В сърцето на розовата долина на България, в подножието на Балканите, полята около малкото село Търничени стават лилави всяка късна пролет, започва историята си за българската лавандула и масло британската новинарска корпорация Би Би Си.

Междувременно производството на френска лавандула претърпя големи загуби през последното десетилетие, поради бактериална инфекция.

„Някой трябваше да запълни празнината“, казва Филип Лисичаров, собственик на дестилерия за етерично масло в Търничени. Той поема предприятието през 1992 г., но бизнесът е създаден от семейството му през 1909 година.

„България и Франция са сменили местата си преди, като България е най-големият производител на лавандула през 70-те / 80-те години“, казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на InteliAgro, българска изследователска група с нестопанска цел в областта на селското стопанство.

България грабна короната обратно от Франция през 2012 г. и нейните насаждения от лавандула се разшириха, за да покрият 180кв км, според InteliAgro,

Евтината работна ръка, добрият климат и дългата традиция за отглеждане на лавандула са основните предимства на България, казва Криштоф Гловачки, икономист от Центъра за социални и икономически изследвания (Case), мозъчен тръст в Централна и Източна Европа.

България има най-ниските разходи за труд на час в Европейския съюз – 6,00 евро (7 долара; 5,47 британски лири), в сравнение с 36,60 евро във Франция, по данни на ЕС.

Гловачки казва, че това помага на българското лавандулово масло да е повече от наполовина по-евтино от френския му еквивалент. Тъй като френското производство е спаднало, той казва, че по-евтината цена на българското масло е била привлекателна за купувачи като големи козметични компании.

Почти цялото масло от дестилерията на Филип Лисичаров ще бъде изнесено, както и лавандуловата вода, която компанията също прави.

„За съжаление 99% от нашето производство на лавандула отива за износ. България все още няма добре развита козметична индустрия, която използва именно това етерично масло като основна суровина“, казва г-н Лисичаров.

САЩ са най-големият потребител на лавандулово масло в света, но основният износ на България е към Германия, Франция и Австрия, според Българската национална асоциация на етерични масла, парфюмерия и козметика.

Въпреки че разходите за труд играят роля в цената на лавандуловото масло, в крайна сметка всичко се свежда до неговото качество. И мнозина казват, че френското масло остава най-доброто.

Ален Аубанел, президент на Междупрофесионалния комитет на френските етерични масла и собственик на дестилерия, казва, че докато производството във Франция се увеличава през последните години, фокусът му е върху качеството.

„Вярно е, че по отношение на цените не можем да се състезаваме“, казва той. „Независимо от това, по отношение на качеството, ноу-хау, проследяемостта и сортовете, адаптирани към почвата, там наистина имаме силни козове.

„Това е като виното. Сортовете, които използваме във Франция, не са същите като тези, използвани в България. Не е същия климат, а производственият процес също е напълно различен.“

Това е важно за някои купувачи.

„Смята се, че френското масло има цветен, плодов и камфорообразен мирис с горна нотка на ароматен ликьор“, казва Трейси Смит, мениджър във фирма за аромати в Обединеното кралство.

„Българското масло понякога може да бъде описано като флорално и плодово, но по-малко свежо с леко груба тревиста нотка. Френската лавандула с най-висок клас AOP трябва да се отглежда на минимум 800 м надморска височина.“

Г-жа Смит добавя, че фирмата, в която работи, купува много повече българска лавандула от френската заради цената.

„Ако ще създадете фин аромат, тогава бихте искали най-добрата лавандула. Ако създавате аромат за ръчно измиване, тогава българската лавандула е наред. И тя е много, много по-евтина.“