Дъждовете утрепаха череши и пипер, стопаните имат 7 дни да сигнализират администрацията!

Черешите в Североизточна България се напукаха и станаха непродаваеми, пипери в пловдивските села бяха удавени в 50 литра на кв. метър дъжд

Черешови масиви в Североизточна България и хиляди декари пипери в селата Ръжево Конаре и Дълго поле, област Пловдив бяха съсипани от валежите през цения юни дотук и особено в последните дни.

Непродаваеми череши

В Североизточна България паднаха 170 литра дъжд от 1-ви до 20 юни. Влагата нацепи черешите и приключи предсрочно прибирането на реколтата, сигнализира Димитричка Търпанова от УС на Добруджанския овощарски съюз.

„Само вчера паднаха 33 литра дъжд, а предишния ден имахме 40 литра. Плодовете не издържаха на на непрекъснатите валежи и се напукаха“, каза тя.

Производителите не могат да получат обезщетение от застрахователи, тъй като напукването на плодовете не е застрахователно събитие, поясни Димитричка Търпанова.

Тя посъветва всички производители, които са установили този проблем в градините, да подадат сигнали до общинските служби по земеделие или областните земеделски дирекции. Те трябва да го направят в рамките на 7 дни. Администрацията ще излъчи комисия, която да провери на място състоянието на градините и да издаде протоколи за 100% пропаднали площи, защото когато плодовете са в такова състояние, те стават нежелана стока и за всякакъв тип преработватели, камо ли за пазара.

С протоколите за пропаднали площи, наесен стопаните ще могат да получат обезщетение от ДФЗ, след като земеделският министър издаде заповед. Това се случва след приключване на стопанската година, поясни г-жа Търпанова.

Размерът на обезщетението е 80% от направените разходи. Те не се доказват, а се изчисляват на базата на технологични карти.

Производителите не могат да оставят напуканите плодове в градините, тъй като през раните нахлуват вредители. Това означава допълнителни разходи, зоито са задължителни, защото ако реколтата не се свали от дърветата, през следващата година зарази ще поразят новата реколта.

Удавен пипер

В края на миналата седмица пипери върху 1500-2000 декара, отглеждани в землищата на селата Ръжево Конаре и Дълго поле, останаха под вода, сигнализира председателят на асоциация „Български пипер“ Данчо Кощилаков.

„В четвъртък паднаха около 50 литра на квадратен метър валежи и отнесоха засадените зеленчуци. Колеги ми изпратиха снимки със заседнал в калта при пиперите трактор.  Дори и частично да оцелеят, пиперите ще дадат извънредно слаба реколта особено на фона на допълнителните разходи за отводняване и растителна защита“, каза Кощилаков.

Той се е свързал с директора на дирекция „Растениевъдство“ в МЗХГ Петър Кировски и със зам.-министър Явор Гечев, за да алармира за провалената реколта.

Проблемът е, че дори и министерството да признае за 100% пропаднала реколта, обезщетенията, които стопаните ще получат късно наесен, ще са минимални. Причината е, че министерството борави със стари технологични карти, според които разходите за производство са два пъти по-ниски от направените.

„Преди 4 години изпратихме становище на асоциацията, подкрепено и от Института по зеленчукови култури „Марица“, с реалните разходи, които плащат пиперопроизводителите. Но и досега МЗХГ не е поправило неактуалните карти“, заяви Данчо Кощилаков.

Той посочи, че повечето стопани на пипер не са застраховали реколтата заради редица разочарования на бранша от застрахователните дружества. Кощилаков разказа личен горчив опит. Преди десетина години, когато градушка помляла готовата за прибиране реколта на полето на 16 юли и застрахователят признал 100% загуби, в крайна сметка не получил и „две стотинки“. Оттогава спрял да застрахова продукцията, въпреки че държавата подпомага застраховането, а преди 5 години напълно се отказал от пиперопроизводството.

„Защото той е най-скъпото зеленчукопроизводство. Разходите на декар са над 3000 лева и когато се случи наводнение или градушка, не можем да разчитаме нито на застрахователи, нито на МЗХГ“, каза той. И допълни, че това обяснява защо българското зеленчукопроизводство е пред изчезване.