Жътвата на лимеца започна! Цената – 10 лв./килограм
Ядките от древната житна култура заместнат месото и зеленчуците едновременно, твърди Валери Добрев
Днес Валери Добрев (31 г.) започва да прибира лимеца. Посевът му е в землището на Житница, където отглежда 30 декара от ценното зърно. Миналата година реколтата е била превъзходна – 267 кг от декар, при среден за района на Южна България между 150 и 180 килограма. „Не забравяйте, че лимецът е в село Жит-ни-ца“, обръща внимание Валери. „Тук земята е плодородна и е подходяща точно за житни култури.“
Валери ще прибира реколта от лимец за втора година. Той признава, че се е захванал със земеделие само заради това полудиво или направо диво, древно растение. Когато започне да говори за ползите от зърното, той се изразява като поет. Впрочем, Валери е и поет. Казва, че ядката на лимеца е блага, мека. „Още като погледнеш зърното, виждаш, че е благородно. То златее, сравнено с това на пшеницата, което сивее. Съдържанието
на протеини, минерали и витамини в лимеца го правят заместител на месото и зеленчуците едновременно. Екологично чисто е, защото не се тори, не се пръска. Растението е със силна енергия и не допуска плевели около себе си. Не може да бъде генно модифицирано. С такава чиста енергия е, че изправя бързо на крака хора, които са преболедували. В лимеца липсва глутена, който Валери нарича „лепило“ .
Той консумира зърното по различни начини. Понякога го накисва за 24 часа и го хапва като ядки. Твърди, че е меко и може дори без предварително хидратиране да го консумира. Друг път, ако има флейки от лимец, ръси с тях салатите. Поръчва си флейки при Атанас Янакиев от Първенец, които е конструирал машина, с която смачква зърното и го прави на филийки, люспи. Янакиев е известен на всички производители на лимец, защото сам е направил техника за лющене с максимален рандеман. Валери твърди, че „чушки, пълнени с лимец“ е превъзходна гозба. А на супите вместо фиде ръси отново лимец. Той си приготвя хляб от флейки или брашно, но за целта не използва мая, а квас. Квасът си го приготвя по следният начин: Накисва пълнозърнесто брашно – може и от пшеница, във вода. Три дни подред досипва по една лъжица брашно, за да подхрани сместа. На третия ден вече има квас, тоест набухвател. Според Валери маята е биологично оръжие, създадено по време на Втората световна война. „Тя унищожава полезната флора в стомашно-чревния тракт“, казва той.
Търсенето на зърно, флейки и брашно от лимец непрекъснато расте. Цената на зърното е космическа в сравнение с цената на обикновената пшеница. В момента пшеницата се продава за 0.35 лева за килограм, а лимецът – за 10 лева за килограм. Разликата е почти 30 пъти. Въпреки, че е скъп, лимецът се радва на увеличаваща се популярност и търсене.
А бе ти интересувал ли си се малко от биология, че да твърдиш, че маята била биологично оръжие и избива полезната микрофлора. Това твърдение е не смехотворно ами не знам какво……. аман от самозванци. Аре да се образовате малко….
А ти интересуваш ли се, какво съдържа маята. Да си чувал, като биолог за Saccharomyces cerevisiae?
само не разбрах при тази духовност, как е възможно да го търгува 30 пъти по скъпо..