Доклад на ФАО: 34% от почвите на земята са деградирали заради човешка дейност

Бързото разрастване на градовете ежегодно намалява земеделската земя, като за периода 2000-2017 г. са загубени 20% от нивите

засолена почваОрганизацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) пусна вчера знаков доклад за влошаващото се състояние на световните почвени, земни и водни ресурси и предизвикателствата, пред които е изправено световното население, което през 2050 г., ще наброява близо десет милиарда души.

„Някои от наземните и водните екосистеми са в критично състояние “, пише генералният директор Ку Донгю в предговора към консолидиран доклад, озаглавен „Състоянието на световните земни и водни ресурси за храни и земеделие“. Системи на предела „(SOLAV 2021). – В настоящата ситуация става ясно, че в бъдеще нашата продоволствена сигурност ще зависи от това дали ще успеем да опазим земята, почвата и водните ресурси на планетата.“

По време на презентацията си генералният директор отбеляза: „Настоящите модели на производство на селскостопански храни не са устойчиви. Въпреки това, агрохранителните системи могат да играят важна роля за смекчаване на този натиск и да допринесат за постигането на целите за климата и развитието.“

Ако настоящата тенденция продължи, 50-процентното увеличение на производството на основни храни може да ускори изтеглянето на селскостопанска вода с около 35 процента, според доклада . Това може да причини екологични бедствия, засилена конкуренция за ресурси и поява на нови социални проблеми и конфликти.

Основните проблеми са както следва:

  • Антропогенната деградация на почвата е засегнала 34 процента – тоест 1 660 милиона хектара – земеделска земя.
  • Повече от 95 процента от храната се произвежда от земя, но има ограничени възможности за разширяване на продуктивната земя.
  • Градските зони покриват по-малко от 0,5 процента от земната повърхност, но бързият градски растеж оказва значително влияние върху земята и водните ресурси, замърсявайки и свивайки ключови земеделски земи, сериозно засягайки производителността и продоволствената сигурност.
  • Между 2000 и 2017 г. процентът на използване на земята на глава от населението е спаднал с 20 процента.
  • Недостигът на вода застрашава глобалната продоволствена сигурност и устойчивото развитие, заплашвайки 3,2 милиарда души, живеещи в селскостопански райони.

Решения 

Тъй като обработваемата земя и сладководни ресурси са оскъдни, е жизненоважно технологиите и иновациите да бъдат изведени на следващото ниво. Трябва да укрепим цифровата архитектура, необходима за предоставяне на базови данни и информация и за вземане на базирани на доказателства решения за селското стопанство, които гарантират устойчивост на изменението на климата.

Управлението на земята и водите трябва да бъде по-приобщаващо и гъвкаво и да е от полза за милиони дребни фермери, жени, младежи и коренни народи. Те са най-уязвими към климатичните и други социално-икономически заплахи и са изправени пред по-голяма продоволствена несигурност. Необходимо е по-цялостно планиране на всички нива. И още: инвестициите в селското стопанство трябва да бъдат насочени към генериране на социални и екологични ползи.

Устойчивостта на почвата, земята и водните ресурси е основата за осигуряване на агрохранителните системи от сътресения. Следователно рационалното използване на тези ресурси е от ключово значение за постигането на целите за смекчаване на изменението на климата и адаптиране. Например, само чрез разумно използване на почвените ресурси една трета от емисиите на парникови газове от земеделските земи могат да бъдат усвоени.

Leave a Comment