Алеко Константинов и Пейо Яворов се раждат на фаталния 13 януари

Двама забележителни с талантите си българи се раждат на 13 януари. Това са Алеко Константинов – през 1863 г. и Пейо Яворов 15 години по-късно – през 1878-а. Тяхното творчество има незаменимо място в историята на българската литература. Те са от хората, заради които вярваме, че е чест да се наречеш българин. И двамата живеят кратко. Алеко отнася грешен куршум, когато е на 34 години. Яворов се самоубива с отрова и пистолет, когато е на 36.

Алеко Константинов се ражда в образовано семейство в Свищов. Завършва право, бил е съдия, заместник-прокурор и юрисконсулт, но работи до края на късия си живот като адвокат на свободна практика. Човек със свободен дух и изключително обаяние, за което банкерът Атанас Буров казва: „Това бе съвършен мъж, забавен като бог, красив като бог, мил и сърдечен. Аз него съм го имал винаги за образец, за идеал.“

Творчеството на Алеко може да се открие по страниците на вестника на Демократическата партия „Знаме“, където са публикувани негови фейлетони, пътеписи. Той получава литературна слава, когато публикува първия български пътепис за впечатления извън България „До Чикаго и назад“. След това пише за търговецът на розово масло „Бай Ганьо“.

Алеко умира на 34 години на 11 май 1897 г., убит по погрешка до Пещера.

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!” Това пише Алеко във фейлетон две години преди да бъде застрелян.

Пейо Яворов, който също има кратък живот, е роден в Чирпан. Остава в историята с ярката си поетична дарба и с трагичните последни години от живота си. Извън литературата, обвързва съдбата си с борбите за Македония – четник е при Яне Сандански и други войводи, член е на македонските организации, но най-паметното му участие в македонското освободително движение е възпяването в стихове и книги на героите в него. Участва още в Балканската война и получава наградата кръст „За храброст“.

Колкото е пъстроцветна, дълбока и хармонична в словото си поезията му, толкова ярки са и влюбванията на Яворов. В Дора Габе, в Мина Тодорова, в Лора Каравелова. Любовта му Лора се оказва фатална.

На 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, Яворов прави опит да се самоубие. Поетът оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров. Яворов умира на 36 години.

ЩЕ ДОЙДЕШ ТИ

Ще дойдеш ти, очакван ден.
Изгубих аз човешка мощ
в безсъница през дълга нощ.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Разметнал пурпур и лъчи,
към вечността повил очи,
зора ще зазориш над мен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.
Вампири много сред нощта
без жал ми смукаха кръвта.
Ще дойдеш ти спасител-ден.
В море от мрак и светлина
внезапно кипнала вълна
ще грабне нежно дух ранен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.
Ще дойде с тебе най-подир
в безсъница сънуван мир.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Ще пламне тъмен кръгозор,
ала засенил моя взор,
ще бдиш ти царствено над мен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.
С вестително протяжен звън,
по-тих от песен в утрен сън,
ще дойдеш ти, спасител-ден.
И в умиление тогаз – ще плача аз
самси над своя труп студен…

 

Ще дойдеш ти, очакван ден!