Мощна атака за повече пари към земеделското министерство и правителството
Пренебрегвайки споразумението за 100 000 евро таван на директните плащания от 2023 г., животновъдни организации поискаха таванът на Ковид-помощта на стопанство от сектора да е 300 000 евро. И заплашиха с протест
Браншови организации от животновъдния и растениевъдния сектори, включително и представители на пчелари, поискаха от аграрното министерство и правителството допълнително подпомагане. Към всички се присъедини днес и ПП „Обединени земеделци“ с председател Петя Ставрева.
Единствени животновъдите заплашиха с протести в случай, че властта не се отзове на исканията им.
Оранжерии
Далеч преди всички, още в края на 2021 г. оранжерийните производители поискаха помощ от държавата, за да могат да отгледат ранни зеленчуци в отопляеми оранжерии. Тогава, а и сега, цените на енергийните носители като природен газ, пелети, дърва вече бяха увеличени в пъти.
Едва миналата седмица УС на фонд „земеделие“ реши да отпусне 3,5 млн. лв. на производителите, които традиционно отоплява, за да отгледат ранни зеленчукови реколти.
Животновъди
След заседанието на УС на ДФ „Земеделие“ на 7 февруари животновъдни организации, но не всички, които представляват сектор „Животновъдство“, подготвиха декларация, адресирана до премиера, вицепремиера Асен Василев, председателите на парламентарните комисии по бюджет и по земеделие, както и до земеделския министър.
Направи впечатление отсъствието на Съюза на птицевъдите и на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).
Декларацията е подписана от „Национален съюз на говедовъдите в България“(НСГБ), „Обединени български животновъди“, „Браншова камара за месодайно животновъдство“, “Съюз на животновъдите в България“, „Асоциация на българските биволовъди“, „Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България“, „Национална асоциация на животновъдите“, Животновъдно сдружение „Старият Балкан“, „Асоциация за развъждане на черно-шарената порода говеда в България“, ,,Асоциация на свиневъдите в България“, ,,Асоциация на индустриалното свиневъдство в България“. Документът е публикуван в сайта на НСГБ „Говедовъд“.
В декларацията се посочва, че заради ниските изкупни цени на млякото и месото и завишените разходи за фураж и електроенергия, животновъдните организации искат лична среща с премиера Кирил Петков.
В случай, че такава не се състои, 11-те организации са заявили писмено исканията си. А именно: 100% увеличение на бюджета за животновъдство за 2022 г.; спешно изплащане на държавната помощ за щетите, нанесени от Ковид-19, но също така увеличаване на размера на подпомагане за до 300 000 евро; спешно плащане на държавната помощ за хуманно отношение към свине в пълен размер за 2022 г., както и на неизплатените до момента суми по нея от 2018 г. досега.
Както и много други организации, а също така и партии, 11-те организации искат намаляване на ДДС за мляко и месо, за фуражи и торове.
В случай на пасивно отношение от страна на властта, организациите заплашват с протести.
Пчелари
Към животновъдните организации се присъединява и пчеларската организация (една от поне 12-те такива) Национален браншови пчеларски съюз. Организацията иска намаляване на ДДС за пчелния мед и пчелните продукти наполовина, тоест данъкът да е 10%.
Въпреки че пчеларите досега винаги са получавали от извънредната Ковид-помощ, Националният браншови пчеларски съюз настоява сектора да участва в това подпомагане.
Овощари
Браншови организации от сектор овощарство поискаха от ръководството на земеделското министерство да увеличи ставката за държавната помощ за растителна защита срещу вредители през зимния период с 50%.
Миналата седмица УС на ДФ „Земеделие“ обяви, че е актуализирало ставката с 20% отгоре, но производителите на плодове смятат, че завишените разходи за продукти за растителна защита, както и за горива и торове, не могат да бъдат покрити само с 20% по-високи ставки.
Партия „Обединени земеделци“
Днес на пресконференция в Пловдив партия „Обединени земеделци“ (ОЗ) заяви на пресконференция, че увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделски стопани и тютюнопроизводители с близо 70%, ще вкара в сивия сектор най-малките земеделци. Петя Ставрева, председател на партията, каза, че предложението на ОЗ е минималният осигурителен доход за 2022 г. да бъде 500 лева за стопанства със стандартен производствен обем до 25 000 лева. Той включва най-дребните: ферма с до 10 крави или до 160 овце, или с до 13 свине-майки, стопанства с до 66 дка лозя и до 17 дка ябълки и круши и др.
Освен това от „Обединени земеделци“ поискаха Националният стратегически план да се изпрати възможно най-бързо до Европейската комисия, а също така да се публикува на интернет страницата на министерството, за да може стопаните да се запознаят по-навреме с новите зелени изисквания за получаване на субсидии.
Георги Ташев заяви, че е редно помощта de minimis да бъде увеличена до 30 000 евро за периода на ползване, а бюджетът на държавната Ковид-помощ да се удвои с оглед на новите по-високи цени на консумативите в земеделието – торове, препарати за растителна защита, найлони, капкови системи, фуражи, енергийни ресурси. Той заяви, че субсидиите за инвестиционните мерки от ПРСР 6.1 за млади фермери и 6.3 за малки стопани, трябва да стане 100 000 лева.
Зара Клисурова, председател на Съюза на производителите на етерично-маслени култури в България каза, че две седмици чака за поискана от нея среща със земеделския министър, но такава и досега не е насрочена. Тя заяви, че себестойността на продукцията от маслодайни рози расте, а пазарът не реагира по същия начин, така че розопроизводителите ще са на загуба и тази година. Те не могат да увеличат надниците на берачите на розов цвят и затова тази пролет ще имат проблем с наемането на работници.
Кметове на малки населени места, които са членове на „Обединени земеделци“ заявиха, че общински проекти по ПРСР се изпълняват в общинските центрове, докато малките населени места не могат да се възползват от инвестиционните субсидии.
И „Обединени земеделци“ поискаха намаляване на ДДС за храните, както и за по-сериозен граничен контрол при вноса на плодове и зеленчуци.