Румен Радев в АУ: В селското стопанство има тежък дисбаланс

Президентът разкри пред студентите своите 6 правила за лидерство

Гост на Аграрния университет в Пловдив бе тази сутрин президентът Румен Радев.

В Аулата той се обърна към препълната зала с преподаватели и студенти със слово, чрез което показа, че президентството и лично той  следят особено внимателно селскостопанския отрасъл.

Румен Радев заяви, че осигуряването на продоволствената сигурност е изключително важно за всяка държава и особено днес в условията на войната в Украйна. Той даде за пример Испания, където наскоро беше, и каза, че на Пиринеите разчитат много на българската пшеница, продукцията от слънчоглед и царевица.

„По същия начин много държави, наши партньори в Европейския съюз, са в изключителна кореспонденция с нашите власти и всяка държава иска в момента да си гарантира доставката на пшеница и зърнени храни от България. Ние все повече говорим за продоволствена сигурност и хранителен суверенитет и това нещо през годините сме го постигнали с развитието на нашето селско стопанство. Точно в тази криза България се превръща в изключително важен фактор, защото при потенциалния глад, който може да последва в редица държави, следва огромен проблем и за сигурността“, каза президентът.

Наред с нашите успехи в производството на зърнени продукти, те са безспорни, излизат на преден план и множество проблеми пред аграрния сектор в България, продължи Радев. Това на първо мястото са тежките структурни дисбаланси. Производството на плодове и зеленчуци, месо и мляко драстично намаля и това определено не е добре. Той определи ситуацията като резултат от исторически наследени проблеми, визирайки насилствената колективизация, а после и възстановяването на наследствената земя в реални граници и загубата на важни пазари.

„Според мен България не успя да защити своите национални позиции в преговорите за земеделие при присъединяването към ЕС. В ОСП 2007-2014 г. начинът на формиране на субсидиите не помогна да постигнем основната цел, за която са създадени тези субсидии – задържане на хората и семействата в селата. При нас стана точно обратното.“

Начинът на субсидиране стимулира едрите производители, а дребните изоставиха селата, каза президентът.

Според Радев трябва да се помисли как да се направи така, че да има повече субсидии за хората, които произвеждат плодове и зеленчуци и се занимават с пчеларство и животновъдство. „Едно е да поддържаш хиляди декари земя с мощни машини и с 5 до 10 работника. А колко работници ти трябват за 50 декара зеленчуци“, попита той.

Даването на субсидии просто на декар земя без да е обвързано с крайния продукт също има своите последствия. Това е проблем, за който България трябва да търси решение.

„Зелената сделка, колкото и да е прекрасна и необходима, е огромно предизвикателство пред селското стопанство“, обърна внимание президентът. На фона на изискванията за намаляване на торовете и препаратите, „ние трябва да мислим като общество и държава каква реколта трябва да направим, така че селското стопанство да се превърне в устойчив, модерно ориентиран дял от нашата икономика със стратегическо значение за националната сигурност“.

„Точно вие ще бъдете изправени пред редица предизвикателства“, каза на студентите Радев, визирайки непрекъснато нарастващото световно население и ограничения ресурс на земята. Ще са необходими по-високи добиви от единица площ, която дори намалява. Това трябва да бъде съчетано с намерението реколтата да е екологично съобразна.

„Има отговор и той е във вас, в качеството и нивото на образованието“, заяви президентът.

Бъдещето на страната се съдържа в системата на образованието, отбеляза Радев. Той даде пример с държави с територии, сходни на нашата – Сингапур, Израел и Южна Корея и техния огромен технологически скок, само защото са инвестирали в образователната система. С 0,7% от БВП на България за научно изследователска и развойна дейност това няма как да стане, констатира Радев. Особено с ниските заплати за учители, преподаватели и стимулите за студенти и докторанти.

Румен Радев даде и положителен пример – институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и високи технологии Инсайт, който бе открит преди по-малко от месец в София.

Президентът отговори и на някои въпроси на студенти.

На въпроса как се става лидер, Радев сподели своята концепция за лидерство в оперативен план. „Изработих за себе си няколко много прости правила. Правило №1: Имай визия за структурата, в която работиш и как да се промени. Правило№2: Комуникирай. Критично важно е да комуникираш с хората около себе си. Имал съм прекрасни колеги професионалисти, които не успяха да се развият кариерно, защото не успяха да комуникират. Правило №3: Създавай стандарт. Трябва да наложиш критерии в организацията, която ръководиш, и да се съобразяваш с тях. Правило №4: Развивай средата. Може да боядисате една стена, може да сложите цвете. Поставяйки хората в по-добра среда, тяхното отношение става по-позитивно. Правило №5: Споделяй успеха, поемай вината. Най-грозното нещо, което може да сполети един лидер е да присвои успеха на своите подчинени. Или ако допусне грешка, да се оправдава със своите подчинени. Много трудното правило №6: Води с личен пример.