Людмил Работов пожела берекет и качество и пусна комбайните за жътва

Само за първата нива от 700 дка ечемик, зърнопроизводителят ще плати между 3500 и 4200 лева за горивото

Да има берекет и качество! Да приберем стоката от полето навреме и без проблеми! Това си пожела Людмил Работов, поля вода пред комбайна и машината тръгна за първата жътва в житните посеви на полето до село Борец.

Тези първи дни на жътва около посрещането на астрономическото лято са ритуални за зърнопроизводителите в цялата страна и са най-значимите, защото в тях е истината за всичките усилия от миналата есен досега, за правилността на взетите решения и за благосклонността на небето и земята. Мъдрият земеделец знае, че късметът е на ръба между природните стихии и изобилието. И така е всяка година от памтивека насам, независимо от напредъка на технологиите.

Първата нива на Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, е с ечемик върху 700 декара.

Ако времето позволи, комбайнерите ще започват жътвата в 9 часа сутринта и ще приключват деня по тъмно. По време на тази най-важна кампания работното време е извън нормите, защото не се знае кога поредният дъжд ще затвори прозореца. Затова не се прахосва всеки позволен час.

По окомерна преценка на зърнопроизводителя от община Раковски добивът от ечемик ще е между 600 и 700 кг/дка. Защото посевът е върху чернозем и е наторен според нормите.

„При пшеницата добивът може и да е по-нисък, защото дъждовете закъсняха на места“, преценява Людмил Работов.

Ечемикът от тази нива ще се ожъне за два дни и само разходът на дизел за 700-те декара ще е към 1300 до 1500 литра. Това ще струва на зърнопроизводителя между 3500 и 4200 лева.

„Миналата година дизелът се продаваше по 1,20 лв. за литър без ДДС, а тази година е 2,80 лева“, сравнява Работов. Вчера Съюзът на зърнопроизводителите от Пловдив предложи на НАЗ да сигнализира всички важни институции – от Комисията за защита на конкуренцията до правителството и парламента, за спекулативното пълзящо покачване на цените на горивата и в частност на дизела.

Пловдивските зърнопроизводители искат цените на горивата да се проверят от КЗК и да се алармират институциите

Новите реалности тази година показват рекордна себестойност на есенните култури, увеличена от четирикратното покачване на цените на торовете, високата рента от около 100 кг/дка зърно в Южна България, по-скъпите горива и продукти за растителна защита.

„Засега изкупните цени на житни и рапица само се коментират. Когато приберем зърното в хамбарите, тогава ще имаме реални сделки и ще видим какво се предлага от търговците“, каза фермерът от Раковски.

Паралелно с ечемика той ще започне и прибирането на грах за зърно. Редът на жътвите ще зависи от влажността на продукцията, а тя пък ще е според количествата дъждове, паднали на едно или друго поле. А всичко това ще е съобразено и с очакваните валежи в следващите дни. Така Людмил Работов ще решава в движение дали да пусне комбайните най-напред при рапицата или в полетата с пшеница върху по-песъчливи почви.

На мястото на прибрания грах той планира да засее царевица с по-къс вегетационен период и това ще е за пръв път от десет години насам.

„Имаше три причини да не отглеждам царевица. Първата е кражбите на зърно, втората е скъпата поливна вода, третата – липсата на поливачи. Засега съм решил само един от трите проблема. Със собствени средства закупих поливна система пивот, която мога да управлявам от телефона си, така че поливачи вече не са ми нужни. Факторът „скъпа поливна вода“ е частично решен, тъй като с пивота се постига икономия на вода. При гравитачно поливане се изразходват 120 литра на декар, а с поливната инсталация нормата е намалена на 90 литра заради прецизното използване на водата. Третият проблем – кражбите на зърно, си остава отворен“, обясни зърнопроизводителят.

За недостиг на зърно за осигуряване на българското потребление въобще не може да се говори.

„Производството на пшеница в страната ще е между 6 и 7 милиона тона. От години се знае, че у нас се използва годишно 1,5 милиона тона, но всъщност потреблението вече е доста по-малко. Едно, защото броят на животните драстично намаля. И второ, българите консумират все по-малко хляб и тестени изделия“, посочи Людмил Работов.

От името на бранша, той критикува администрацията за ненавременния контрол, който упражнява.  Доскоро е имало проверки за наличието на продукция в складовете на зърнопроизводителите. Изисквала се е документация и отчети, в момент, когато земеделците са били заети с обичайните грижи по време на на пролетната вегетация. Само че контролът продължава и досега, когато цялото внимание на стопаните е ангажирано с предстоящата жътва.

„Далеч съм от мисълта, че не трябва да има проверки и дисциплина, но е добре те да се извършват през зимата. Това е времето, когато земеделците са по-свободни да обърнат внимание на администрацията“, обясни зърнопроизводителят.

На въпроса сега ли е времето за закупуване на торове, при които се забелязва лек спад, Людмил Работов отговори: „Вярно е, че има лека тенденция към поевтиняване, но за мен тези цени са високи. Може да се окаже, че сегашната цена от 1200 лева за тон е най-добра, но въпреки това знам, че тя е висока като процент разход в себестойността. Миналата година по това време торът струваше 460 лева. Не мога да дам съвет да купуваме, защото не мога да предскажа бъдещето.“