Светлана Боянова: Целта на Европейския цифров иновационен хъб е да срещнем фермерите с новите технологии

В рамките на AgroDigiRise те ще могат да тестват предложения, които ще облекчат и прецизират ежедневната им работа, и ще са им от полза при финансирането

Стартираме от 2023 г.

Светлана Боянова е председател на Института за агростратегии и иновации, който съществува от 2013 година, и е инициатор за основаването на АгроХъб.БГ – първият Цифров иновационен хъб за земеделие в България през 2019 г. На 16 юни т.г. Европейската комисия одобри проекта AgroDigiRise, входиран от консорциум с координатор Института за агростратегии и иновации, с което даде зелена светлина на Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) по програмата Digital Europe.

Светлана Боянова пред Агро Пловдив

Г-жо Боянова, спечелихте проект за създаване на Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) по програмата Digital Europe за около 7 милиона лева. Може ли да разкажете накратко какви дейности ще се извършват по този проект в следващите три години?

– Създаването на цифров иновационен хъб у нас е най-новото и хубаво събитие, което не се е случвало до момента. Планът ни е да създадем мащабна мрежа за съвместна работа между земеделци, експерти по цифрови технологии и умения, и учени. Всички заедно ще работят кооперативно. Хъбът сам по себе си няма да разработва технологии. Идеята е тук те да се тестват преди земеделците да решат да инвестират в тях.

Чрез нас стопаните ще има кого да попитат в сферата на цифровите технологии за нещата, които касаят дейностите им. Затова ние сме създали като теми ключови технологии в различните сектори.

Каква е амбицията на Европейската комисия с финансирането на хъбове като вашия? 

– Идеята на ЕК с тази програма е да има поне един агрохъб във всяка държава, защото земеделието като цяло е един от най-слабо цифровизираните сектори. Проблемът е, че фермерите засега не могат да се възползват от нещата, които биха успели да направят бизнеса им по-лек. Не е задължително да се цифровизираме, но трябва да се пробва как новите технологии биха помогнали на стопанствата. Ние ще направим така, че всеки, които има желание да осъвремени производството си, да има къде да види как действа даден модел. Моята роля е да помогна за срещата между иноваторските фирми и производителите, за да могат да си говорят, а след това да попитат и учените.

Какви ще са темите, по които ще съберете фермери, програмисти и учени?

– Темите могат да се предлагат както от страна на земеделците, така и от наша страна. Ние ще  си направим график за всяка година къде какво обучение ще проведем. Имаме идеи какви да са темите, ще ги структурираме съвсем скоро. Торене, напояване, растителна защита, устойчиво земеделие – каквито и да са фокусите,

ключовата дума тук е прецизност

А тя може да се изпълни със съдържание, когато прилагаме цифрови технологии. Съответно имаме включени в проекта съветници – български и от Европа, така че когато някой поиска нещо специфично, да можем веднага да реагираме. Тъй като вече сме част от мрежата на другите одобрени европейски цифрови хъбове, можем през тази мрежа да покажем други технологии, така че българските земеделци да имат достъп до всички иновации, създадени в Европейския съюз.

Към какъв тип стопанства ще е насочен проекта? Ще има ли демонстрации и за животновъдите?

– Към всички стопанства – малки, средни, големи. Към всеки, който не казва „на мен акъл не ми трябва“. Имахме заложени и животновъдни цифрови технологии и иновации. Но за съжаление партньорите, които очаквахме, се отказаха в последния момент. Но ще има хъб и в Стара Загора, с който можем да си сътрудничим, а също и с Тракийския университет. Аз искам да работим и за сектор Животновъдство, въпреки че ми се щеше да имаме контакти с добре оборудвани животновъдни ферми, които да могат да бъдат посещавани, за да се види на място как работят. Може би в близко време ще развием и това направление.

Европейският цифров иновационен хъб ще е базиран в Пловдив и ще е регионален за целия Южен централен район. Защо се насочихте насам?

– Избрахме центъра на хъба да е в Пловдив, а обхватът да е

Южен централен район, защото тук имаме както силен земеделски бизнес, така и силна наука

Но от друга страна, макар фокусът ни да е земеделие, не трябва да изключваме и другия бизнес в района. Ако има интерес от страна на други индустрии, също можем да отговорим на това – с колегите от България или с други от хъбовете в ЕС. Точно затова Тракия икономическа зона са ни партньор в този проект и разчитам на тях, когато има необходимост от достъп до цифрова технология като инфраструктура или като обучение за цифрови умения, да се обърнат към нас и най-подходящият от партньорите ни да отговори на искането.

Кои ще са партньорите на хъба?

Ще бъдат много организации и компании. Това, че имаме фирми, които са членове в хъба и предлагат такива технологии, не означава, че ние ще се лимитираме само до тях. Те ще ни предвидят инфраструктура за технологиите, които така или иначе предлагат. Тук имаме идея да миксираме технологии. Иновацията на нашия хъб ще бъде да видим при събирането на данни през различни технологии и тяхната обработка и анализ, дали препоръката към земеделския стопанин по съответната тема за прецизно торене, прецизно напояване или друго, му е помогнала да развие по-модерно стопанство. Нашата инфраструктура ще бъде в базите на Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ в Пловдив, в новия Център по растителна системна биология и биотехнология, в Аграрния университет (АУ). Но в АУ ще ползваме предимно лозовите масиви, тъй като имаме като партньор и стартъп, който работи по темата за разпознаване на болести по лозята. Най-общо казано,

ще направим инфраструктура в научните институции, при земеделците и в няколко оранжерии.

Община Пловдив ни е асоцииран партньор, който подкрепя институционално проекта. Но ако от общината имат нужда от услуга, която да предоставим, ние ще сме длъжни да се отзовем. Можем да помагаме и на стартиращи фирми. Имаме споразумения за партньорство с клъстера за изкуствен интелект, с клъстера по биотехнологии и с други. Предстои тепърва да представяме всички партньори в Европейския цифровия иновационен хъб и тяхната роля, с която ще допринесат за реализацията на поставените ни цели.

Колко земеделци се очаква да се включат?

По различните дейности са заложени различни параметри и индикатори. Ще разпространяваме информация за видовете обучения, семинари, уъркшопове,  за лектори и теми по всички наши комуникационни канали. Целта ни е да бъдат интересни и полезни, да не е отбиване на номера. Като обявим съответната тема и търсим интереса, да го направим така, че наистина да е любопитно за участниците и да не съжаляват, че са дошли на семинар, който за тях най-вероятно ще е безплатен.

Сумата, която Европейският цифров иновационен хъб ще получи по програмата не е малка. Как ще бъде вложена? Как ще работи?

Идеята е, че този хъб е мястото, през което парите по проекта идват от Европейската комисия и от държавата. Финансирането е 50 на 50. Ние като хъб сме длъжни да трансферираме парите към всички – земеделци, малки и средни предприятия, под формата на обучение, достъп до финансиране и много други, които са ни заложени като дейност. И всъщност

хъбът не може да има печалба

Средствата само преминават през нас. Имаме заплащане за екипа, който ще бъде основната движеща сила на хъба. Трябва да изчислим стойността, която биха платили земеделците, ако демонстрациите и обучението бяха платени, въпреки че за тях всичко това ще е безплатно. Ако обучението изисква по-специфична експертиза и каним международен лектор, например ще бъде необходимо да се заплати минимална сума от земеделците.

Преди няколко години вие създадохте първия в страната агрохъб. Той ли е в основата на новата структура, с която спечелихте проекта?

Ние като сдружение с нестопанска цел АгроХъб.БГ сме официално регистрирани 2019 г. и там имаме 27 членове. Но не всички се включиха в проекта да бъдем Европейски цифров иновационен хъб. В него се включиха 14 членове на АгроХъб.БГ, а Института за агростратеги и иновации е координатор на консорциума за ЕЦИХ AgroDigiRise. Ние обаче не спираме да работим като национален цифров иновационен хъб за земеделие и всякакви други проекти и възможности ще продължат да се създават и организират.

Дигитализацията не влиза ли у нас с машините и оборудването, които земеделците купуват?

Партньори в ЕЦИХ са и Българската асоциация на търговците на агротехника БАТА АГРО. Те се включиха, защото при тях са всичките прецизни софтуери, които са инсталирани в машините. В машиностроенето много бързо се развива цифровизацията. Но не са само машиностроителите. Производителите на торове също имат технологии за прецизно наторяване. Всички компании вече имат отделни структури, които работят за постигане на повече прецизност в изпълнението на каквото и да е.

Дали с вашата дейност ще помогнете на стопаните да се ориентират как могат да получат допълнително финансиране през ПРСР или по директните мерки и схеми?

В Стратегическия план имаме заложени интервенции както по екосхемите, така и по ПРСР.

Нашето проектно предложение е свързано със зелените изисквания на ЕК

и по тези теми така или иначе ще работим. Дали ще е за използването на пестициди или вода, нашите земеделци трябва да се научат да ги прилагат прецизно с помощта на цифровите технологии. В системата за дигитализация на процесите от фермата до трапезата по Плана за възстановяване и устойчивост ще има модули за употреба на ПРЗ, за торове, за антимикробни вещества при животни, за биологично производство. А също наскоро излезе проект на регламент, с който искат да се промени Системата за земеделска счетоводна информация(СЗСИ) , така че да се събират данни за екологични и социални параметри. Както виждате, цифровите технологии ще стават все по-необходими.

Кога и с какво ще стартирате?

Първо трябва да подпишем наесен договор с Европейската комисия. Обмисляме коя да е началната дата и най-вероятно тя ще е в края на тази година. Реално ще започнем по дейности през януари 2023 г. Първоначално трябва да изградим инфраструктурата за работа на хъба в демоточките – научно-изследователските  организации и земеделските стопанства, партньори на AgroDigiRise. Трябва вътрешно да направим обучение за тези, които ще извършват обученията. По-голямата част от първата година на изпълнение на проекта е насочена към вътрешната организация и комуникация, защото самите европейски цифрови хъбове са нещо ново за комисията. Ще имаме и обучение в специално създадена структура в ЕК за хъбовете.

Кое ви се вижда най-трудно в мащабната дейност, която ще извършвате?

За мен трудната част е да предизвикаме интереса от страна на крайния потребител –  земеделските производители и МСП от Южен централен район. Ежедневието е пълно с проблеми – икономически, политически, природни, война … От хъба и организацията, която ще създадем, най-доволни накрая трябва да са най-вече земеделските производители. Те трябва да видят смисъл в цялата работа. А когато това стане, ще разберем, че усилията са си стрували.