Проф. Р. Андреев: Ливадната пеперуда е почти навсякъде и напада всичко. Идва трето поколение!

Преподавателят в Аграрния университет, който е сред най-известните ентомолози у нас, описва вредителя и борбата срещу него

Професор Радослав Андреев

Не е вярно, че ливадната пеперуда се е разпространила фатално само в Добруджа. Тази година можем да открием неприятеля в каламитет на много места в Източна и Централна България. Среща се в областите Бургас, Ямбол, Стара Загора, Плевен, покрай морето. Дори в Пловдивско я наблюдавахме в полета с люцерна край с. Крумово. Но стопаните там взеха бързи мерки и спряха развитието на пеперудата. Това разказа пред Агро Пловдив известният ентомолог и преподавател в Аграрния университет в Пловдив проф. д-р Радослав Андреев.

Той припомни, че у нас същият неприятел (Loxostege sticticalis L.) е бил в каламитет през 1971-1973 г. От Добричко са съобщили, че и през 1981 г. е имало частично нападение.

„Няма цикличност в появата на този вредител, всичко е въпрос на стечения на обстоятелството. Не са само климатичните фактори, много други неща влияят за намножаването му. Със сигурност пеперудата се е появила още миналата година, за да има време да се намножи през 2022 г. до каламитета, който виждаме“, убеден е проф. Андреев. По думите му ливадната пеперуда е обичайно срещан неприятел у нас, но се случва рядко ситуацията да се изпусне толкова фатално. „Земеделците не са я забелязали навреме и тя се е разпространила необезкоявана“, каза ентомологът.

Проф. Радослав Андреев ни предостави своя актуална разработка с богат снимков материал за ливадната пеперуда, заедно със средствата за борба срещу нея.

Публикуваме я с негово позволение.

Разред Пеперуди – Lepidoptera

Сем. Crambidae

Ливадна пеперуда – Loxostege sticticalis L.

У нас е разпространена повсеместно. Видът има многогодишен тип популационна динамика и в дълги периоди е с ниска плътност, но има и години, когато популацията е във възход, а през 2022 е наблюдаван каламитет в източните и някои централни райони на страната. Гъсениците се изхранват с голям брой културни и диви растения – от 35 ботанически семейства. Най-силно се нападат слънчоглед, царевица, едногодишни и многогодишни бобови култури (люцерна), цвекло, коноп, памук, зеленчукови култури (най-вече тиквови), лавандула и различни ливадни треви (лобода, щир, равнец и др.).

По-рядко напада овощни, житни, картофи, домати и тютюн.

Възрастното насекомо е с дължина 8-12 mm и размах на крилете 18-26 mm. Предните крила най-често са сиво-кафяви, но се срещат и жълто-кафяви, с тъмнокафяви петна. Успоредно на терминалния (външния) ръб има тъмна ивица и втора от жълти петна. В медиалната клетка има голямо жълто ромбоидно петно. Задните крила са белезникаво-сиви, с две успоредни тъмнокафяви ивици. Крилата са сгънати като равнобедрен триъгълник, когато пеперудата е в покой. Антените са нишковидни.

Яйца

Яйцата са удължено-овални, белезникави, с дължина 0,8-1 mm и широчина 0,4-0,5 mm. Снасят се поединично или на малки групи. Преди излюпването на гъсеницата потъмняват.

Гъсеницата при излюпването е светло белезникава около 1 mm. Възрастните гъсеници са от сиво-зелени до сиво-кафяви, с по-тъмна гръбна страна, по която преминават надлъжни тъмни и светли ивици. Главата е изпъстрена с петна. По тялото имат брадавички (щитчета), от които излизат фини космици. На дължината достигат 35-38 mm.

Какавидата е червено-кафява, дълга 10-12 mm. Поместена е в копринен пашкул, в почвата.

Снимки на яйца и какавида https://pnwhandbooks.org/insect/agronomic/sugar-beet/sugar-beet-webworm

Ливадната пеперуда развива три поколения годишно и зимува като напълно развита гъсеница в продълговато-овално копринено пашкулче в почвата. През първата половина на април гъсениците какавидират и пеперудите от първо поколение летят през втората половина на месеца, при средна денонощна температура на въздуха 15ºС. Масовият летеж е през май при температура не по-ниска от 17ºС. Пеперудите приемат нектар от различни цъфтящи растения за да узреят полово. Активни са както през деня, така и през нощта, но масовият им летеж е около 23-24 часа. Привличат се от светлина и хранителни атрактанти (ферментиращи течности). Оптималната температура за летежа и копулацията е 20-25ºС. Един женски индивид снася от 40 до 600 яйца на групи по 2-20 от долната страна на листата. Яйцеснасянето е след залез-слънце и през нощта, при температура на въздуха не по-ниска от 18ºС.

Ембрионалното развитие на първо поколение е от 5-6 до 9 дни, а на следващите поколения от 3 до 6 дни.

Гъсениците живеят индивидуално, открито по растенията. Повредата зависи от възрастта и хранителния гостоприемник.

Малките гъсеници скелетират листата, първоначално по-фино, като изяждат само единия (най-често горния) епидермис и паренхима. Фино скелетиране има и от възрастните гъсеници при гостоприемници с по-дебели листа. При растения с по-тънки листа възрастните гъсеници може да изгризат изцяло междунервните пространства и да оставят само грубите жилки. Нападат се и цветните части. При придвижването си от едно листо (клонче, цвят) върху друго гъсениците отделят копринени нишки и при висока плътност се наблюдава омотаване на нападнатите части. Храненето е изключително интензивно и нападнатите растения могат да бъдат напълно обезлистени буквално за няколко дни.

Характерно за гъсениците е, че след като унищожат листата на растенията в даден посев се придвижват в съседни ненападнати площи, като изминават големи разстояния, дори преодоляват и водни прегради.

Продължителността на ларвния стадий е 14-30 дни, след което гъсениците какавидират в почвата, в копринен пашкул. Какавидният период е 15-21 дни. Пълното развитие на едно поколение на ливадната пеперуда продължава от един до два месеца, в зависимост от температурата и хранителния гостоприемник. При второ и трето поколение периода е 30-36 дни.

Пеперудите от второ поколение летят в края на юни и първата половина на юли, а от трето поколение – от средата на август до края на септември. Гъсениците от тези поколения са по-многобройни и нанасят големи повреди.

Каламитети на Ливадната пеперуда у нас е имало през първата половина на 20-ти век (1901, 1912, 1919, 1921). След Втората световна война културата на земеделието в България се повишава, започва масово използване на химични инсектициди и каламитети от този неприятел се развиват много по-рядко. Последният голям каламитет е през 1975 г. Освен от системата на земеделие и използваните ПРЗ масовото намножаване на Ливадната пеперуда зависи от абиотичните (климатичните) и от биотичните (хищници и паразити) фактори, затова в днешно време се проявява през сравнително дълги периоди. За първо поколение неблагоприятно влияние оказва понижаването на температурите под 18⁰С, а за второ и трето – силното засушаване, при което пеперудите не се хранят с качествен нектар и може да останат напълно стерилни. Описани са над 70 естествени регулатора, от различни разреди (твърдокрили, ципокрили, двукрили), които унищожават гъсениците на вида. Яйцата се паразитират от Trichogramma.

Методи за контрол

За намаляване на повредите е необходимо навреме и в срок да се провеждат всички агротехнически мероприятия по време на отглеждането на културите – ранна сеитба на едногодишните пролетни растения; торене; напояване; редовни обработки за унищожаване на плевелната растителност, както и окосяване на тревистата растителност в съседните синори и целинни площи; навременно прибиране на реколтата и др.

Контролът и избора на препарати при ливадната пеперуда са както при надземните нощенки. Третиране с инсектициди (химични и биологични с контактно и стомашно действие) се провежда при плътност над прага на икономическа вредност, но трябва да се има предвид, че храненето на гъсениците е изключително интензивно и нападнатите растения могат да бъдат обезлистени само за няколко дни. При масово намножаване за предпочитане са ПРЗ с бърз инициален ефект като синтетичните пиретроиди.

За захарно цвекло ПИВ е 4-6 гъсеници на 1 m2 или 10% повредена листна маса от поникване до очертаване на редовете, а след това 10 гъсеници/m2 или 25% повредена листна маса; ПИВ за царевица е от 5-6 до 10 гъсеници/m2 в началните фази – от поникване до 5-ти – 6-ти лист; ПИВ за слънчогледа е 8-10 гъсеници/m2 от поникване до 5-ти – 6-ти лист и 15-20 гъсеници/m2 преди цъфтежа; ПИВ за люцерна е 5-8 гъсеници/m2 при млад подраст; ПИВ за тютюна е 4-6 гъсеници/m2 след разсаждане; при конопа ПИВ е 10 гъсеници/m2 за първо поколение и 20 гъсеници/m2 за второ.

Обследването се прави с пробни площадки (1х1 m).

Регистрирани препарати: Вазтак 100ЕК – 15 ml/dka за гъсеници II и III възраст – 20 ml/dka за гъсеници IV и V възраст; Магеос 150ВГ – 10 g/dka; Суми Алфа 5ЕК – 25 ml/dka за гъсеници II и III възраст – 30 ml/dka за гъсеници IV и V възраст.

Бактериалните препарати на база B.thuringiensis (Дипел, Рапакс и др.) не са регистрирани, но дават много добър резултат. Не трябва да се забравя, че тяхното действие е по-бавно (гъсениците умират след 2-4 дни) и процента смъртност е по-нисък в сравнение с химичните продукти.

При каламитетно намножаване е възможно използването и на яйчния паразит Trichogramma. Колонизирането се провежда в периода на масово яйцеснасяне. Нормата и кратността зависят от плътността и продължителността на яйценосния период. Консултирайте се със специалист!

Ако третирането е при цъфтящи култури трябва да се спазва Наредба 13 за опазване на пчелите.

Летежът на възрастните може да се установи със светлинни уловки.