5 фонда предлагат дялови инвестиции в проекти на земеделци: Фондът дава капитал и става съдружник

Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев обеща да съдейства за кредитирането на организации на производители

„Вашият сегмент, на селското стопанство, е най-ключов за иновациите и растежа. IT и земеделието трябва да станат общо ядро, а ние да намерим правилните финансови инструменти спрямо него. През Българска банка за развитие и Фонд на фондовете имаме стотици милиони лева за иновации.“ Това каза министърът на иновациите и растежа Александър Пулев в Пловдив на конференция за интелигентно земеделие „Поглед в бъдещето“. В конференцията взе участие и земеделският министър Явор Гечев, както и Светлана Боянова, председател на Европейския цифров иновационен хъб.

„Във Фонд на фондовете се управляват около 2 млрд. лв. ресурс основно от структурните фондове на ЕС, но има и участие от страна на държавата. Основните направления са две. Около 80% от средствата са за директно кредитиране, другите 20% са с фокус върху дялови инвестиции. Там ресурсът е около 250 млн. лв. И по двете направления може да се кандидатства за високотехнологични иновации в земеделието. Има специално разработен продукт за земеделие при малките и средни предприятия с възможност за кредитиране до 2 млн. лв. при облекчени условия“, обяви министър Пулев.

По думите му обаче основният фокус за земеделския сектор е сегментът „дялови инвестиции“, където има пет фонда, които позволяват директна инвестиция в капитала на дружеството. „Говорим за ресурс от 250 млн. лв. Стартиращи компании могат да получат такъв тип инвестиции в размер до 1 млн. евро“, добави Пулев.

По отношение на възможностите от Българската банка за развитие (ББР), министърът посочи, че за сектор „Земеделие“ има специализирани продукти за лизинг и покупка на всякакъв вид техника на много добри условия за срок от 8 години, който е нетипичен за търговските банки. „Това е дълъг срок, с който банката цели да подпомогне бизнеса във високо рисковите сегменти“, каза министърът.

„Има пари за иновации в земеделието, стотици милиони са, и ние вече сме адаптирали местната реалност към световните трендове за финансиране на дигитално, иновативно земеделие и стартъпи в сектора. Фокусирали сме се и вече подобни инструменти работят. И разчитаме на равноправно партньорство между държавата и вас като предприемачи“, каза още министър Пулев.

На въпрос на председателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев защо ББР не кредитира организации на производители или кооперативи, Александър Пулев отговори, че не е в течение на проблема. Той обаче допълни, че държавната банка подготвя нови продукти и ако Караколев му представи лично обосновка за кредитиране на организации, той ще внесе предложението и ще бъде отворена такава възможност.

Симеон Караколев предложи също така да бъде увеличена кредитната функция на фонд „Земеделие“ с цел да отпуска заеми на юридически лица с нестопанска цел каквито са браншовите организации. „Едно е организация да поиска кредитиране за иновативни планове на 400 свои членове, друго е във фондът да бъдат входирани 400 проекта“, даде пример той.

Александър Пулев добави, че освен директното финансиране на българския бизнес, другата основна цел на Министерството на иновациите и растежа е да създава стратегически партньорства.

„Преди няколко седмици имах честта да участвам в делегация на президента Румен Радев при посещението му до Обединените арабски емирства. Там подписахме меморандум за стратегическо партньорство в областта на технологиите с водещата технологична организация на ОАЕ, G42. Фокусът бе именно изкуственият интелект и роботиката“, припомни Пулев. Той поясни, че земеделието е един от основните фокуси на организацията.

Нейни представители са на посещение в столицата от днес, където ще се срещнат с министъра и ще присъстват и на изложение на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT. То се провежда във връзка двудневна конференция на INSAIT, в която ще вземат участие световноизвестни учени в областта на информатиката и изкуствения интелект.

Министър Пулев обърна внимание и на глобалните тенденции по отношение на планираните инвестиции за иновации в селското стопанство, земеделието и хранителната индустрия. Той изнесе данни за повишаване на инвестициите в обем от 15 млрд. долара – ръст от три пъти до 2025 г. Очаква се до 4 пъти да нараснат и разходите за технологии с изкуствен интелект – от 1 милиард долара през 2020 г. до 4 милиарда долара през 2026 г. До 4,5 милиарда долара се очаква да достигне и най-бързо развиващият се технологичен сегмент на селското стопанство – мониторингът чрез използването на т. нар. Интернет на нещата.

„До 2050 г., според данни на ООН за населението и глада, световното население ще се увеличи с 2 милиарда души, което изисква 60% увеличение на хранителната производителност, за да се изхранят толкова хора“, добави Пулев.