Лихвите по кредитите тръгват нагоре и увеличението им ще зависи от лихвите по депозитите

Клиентите, теглили заеми от банки, избрали за база EURIBOR или основния лихвен процент на БНБ, вероятно ще са най-потърпевши, предполагат наблюдатели

банкноти евроДо края на 2023 г. лихвите по жилищните кредити у нас могат да нараснат до 4-5%, а тези по потребителските заеми – до 10%. Тази прогноза правят финансисти на база на твърдия курс на Федералния резерв на САЩ към охлаждане на кредитирането и овладяването на инфлацията, който Европейската централна банка следва с няколко месеца закъснение.

Заради валутния борд БНБ не може да извършва подобни действия, но още от юли търговските банки у нас започнаха плахо да реагират. Някои от по-големите финансови институции предприеха първа стъпка – премахване на наказателните такси за големи влогове, които бяха въвели заради излишъка на свободни пари. ОББ, Уникредит Булбанк, Пощенска банка, КВС Банк (бивша Райфайзенбанк) освободиха собствениците на сметки с над 200 хил. лв. от заплащането на 0.7% годишна такса над тези суми, пише специализираният сайт „Моите пари“.

Други по-малки банки отново възстановиха олихвяването на спестяванията след отрицателни стойности, като например Алианц България, а някои значително повишиха доходността, като Инвестбанк, до 1.11% за 12-месечните депозити.

Показателно за обръщането на тенденцията е обявеният от БНБ нов основен лихвен процент за октомври. За първи път от шест години той е различен от нула – 0.49%.

Първи ефекта на политиката на затягане на кредитирането ще усетят новите кандидати за банкови заеми. Това дори вече е видимо при потребителските заеми, където статистиката отчита слаб ръст на средните лихвени нива през юли и август и за първи път от половин година насам те надхвърлят 8%.

При новосключените ипотеки засега няма видима промяна – поне от данните за юли и август. От 1 октомври обаче имаме първа банка, обявила поскъпване на жилищните кредити за нови клиенти – физически лица. Това е ОББ, която повишава лихвата по ипотеките с 0.11 процентни пункта.

Големият въпрос е кога банките ще започнат да вдигат лихвите по вече сключените заеми?

Хората, които изплащат дългосрочни банкови заеми с фиксирани лихви, не би трябвало да се притесняват от предстоящо увеличение. Те обаче не са много и фиксираната лихва обикновено важи за първите до 5 години от срока на издължаване.

Лихвите по кредитите в повечето случаи у нас са съставени от плаваща компонента и твърда надбавка, която зависи от срочността на заемите и риска. Откакто БНБ престана да определя през 2018 г. индекса СОФИБОР, всяка търговска банка сама избира с каква база да съобрази плаващата лихва по заемите и с каква периодичност да прави корекции.

„Повечето банки, сред тях и всички по-големи, са приели за база средномесечните нива на лихвите по депозитите, които се оповестяват всеки месец от БНБ. Последните години те достигнаха нулата, което бе причина банките да намаляват лихвите по кредитите на своите клиенти. Сега започва обратният процес. И ако няма бързо вдигане на доходността по спестяванията, не би трябвало да има бърз ръст на лихвите по заемите“, посочва кредитният експерт Тихомир Тошев.

Експертите от финансовата платформа „MoitePari.bg“ обаче не смятат, че банките ще следват точно тази логика. „Очаквам банките да предприемат с голямо закъснение повишение на лихвите по депозитите, подобни стъпки дори ще бъдат оставени за накрая, преди това ще се увеличат лихвите по кредитите“, смята финансовият анализатор Десислава Николова от „MoitePari.bg“. 

Има български банки, избрали за база индекса EURIBOR – средното лихвено ниво, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро, или ОЛП – основния лихвен процент на БНБ. И двата индекса рязко тръгват нагоре. EURIBOR, който допреди няколко месеца бе отрицателна величина, сега е 1.8% за шестмесечния индекс и 2.6% за 12-месечния. Така че домакинствата, теглили кредити от банки, които се водят от стойностите на EURIBOR и ОЛП, засега, изглежда, че ще бъдат най-потърпевши.

По-големи проблеми може да се очакват при потребителските кредити, където получателите им са по-чувствителни на повишение на разходите. Средният размер на потребителския заем е около 15 хил. лв. у нас, които се погасяват за 10 години. Ако парите са изтеглени при 6% ГПР (годишен процент на разходите) и цената се вдигне до 10%, то месечната вноска от 167 лв. ще скочи на близо 200 лв.

Leave a Comment