Климатичните промени застрашават маслиновите дървета в Гърция

За Лесбос – третия по големина гръцки остров – производството на зехтин е изключително важен отрасъл, при това от векове. „Цялото богатство на острова се дължи на маслините“, казва за „Дойче веле“ екоактивистът Михалис Бакас. Сега обаче климатичните промени могат да засегнат и издръжливите на жегите маслинови дървета.

„Летата стават все по-сухи“, обяснява Бакас. През тази година в продължение на пет месеца не е паднала и капка дъжд. „Освен това зимите не са достатъчно студени, а маслините имат нужда от студа, за да растат.“ А когато все пак вали, това изобщо не е достатъчно за маслиновите дървета, които може изобщо да не цъфнат следващата пролет.

Бакас поддържа контакти с много фермери на острова, които са разтревожени от измененията в климата. „Селяните са шокирани – виждат как продукцията им спада“, казва екоактивистът. Същевременно пазарните цени на зехтина почти не могат да покрият разходите на фермерите. При това положение няма как да се мисли за бъдещи инвестиции. „Мнозина не знаят какво да правят. Затова зарязват производството на зехтин и търсят друга работа.“

Слабите реколти са неизбежни

Прокопис Банцис е сред фермерите, които никак не са доволни от тазгодишната маслинова реколта. Лятото не е било толкова горещо, колкото предната година, но пък е валяло твърде малко. В бъдеще по-слабите реколти ще са неизбежни, казва той.

Банцис обаче залага на естествената резистентност на маслиновите дървета – става дума за това плодородната земя да се остави да функционира без драстична намеса, посочва той. Поради това е добре по земята между дърветата да има богата и разнообразна фауна – тя осигурява на дърветата допълнителна влажност и акумулира вода. Много фермери използват химически средства за отстраняване на растителността – а те би трябвало да бъдат убедени в достойнствата на биоразнообразието и в селското стопанство.

Гърция пресъхва

Екстремни жеги, суша и лошо време: последните години придадоха реални измерения на абстрактното понятие „промени в климата“, което се проявява по различен начин в различните региони на Гърция. „В Гърция има много разнообразна природа – на юг е сходна с тази на Африка, а на север – с тази в Средна Европа. Западът, с голямото си количество валежи, пък е съвсем различен от сухия изток“, казва експертът по климата Ригас Циакирис. Прогнозите за бъдещето обаче са тревожни за цялата страна.

Селското стопанство и животновъдството са зависими от замръзналата вода, която се стича от планините към реките. Заради по-бързото топене на снеговете обаче условията се променят, а питейната вода намалява. „Прогнозите сочат, че големи части от Гърция могат да се превърнат в пустиня“, посочва Циакирис. Според актуално проучване над една трета от територията на страната е под заплаха: „През следващите десетилетия това ще бъде най-големият проблем не само на Гърция, но и на цялото източно Средиземноморие“.

Какво могат да направят политиците

Елиас Папатеодору е генерален секретар на гръцката Зелена партия, която няма почти никакво влияние. На последните избори тя не успя да вземе дори един процент от гласовете на гръцките избиратели, но екологичните проблеми бавно започват да ангажират вниманието на хората.

Папатеодору се надява на по-голяма подкрепа през следващата година – дори само заради климатичните промени, последиците от които се виждат най-добре именно в селското стопанство. „Вече имаме проблеми с маслините. Покрай измененията в климата наблюдаваме ръст в заболяванията по растенията, каквито по-рано не е имало.“

Под заплаха са и лозята, както и производството на сирене, тъй като ще намаляват площите, използвани за пасища. Затова още отсега е важно да се осъществи енергиен обрат – не само в Гърция. Енергийният сектор все още се контролира само от няколко големи фирми, а този модел е безперспективен – както от екологична, така и от икономическа гледна точка.

„В бъдеще селяните трябва да произвеждат сами енергията, от която имат нужда“, подчертава Папатеодору. Същото важи и за градовете. Енергийният обрат ще може да бъде реализиран само ако хората могат да се възползват директно от предимствата му – и така да намалят тежките последици от промените в климата.