Земеделската 2022 г. в профил и анфас – Част 1

2022 г. започна с обичайната в последно време маска на лицето и с ново правителство. Сега обаче завършва някак незавършено – без редовно правителство, без да се вижда края на войната в Украйна, без енергийни решения и … в земеделски аспект – без яснота как ще се прилага Стратегическия план догодина.

Януари

През януари НСИ отчете 7,8% инфлация, което ни притесни, защото още не знаехме, че през септември вече ще бъде 18,7%. Годината продължи с високи цени на природния газ и другите енергийни суровини. Това бе шокиращо най-вече за оранжерийните производители. Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) изпращаше писмо след писмо към министъра на земеделието – който и да беше той, с надеждата, че държавата ще подкрепи с енергийни субсидии българското зимно производство на зеленчуци. Но на министър Иван Иванов не му беше до оранжериите. Той спешно трябваше да се запознае както с европейските стратегии и зелената сделка, така и с това как се пише Стратегически план, който впрочем вече трябваше да е в Брюксел. Освен това човекът от БСП тепърва се запознаваше с имената и характерите на браншовиците. Нямаше време дори да уволни директорът на фонда, каквато си е традицията. Но пътьом заради скъсана дига при с. Катуница успя да свали борда на „Напоителни системи“. Чак февруари намери време да се отзове на искането на оранжерийците.

Междувременно системата ритмично си работеше по инерция – в началото на януари се отвори за прием пчеларската програма, после тютюнопроизводителите кандидатстваха за по 120 лева на декар де минимис. Когато трябваше да се превеждат пари по директните мерки – се превеждаха. Лозарската програма се промени, за да се увеличи процентът на подпомагане.

В края на януари министър Иванов обяви, че и тази година ще има Ковид-добавки с бюджет 110 млн. лв. И оттам нататък като се почна с раздаването на пари …

Февруари 

Още на 2 февруари, когато бе първата пресконференция на министър Иванов, бе съобщено, че на оранжерийните производители ще се помогне с 3,5 млн. лв. де минимис, а целият бюджет на тази държавна помощ за 2022 г. ще е 36 милиона. Ще се заделят 7 млн. лв. за компенсации за природни бедствия. Ковид-помощта пък ще е точно 111,5 милиона лева.

На 3 февруари УС на фонд „Земеделие“ гласува да раздаде де минимис за едри и дребни преживни – общо за 24 милиона лева. Бюджетът за зимни пръскания се увеличи с 20%. Определиха се 70 милиона (по 35 млн. лв.) за хуманно отношение към свине и птици, към които през годината се добавяше още и още.

Няколко дни след това животновъдите решиха да действат – заплашиха с протести; поискаха таванът на Ковид-помощта да е 300 000 евро; предложиха бюджетите за подпомагане на животновъдството да се удвоят за 2022 г.; настояха за среща с премиера Кирил Петков … При това войната в Украйна още не беше започнала.

Междувременно фонд „Земеделие“ отчете 2021 г., като съобщи, че държавното подпомагане е било в размер на близо 220 млн. лв., от които 79% са били усвоени от сектор Животновъдство.

На 15 февруари Корнелия Нинова влезе в подопечното на БСП земеделско министерство, за да обяви на бедния народ, че ще има евтини дърва за огрев. И след това всички видяхме какво се случи с дървата и списъците на кметовете.

През февруари бе завършен Стратегическия план, като междувременно стана ясно, че държавата ще съфинансира Програмата за развитие на селските райони с 60% вместо с досегашните 15 на сто. И това беше една наистина страхотна новина за периода 2023-2027 г.

На 25 февруари лозарите от района около Пловдив излязоха на протест и блокираха кръговото на Околовръстния път. „В Румъния субсидията за лозари е 300 евро, а ние се борим за 300 лева“, коментира един от протестиращите.

Ден преди Планът да бъде внесен в брюкселската администрация, Русия нападна Украйна. Това тепърва щеше да удари българското земеделие, особено зърнопроизводителите, и енергетиката, правителството също. Но тогава никой не знаеше какво ще последва. Дори и Стефан Янев, за който войната беше доскоро специална операция.

Още преди да влезем в март цената на пшеницата достигна почти 400 долара в САЩ, а в България все още си стоеше на 500 лева.

Март

В началото на март правителството започна да мисли за създаването на стратегически резерв от торове. Но после се сети, че е по-добре да се запасим със зърно заради страха от евентуално радиационно замърсяване на новата реколта. Защото в Европа отново има война! На 4 март на заседанието на Консултативния съвет по зърното и с участието на Кирил Петков и Асен Василев, се реши, че трябва да се изкупят над 1 милион тона зърно, най-вече пшеница. По това време американската пшеница вече беше 528 долара за тон, а френската 365 евро. В същия ден ООН обяви, че селскостопанските храни вече са с годишен ръст на инфлацията от 20,7%.

Още в началото на март Борис Михайлов, тогавашният директор на ДФ „Земеделие“, си събра личните вещи от кабинета и го преотстъпи на застрахователя Николай Каварджиклиев. През август Михайлов щеше да се върне в държавното управление на още по-важен пост – шеф на данъчната агенция, но на 2 март той просто се прибра при своите акции и криптото, които не се спряха да потъват през цялата 2022 г.

По време на изложението Агра в Пловдив бе съобщено, че биологичните площи у нас са се стопили внезапно с 30 000 ха и са паднали до 1,7% от обработваемата земя. Това си беше един от парадоксите на агростатистиката. В плановете на министерството обаче си остана целта до 2027 г. биофермите да заемат 7,6%.

Междувременно производителите на плодове и зеленчуци си получиха обвързаната подкрепа, която се оказа с по-ниски между 17 и 27% ставки. Това ускори решението на сектора за протести. Браншовите организации поискаха бюджетът на Ковид-помощта да бъде разпределен 50 на 50 между плодовете и зеленчуците, от една страна, и животните – от друга. Така започнаха протестите, които на 16 март се пренесоха от шосето към Карлово до заседанието на парламентарната земеделска комисия на жълтите павета.

Това беше едно от най-запомнящите се заседания с участието на браншовици от сектор Плодове и зеленчуци, и на Животновъдство, а също и на двама заместник-министри. Критичният въпрос беше кой е по-засегнат от множеството кризи и заслужава по-голямо финансиране – овощарите и зеленчукопроизводителите, или животновъдите.

Спорът изведнъж увеличи бюджета на държавната Ковид-помощ до 143,5 млн. лв., от които 79 млн. за животновъди и пчелари, и 64,5 млн. за плодове, зеленчуци, винени лозя, маслодайни рози и ориз. През април стана ясно, че таванът на подпомагането за стопанство ще е 290 000 евро.

Животновъдите не бяха доволни и на 18 март се срещнаха с финансовия министър Асен Василев, за да споделят неволите и недоволството си. Той им обеща допълнителни 120 милиона лева, които все не идваха и не идваха.

В края на март Полша въведе субсидии за закупуване на торове – по 106 евро на тон за до 50 хектара площ, и общо 826 млн. евро.

На 30 март бе освободен зам.-министър Атанас Добрев. В същия ден стана ясно, че България ще получи 10,3 милиона евро от 500 милиона извънредна помощ от ЕС.

Април

На 1 април УС на ДФЗ увеличи с 9 милиона лева помощта за хуманно отношение към свине и годишният бюджет стана 44 милиона лева. Бяха отпуснати средства и за частно складиране на свинско месо.

Тъй като представители на животновъдни организации искаха лична среща с комисаря Войчеховски, министър Иван Иванов обяви на пресконференция какви средства ще бъдат раздадени през 2022 г. Тук няма да ги споменаваме, защото сумата после прогресира нагоре. Министърът обаче сумира всичко, предназначено за животновъди, в това число за птицевъди и свиневъди, и обяви, че секторът ще получи близо 225 млн. лв. Сумира и субсидиите за растениевъди, които се оказаха 102 млн. лв.

Към средата на април де минимис най-после бе изплатен на калпак на оранжерийните производители, без значение дали отопляват или не оранжериите си. Така реши в последния момент министерството и раздаде 2,8 млн. лв. на 825 оранжерийци.

След като не успя да накара държавната фирма „Сортови семена Елит“ да закупи за държавния резерв пшеница и други зърна, министерството прехвърли тази отговорност на „Врана“. Дружеството получи 1,1 млрд. лева, но сумата трябваше да бъде вписана в Търговския регистър, за да започне изкупуване. Това така и не стана.

Междувременно в края на април на световните пазари рапицата достигна до нечуваните досега близо 1100 евро за тон, тъй като Индонезия спря износа на палмово масло.

Пак в края на април Корнелия Нинова се появи на тържището до с. Първенец и обеща помощ на всеки, които ѝ се оплаче. След посещението й управата на акционерното дружество, което стопанисва тържището, реши да направи проект за модернизиране и за пръв път откак съществува като такова, хилядите акционери останаха без дивидент. Случайно или не?

Май

В началото на месеца ООН отчете, че инфлацията губи сила. В България цената на слънчогледа достигна 1672 лева по данни на САПИ.

Акацията цъфна и пчеларите успяха да извадят добри количества от най-хубавия лек и ароматен мед.

Агенцията по храните се активизира и извърши ред проверки на животновъдни обекти в Благоевградско и Кюстендилско. След това изнесе шокиращи данни – животни без марки, липсващи глави, които са регистрирани в системата ВетИС, няколко ферми, уж на различни хора, зад които стои едно лице, и още куп нередности. И това едва ли е само в тези две области.

Лозарите за пореден път можеха да избират дали да оберат реколтата на зелено и да получат някакво финансиране, или да си отгледат гроздето и да рискуват разходите им да са по-високи от приходите.

В средата на май НСИ съобщи, че през първото тримесечие селскостопанската продукция е поскъпнала с 25,6%, а разходите са се увеличили с 37,6 на сто.

На 20 май БАБХ си върна позицията на ГКПП Капитан Андреево и започна да изпраща в националната референтна лаборатория пробите от вносни селскостопански продукти. Дни наред имаше колизия на граничния пункт, но министерството явно беше решило да действа според принципа – хвърлям се в дълбоката вода и се уча да плувам. Не беше лесно, но сигурно ако беше бавно, внимателно и в плиткото, Капитан Андреево можеше да си остане частен, защото октоподът бе пуснал пипала навсякъде и корумпираше всеки, когото може.

На 26 май Брюксел върна Стратегическия план с около 200 по-съществени забележки (които служебното министерство по-късно изброи на 405).

На 31 май падна жестока градушка в Садово, която постави на изпитание както земеделските производители, така и аграрната администрация.

Юни 

Месецът започна с ежедневни протести на земеделците от Садово и Чешнегирово, които на 7 юни докараха в градчето премиера Кирил Петков и министър Иванов. Важна последица от това посещение бе обещанието да се подпомогнат и производители с по-малко от 100% щети. А също и скоростта, с която се платиха обезщетенията. За администрацията бе космическа.

На 1 юни се случи нещо историческо – Красимир Коев си тръгна от Изпълнителната агенция по лозата и виното след близо 13 години срастване с директорския пост. Не го направи доброволно, а беше освободен.

Още в първата седмица на месеца правителството одобри актуализацията на националния бюджет. В нея бяха заложени допълнителни към 169 млн. лв. за земеделието. Заедно с европейските средства, актуализацията предвиждаше парите да се насочат към овощни, зеленчуци, дребни и едри преживни, както и към свине и птици.

На 9 юни представители на животновъдни организации се оплакаха от българските земеделски политики лично на комисаря Януш Войчеховски със съдействието на евродепутата Атидже Алиева-Вели.

В средата на юни председателят на Селскостопанска академия проф. Банов поиска още 5,5 млн. лева за издръжката на академията и няколко дни по-късно те бяха осигурени.

На 16 юни 141 милиона лева от Ковид-помощта постъпиха по сметките на овощари, зеленчукопроизводители, животновъди, стопани на маслодайна роза, винени лозя и ориз.

На другия ден пред парламентарната комисия земеделският министър съобщи, че първоначално бюджетът за земеделие е бил увеличен със 150 млн. лв., които да се раздадат заради войната в Украйна. По негово настояване обаче са били добавени още 18,7 милиона помощ за птицевъди и свиневъди. Иван Иванов посочи пред депутатите, че извънредните европейски 10,6 млн. евро ще бъдат увеличени с 200% от преструктуриране на средствата във фонда. Освен това се очаква ЕК да одобри подпомагане с 5% от средствата по ПРСР за 2021 и 2022 г. С тях размерът на подпомагането през 2022 г. ще бъде два пъти по-голям от това пред 2021 г. и ще достигне 450 млн. лева, каза министърът.

На 20 юни Съюзът на пловдивските зърнопроизводители настоя пред НАЗ да подаде сигнал към Комисията за защита на конкуренцията за цената на дизела. Най-спекулативно горивото, с което комбайните щяха да стартират жътвата, се бе увеличило от февруари до средата на юни с над 1100 лева за тон, се твърдеше в писмото.

На 22 юни правителството на Кирил Петков падна след успешен вот на недоверие, в който 123-ма гласуваха „за“, а 116 „против“.

В същия ден, само месец и 22 дни след градушката в Садово, Иван Иванов издаде заповед за плащане на обезщетения за пострадалите – общо към 700 хил. лева. И това наистина бе най-скоростното подпомагане в историята.

На Еньовден бе публикуван проект на наредба за извънредно подпомагане с малко над 62 млн. лв. за свине и птици (по 25 млн. лв.), винени лозя и оранжерии.

На 28 юни НАЗ официално откри жътвата в Старозагорско, а председателят Костадин Костадинов каза пред Агро Пловдив: „Някой си играе с нелегален внос на украински слънчоглед и печели на наш гръб!“ Асоциацията бе предупредила министерството за украинския внос преди седмици, но нито Иван Иванов и неговия екип, нито по-късно Явор Гечев е неговия екип, не се сетиха какво да направят, за да защитят българските зърнопроизводители.

На 29 юни правителството отмени постановлението за увеличаване на капитала на „Врана“ с 1,1 млрд. лв. поради отпаднала необходимост. Така властта, която сериозно обърка пазара с изявления и постановления след началото на войната, тихомълком се оттегли и затвори тази  непохватно написана страница.

Следва: Земеделската 2022 г. в профил и анфас – Част 2