Тайфун унищожи реколтата в „оризовата купа“ на Филипините, задава се глад

Всички политици казват, че обичат селското стопанство, но фермерите не могат да усетят тази любов

Феликс Пангибитан прокарва ръцете си през това, което е останало от скъпоценната му оризова реколта.

Стъблата в почти две трети от посевите са двойно огънати; повечето са сплескани, други са счупени на върха от силни тайфунни ветрове, които достигат повече от 241 км/ч.

ориз, Филипини

„Изглежда толкова жалко“, казва той във видео, което сега стана вирусно из Филипините.

„Това е загуба. Толкова е трудно да си фермер“, разказва историята Би Би Си.

Това е загуба, която Феликс и страната не могат да си позволят – особено тази година, когато разходите за храна скочиха до тревожни нива.

Неговата ферма в Нуева Есиха на главния остров Лусон беше една от хилядите по пътя на мощна буря, която връхлетя така наречената „Оризова купа“ в страната. Реколта на стойност над 22 милиона долара беше унищожена за 24 часа.

„Не мога да си спомня всички тайфуни и имената им, но този е най-съкрушителният досега“, казва той.

Неговите прости прочувствени видеоклипове удариха струна във Филипините, особено сред най-бедните общности, които бяха засегнати от множество кризи.

Както в голяма част от света, цените на храните, горивата и торовете тук се повишиха, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари.

Но Филипините са особено уязвими. Държавата трябва да внася храни – включително ориз и всички зърнени култури като пшеница – за да изхрани нарастващото си население, което я прави една от най-несигурните по отношение на храните страни в Азия.

И както Феликс може да свидетелства, дори храната, която Филипините отглеждат, далеч не е гарантирана в страна, която е най-податлива на бедствия в света.

Тайфуните удрят островите с нарастваща честота и сила. Тази година е имало общо 16 силни бури, които са унищожили или частично повредили земеделска продукция на стойност над 225 милиона долара, според последните данни на Министерството на земеделието.

Тази страна може да се нуждае от повече фермери, за да ги изхранва, но фермерите вече се борят да осигурят храна на собствените си семейства. Повече от два милиона души, които разчитат на земеделието, живеят под прага на бедността.

„Положението ни в момента е най-трудното досега“, каза Феликс, който се занимава със земеделие от 30 години.

„Себестойността на стоките се е увеличила, заедно с торовете и горивата. Междувременно цената на нашите култури остава същата от десетилетия. Това означава, че това, което жънем, е безполезно.“

Президентът на Филипините Фердинанд „Бонгбонг“ Маркос-младши се назначи за министър на земеделието и обеща страната да расте отново. Но дори той е признал, че инфлацията е „бушуваща и извън контрол“ най-вече поради нарастващите цени на храните.

Нивото на инфлация от миналия месец от 8% – най-високото, регистрирано от ноември 2008 г. – скочи до 9,1%. Това удря тежко обикновените филипински семейства.

Недохранването е широко разпространено, тъй като броят на филипинците, които не могат да си позволят здравословно меню, нараства, според доклада „Продоволствена сигурност и хранене в света 2022“ . Повече от една четвърт от децата под пет години във Филипините страдат от забавяне на растежа, казва Световната програма по храните .

„Ние сме много търпелив народ“, твърди Фермин Адриано, бивш политически съветник в Министерството на земеделието.

„Винаги ще намерим начин да се справим. Но това ще се промени, ако оризът стане недостъпен. В съзнанието на обикновените хора – ако няма ориз, вече има глад.

„Можем да минем без захар, свинско месо или бял лук. Но ако има недостиг на ориз или той стане изключително недостъпен, тогава това е началото на истинска катастрофа.

„А за бедните продоволствената криза е като чума, която поразява всички членове на семейството им, особено младите.“

Трудно е да се открие криза, тъй като ослепителните коледни светлини блестят в метрото на Манила. Това е един от най-големите празници в годината и празненствата започват още през септември.

Президентът Маркос одобри удължаването на намалените тарифи за внос на жизненоважни храни до края на следващата година. Той също така говори за своята „мечта“, че един ден оризът ще се продава за 20 песо (около 0,36 долара) за килограм.

Субсидиите може да помогнат в краткосрочен план, но е ясно, че ако един ден Филипините искат да отглеждат достатъчно храна, за да изхранят собствения си народ, ще се нуждаят от повече фермери.

И убеждаването на следващото поколение да отглежда реколта, след като са наблюдавали загубите, претърпени от сегашното, може да бъде трудно.

„Трябва да има огромна промяна. Всички политици казват, че обичат селскостопанската индустрия, но ние не можем да го усетим“, каза Феликс

Leave a Comment