През юни 2022 г., когато Л. Работов стартира жътвата на ечемик, нещата не стояха толкова зле
Сектор Зърнопроизводство е в абсолютна стагнация. Няма интерес към коя да е стока. Няма сделки, няма експорт. Затова цените, които се котират, са под нашата себестойност – за да не продаваме.
Това разказа Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, който е част от голямата асоциация.
Тези по-ниски цени са на фона на увеличените разходи за производство на реколта 2021/2022 г. и на получените по-ниски добиви заради неблагоприятната в климатично отношение 2022 година.
Стана така, че колегите, които нямат складове за съхранение на реколтата и продаваха зърното още при жътва, спечелиха от по-високите цени през лятото и есента. А тези, които задържаха продукцията, за да я продадат по-изгодно, са на загуба към днешна дата, посочи председателят. Говори се, че пшеницата се купува на 500-510 лева, а слънчогледът на 950 лева.
Въпреки че складовете са пълни с украински и с непродаден български слънчоглед, износ на маслодайното семе няма. Причината е, че рафинериите за олио имат интерес да изнесат с добавена стойност слънчогледово масло, вместо семки.
Мисля, че е справедливо Европейската комисия да компенсира загубите, които понасяме за нашата солидарност с Украйна. Уж трябваше да осигурим коридори, но се оказа, че коридорът не продължава, а свършва при нас. Крайно време е Брюксел да реагира.
Ние още не можем да осъзнаем в колко тежко състояние сме, защото тепърва ни предстоят сериозни разходи – за наторяване на есенниците, за растителна защита, после за сеитба на пролетниците, обработки и т.н., изброи Людмил Работов. Не можем да направим икономии от нито една агро практика, защото ще намалим добива.
Аз лично за първа година, откакто съм зърнопроизводител, нямам ясна визия за годината. Не мога да калкулирам никакви стойности – нито на приходите, нито на разходите.
Единственото хубаво нещо, което ни се случи тези дни, са валежите със стопанско значение. В региона паднаха между 10 и 30 литра. Успокоихме се, защото посевите не изглеждаха добре преди това. Има ниви с пшеница, която не е братила, имаме прораснали растения, там където преди месеци са паднали малко валежи.
МЗм продава на търг три парцела по 1,4 дка в с. Караджово, община Садово 
Производителите на трапезни картофи остават без директно подпомагане 
Вносните домати вече са с 0,25 лв. по-скъпи от българските 
Спадът на зърното на световните пазари спря тази седмица 
163 г. от раждането на Антон Чехов: Човек е онова, което мисли за себе си 
Людмил Работов, НАЗ: Тепърва ще разбираме в колко тежка ситуация е зърнопроизводството
През юни 2022 г., когато Л. Работов стартира жътвата на ечемик, нещата не стояха толкова зле
Сектор Зърнопроизводство е в абсолютна стагнация. Няма интерес към коя да е стока. Няма сделки, няма експорт. Затова цените, които се котират, са под нашата себестойност – за да не продаваме.
Това разказа Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, който е част от голямата асоциация.
Тези по-ниски цени са на фона на увеличените разходи за производство на реколта 2021/2022 г. и на получените по-ниски добиви заради неблагоприятната в климатично отношение 2022 година.
Стана така, че колегите, които нямат складове за съхранение на реколтата и продаваха зърното още при жътва, спечелиха от по-високите цени през лятото и есента. А тези, които задържаха продукцията, за да я продадат по-изгодно, са на загуба към днешна дата, посочи председателят. Говори се, че пшеницата се купува на 500-510 лева, а слънчогледът на 950 лева.
Въпреки че складовете са пълни с украински и с непродаден български слънчоглед, износ на маслодайното семе няма. Причината е, че рафинериите за олио имат интерес да изнесат с добавена стойност слънчогледово масло, вместо семки.
Мисля, че е справедливо Европейската комисия да компенсира загубите, които понасяме за нашата солидарност с Украйна. Уж трябваше да осигурим коридори, но се оказа, че коридорът не продължава, а свършва при нас. Крайно време е Брюксел да реагира.
Ние още не можем да осъзнаем в колко тежко състояние сме, защото тепърва ни предстоят сериозни разходи – за наторяване на есенниците, за растителна защита, после за сеитба на пролетниците, обработки и т.н., изброи Людмил Работов. Не можем да направим икономии от нито една агро практика, защото ще намалим добива.
Аз лично за първа година, откакто съм зърнопроизводител, нямам ясна визия за годината. Не мога да калкулирам никакви стойности – нито на приходите, нито на разходите.
Единственото хубаво нещо, което ни се случи тези дни, са валежите със стопанско значение. В региона паднаха между 10 и 30 литра. Успокоихме се, защото посевите не изглеждаха добре преди това. Има ниви с пшеница, която не е братила, имаме прораснали растения, там където преди месеци са паднали малко валежи.