Пчелари, БАБХ и НАЗ в спор кое е по-важно – пчелните семейства или царевицата?

Можем да си внесем зърно, но не и природа, каза пловдивски пчелар

Разрешението да бъдат използвани тази година два неоникотиноидни продукта за обеззаразяване семена на царевица в Северна България бе подробно разисквано по време на късното заседание на земеделската комисия в парламента на 18 януари.

Заради продължителните дебати за Международния пловдивски панаир, началният час на заседанието бе изтеглен за часове назад от първоначално обявения.

Какво се каза онази вечер в парламента?

Заместник-изпълнителният директор на БАБХ и председател на Съвета за продукти за растителна защита проф. Оля Караджова съобщи, че през декември 2022 г. членовете на съвета са одобрили дерогация за 2023 г. (отлагане) на забраната за използване на два неоникотиноидни продукти. Причината е в голямото намножаване на сивия царевичен хоботник в Северна България. Разрешението е дадено след дълго обсъждане и разглеждане на становищата на няколко институции. Искането за дерогация е на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Асоциацията е настояла дерогацията за двата пестицида да е за територията на цялата страна и освен за царевица, да се отнася и за слънчоглед.

От областните дирекции по безопасност на храните са изпратили данни от последната година за намножаването на сивия царевичен хоботник, които са били взети предвид.

Заради това, че пчелите събират нектар от цъфналите слънчогледи, искането да се третират семената на тази маслодайна култура с неоникотиноиди, е било отхвърлено от съвета.

Сребрин Илиев, председател на пчеларска организация, поиска черно на бяло решението за разрешаването на двата продукта. Той даде пример с държави, в които пчеларите са спечелили дела срещу подобни дерогации. Илиев смята, че процедурата по дерогация е резултат на „нерегламентирани взаимоотношения между БАБХ, ЦОРХВ и НАЗ“.

Проф. Караджова обясни, че ЕК е похвалила България за това, че е една от трите държави в ЕС, които използват рядко възможността за дерогация на забраната за използване на доказано вредните за пчелите неоникотиноидни продукти. За последно България е изискала дерогация през 2017 г.

Заместник-директорът посочи, че агенцията строго ще контролира използването на двата неоникотиноидни продукта при обеззаразяване на семената и при самата сеитба.

Проф. Караджова каза още, че в Северна България сивият царевичен хоботник, който е почвен неприятел, е силно намножен. Само за десет дни той може да унищожи напълно царевичните и слънчогледови посеви. В Румъния същият хоботник е бич за земеделците и по тази причина там е одобрена дерогация на забраната за неоникотиноиди за 4 години, за царевица и за слънчоглед.

Тя заяви още, че е искана дерогация и за прилагане на неоникотиноити срещу щурци и телени червеи, но съветът е отказал.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов също поиска думата, за да обясни, че в Северна България и големи части от Румъния сивият царевичен хоботник е напаст. В борбата срещу него няма алтернативи на неоникотиноидите. Има два конвенционални пестицида, но те са за третиране по време на вегетацията и не са ефективни.

Костадинов припомни за огромните щети, нанесени от ливадната пеперуда миналата година. Каза, че при забраната да се ползват тези продукти в Южна България и при липсата на ефективни инсектициди, производителите няма да имат много възможности за противодействие.

Председателят на земеделската комисия Росен Костурков посъветва Министерството на земеделието и БАБХ да взимат балансирани решения, така че един сектор да не бъде ощетяван за сметка на друг.  А както е в случая, пчеларството да не бъзе затрито, за да може да се отглежда царевица.

Никола Бояджиев от Пловдивското пчеларско сдружение „Акация 1899“ каза, че най-големите ползи, които пчелите носят, не са за пчеларите, а за всички земеделски сектори и за природата. От пчелоопрашването печелят всички, запазва се и биоразнообразието.

„Царевица можем да внесем, но природа не можем“, каза още той.