ЕК ни изправя на съд заради липсата на мерки срещу инвазивни чужди растения и животни

България, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия не са предложили план за действие за справяне с описаните 88 инвазивни вида, които застрашават биоразнообразието на Стария континент
Айлантът е масов срещан у нас. Този на снимката е в двора на Аграрния университет. Дори Университетската болница "Свети Георги" в Пловдив е озеленила с редица от айланти тротоара при големия паркинг зад болницата

Айлантът е масов срещан у нас. Този на снимката е от двора на Аграрния университет. 

Европейската комисия реши днес да предяви иск срещу България, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия  пред Съда на Европейския съюз за неспазване на различни разпоредби от Регламент 1143/2014 относно превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове („Инвазивни чужди видове“ или „Регламент за IAS“). Инвазивните чужди видове са растения и животни, които са въведени случайно или умишлено в район, където обикновено не се срещат. 

Регламентът влезе в сила на 1 януари 2015 г. и се фокусира върху видовете, считани от значение за Съюза. В момента този списък включва 88 вида. Те представляват 10-15 процента от всичките над 15 000 чужди за Стария континент видове.

Прочети още: Защо контролът на инвазивни видове ще бъде част от зелените практики на фермерите след 2021 г.

Инвазивните чужди видове са една от петте основни причини за загуба на биоразнообразие в Европа и по света, посочват от Брюксел.

Това са растения и животни, които са въведени случайно или умишлено в резултат на човешка намеса в естествена среда, където обикновено не се срещат. Те представляват голяма заплаха за местните растения и животни в Европа, причинявайки щети на европейската икономика, които се оценяват на 12 милиарда евро годишно.

Регламентът включва мерки, които трябва да бъдат предприети в целия ЕС по отношение на инвазивните чужди видове. България и другите 5 държави-членки не са създали, приложили и съобщили на Комисията план за действие (или набор от планове за действие) за справяне с най-важните пътища на въвеждане и разпространение на тези инвазивни чужди видове. Освен това България и Гърция все още не са създали система за наблюдение на инвазивни чужди видове, които притесняват Съюза, въпреки че крайният срок за това беше януари 2018 г. Освен това Гърция не разполага с необходимите структури за извършване официален контрол, необходим за предотвратяване на умишленото въвеждане на инвазивни чужди видове. 

Защо са опасни?

Инвазивните чужди видове могат да причинят изчезване на местни видове, например чрез конкуренция за ограничени ресурси като храна и местообитания, кръстосване или разпространение на болести. Те могат да променят функционирането на цели екосистеми, като компрометират способността им да предоставят ценни услуги, като опрашване, регулиране на водите или контрол на наводненията. Азиатският стършел, например, въведен случайно в Европа през 2005 г., напада местни медоносни пчели, намалява биоразнообразието на местните насекоми и въздейства върху услугите за опрашване като цяло.

Инвазивните чужди видове често имат значително икономическо въздействие, намалявайки добивите от селското, горското и рибното стопанство. Например американското гребено желе, което беше въведено случайно в Черно море, беше отговорно за рязкото намаляване на не по-малко от 26 търговски запаса от черноморска риба, включително хамсия и скумрия. Инвазивните видове могат да повредят инфраструктурата, да попречат на транспорта или да намалят наличността на вода чрез блокиране на водни пътища или запушване на промишлени водопроводни тръби.

Инвазивните чужди видове също могат да представляват основен проблем за човешкото здраве, като предизвикват сериозни алергии и кожни проблеми (напр. изгаряния, причинени от гигантската свинска трева) и действат като вектори на опасни патогени и болести (напр. предаване на болести на животни и хора от миещи мечки).

 

Leave a Comment