Средната ферма в Украйна е 1000 ха, в Европа – 16 ха. Ако стане член на ЕС, много ще боли

Отварянето на кризисния резерв на Брюксел в помощ на пострадалите от украинския внос земеделци трябва да бъде одобрено от всичките 27 страни членки

Жътва в Украйна

Руската инвазия преди почти година унищожи реколтата на Украйна и възпрепятства износа на зърно, който представлява една десета от общия световен износ. Сега огромната аграрна нация се завръща, продукцията й залива пазарите на източните страни-членки на Европейския съюз (ЕС).

Това е кошмар за фермерите в съседните на Украйна страни от ЕС и правителствата в региона призовават за „спешна реакция“ за смекчаване на въздействието, след като вносът на зърно скочи до милиони тонове миналата година, от няколко хиляди тона през предходните години, пише Политико.

Излишъкът от доставки може да е предвкусване на нещата, които предстоят, ако Украйна – нейните участъци от плодородна черна земя, желани от германските кайзер Вилхелм II и Адолф Хитлер, съветския диктатор Йосиф Сталин и сега руския Владимир Путин – един ден стане член на ЕС.

Ако Украйна стане член на ЕС утре, тя ще получи най-голямата част от парите от общата селскостопанска политика от 386 милиарда евро , която възнаграждава страните според тяхната земеделска площ. Украинските земеделски земи покриват площ, по-голяма от цяла Италия. А средната ферма се простира на 1000 хектара, в сравнение със само 16 хектара в ЕС.

Премиерът Денис Шмихал каза пред Политико през уикенда, че Украйна се стреми да се присъедини към ЕС през следващите две години . И все пак, преди срещата на върха ЕС-Украйна днес, посещението в Киев на еврокомисари има за цел да ограничи тези големи очаквания.

Когато Брюксел спря митата и квотите на Украйна

В резултат на руската инвазия Брюксел спря всички мита и квоти върху вноса на украински стоки, включително селскостопанска продукция. Мярката хвърли на Киев икономическо спасение, но удари тежко икономиката в селските райони в държавите на първа линия в ЕС.

По-специално полските фермери се оплакаха , че липсата на мита върху селскостопанските стоки привлича безпрецедентни количества украинско зърно на местния пазар, което вместо да бъде изнесено извън страната, се конкурира директно с местното производство.

Междувременно фермерите в България казват, че не могат да печелят от отглеждането на слънчогледово семе, основен експортен продукт на страната в добрите години преди войната. 20-кратният скок на украинския внос принуди цените да паднат почти наполовина. Повече от три четвърти от местната реколта е заместена с украинска от преработвателите.

На срещата на министрите на земеделието на ЕС тази седмица в Брюксел Полша, България, Чешката република, Унгария, Румъния и Словакия призоваха да се ограничи нарастващият внос на украинско зърно и да се компенсират засегнатите фермери.

Страните спряха да искат повторно налагане на митата – стъпка, която доскоро беше предпочитана от еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски – но призоваха за незабавни действия, за да се предотврати допълнителното влошаване на ситуацията.

„Ако не бъде ограничено, това увеличение може да причини сериозни затруднения на производителите от ЕС в селскостопанския сектор. Подобна ситуация изисква спешна реакция, тъй като производителите от ЕС вече бяха засегнати“, се аргументира групата в съвместен документ за позиция преди срещата.

По време на дискусията няколко други страни подкрепиха призива. Войчеховски, който е поляк, каза на министрите, че ще активира резерва на блока за селскостопанска криза. За да влезе в сила обаче, това ще изисква одобрението на всички 27 страни членки.

Титан на входа

Някога житница на Съветския съюз, селскостопанският сектор на Украйна претърпя приватизация и преструктуриране на колективните ферми в края на 90-те и началото на десетилетието след 2000-та година.

През следващите години селското стопанство на Украйна привлече вниманието на някои от най-големите олигарси в страната, които осъзнаха, че селското стопанство предлага по-големи възможности за печалба от тежката промишленост или металургията.

Днес секторът е доминиран от големи холдинги. Само 20 компании контролират 14 процента от земеделската земя в Украйна, като някои агробизнеси се простират на 300 000 хектара или повече.

„Абсолютно очевидно е, че украинският модел на селско стопанство е доста различен от този на ЕС, затова трябва да имаме, да инвестираме много във взаимно разбирателство за това как трябва да бъде интегрирано, за да не създаваме проблеми за фермерите от ЕС “, каза в интервю миналата година заместник-министърът на икономиката Тарас Качка.

Тъй като Украйна, подобно на други нови присъединили се преди нея, ще започне да взема повече от бюджета на ЕС, отколкото да внася обратно, членството на страната ще означава „сериозно“ намаляване на общия размер на парите, разпределени за други страни, каза Аурели Катало от френският мозъчен тръст IDDRI.

И поради капацитета на Украйна да произвежда милиони тонове евтино — но висококачествено — зърно, настоящите лидери в земеделието на ЕС, включително Франция и Полша, „ще се сблъскат с внезапна конкуренция, която нито техният агрономически потенциал, нито разходите им за производство ще им позволят да победят“, добави Катало.

От една страна, това може да осигури стимул за премахване на сегашните селскостопански субсидии, базирани на площ, в полза на определени природни и екологични услуги, каза Бетина Рудлоф от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.

И това може да означава повече пари за по-малките, семейни ферми, предпочитани от Войчеховски и много национални министри на земеделието, включително в родната му Полша.