Д. Търпанова: Месеци наред стопаните чакат Комитета по наблюдение, за да променим Стратегическия план

На първото заседание в понеделник сектор Плодове и зеленчуци ще внесе предложения за корекции, но дори и те да се приемат от мониторинговия орган, не се знае дали министерството ще пожелае да ги приложи

Димитричка Търпанова, Добруджански овощарски съюз, пред Агро Пловдив

– Г-жо Търпанова, когато преди 4 месеца сектор Плодове и зеленчуци поиска от земеделския министър промени в Стратегическия план, получихте отговор, че това може да стане през Комитета за наблюдение тогава, когато се формира. Идния понеделник (5 юни) ще е първото му заседание. Ще внесете ли предложенията, с които сте готови от началото на годината?

Аз съм член на Комитета по наблюдение и съм подала становището на браншовите организации, които представлявам. Ние от миналата година алармираме, че Стратегическият план не е добре разработен за трайни насаждения. Сектор Плодове и зеленчуци остава недофинансиран. Средствата са разпределени неправилно.

– Има ли екосхеми и интервенции, които са предназначени за сектор Плодове зеленчуци, а производителите няма да кандидатстват по тях, защото са неправилно разписани?

Има.

Типичен пример по втори стълб е мярката за устойчивите сортове.

Ще има петгодишен ангажимент за сортове, устойчиви на климатичните промени в тази интервенция. Сортовете обаче са изключително малко. За наше голямо разочарование няма нито един сорт кайсии, който да е вписан като устойчив.  В същото време има стари сортове, които проявяват голяма устойчивост срещу климатичните изменения и които по тази причина продължаваме да отглеждаме.

Въпреки че тази интервенция е свързана с климата, в Стратегическия план е заложено тези, които я прилагат, да не ползват продукти за растителна защита (ПРС) и торове. Защо е това изискване, щом като интервенцията не е за биологично производство?

Друго лошо решение е поставянето на таван на площите по тази мярка. Той е до 50 хектара, но като подусловие стои изискването от максимум 5 хектара за култура. Ако един производител се е специализирал в отглеждането на праскови например защо трябва да го ограничаваме до 5 хектара? И още нещо. Какво става с бюджета, който ще остане заради площното ограничение?

– Има интервенция и за запазване на старите български сортове. Как стоят там нещата?

Същото ограничение за площ остава и при интервенция за опазване на стари български сортове, застрашени от изчезване. Списъкът с тези сортове е доста ограничен. Той е по-къс спрямо списъка от предишния програмен период и така се появява следният проблем: Имаме производители, които миналата година са поели тригодишен ангажимент. Какво става с тези от тях, чиито сортове отсъстват в новия списък? Как ще чертаят те при положение, че в СЕУ (система за електронни услуги) няма да ги има като сортове? Как ще си продължат тригодишния ангажимент? ИАСАС ще им издава ли удостоверение на база на старите срокове? Тези неща не са ясни.

– Какво друго не одобрявате?

Сред

най-лошо написаните интервенции

е тази за насърчаване неупотребата на ПРЗ и торове през контрол на краен продукт. Там плащането е около 50 лв. на декар. Производителят трябва да направи почвен анализ, за да може в края на петгодишния ангажимент да докаже намалена употреба на торове. Трябва преди да започне да продава продукцията, да направи задължителен анализ за съдържанието на пестициди. Анализът е за всеки овощен вид. Цената на един такъв анализ е от порядъка на 500-600 лева. Условие за участие по схемата е 90% от отгледаната продукция да бъде продадена през лицензирани стокови тържища. Тук ние имаме сериозна съпротива. Защо не са посочени преработвателите като контрагенти? Къде са групите и организациите на производители? При един тон продукция от декар и субсидия 50 лева на декар, това са 5 стотинки на килограм. Кажете ми кое лицензирано стоково борса стоково тържище ще ви продава стоката за 5 стотинки за килограм? Мярката е тотално неработеща. Или трябва много да се финансира, за да има смисъл да се прави, или трябва да отпаднат част от ограниченията. За нас това е недалновидна политика. Това е мярка, която е предназначена за плодове и зеленчуци, но която няма да проработи.

– Екосхемите по-добре ли са написани в СП?

Ще настояваме за корекции и при някои от еко схемите. В еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури са включени полски култури –  пшеница, царевица, слънчоглед, рапица. Участват и ароматните и медицински култури, както и определена група зеленчуци. Плащането не е от такова голямо значение, то е само 4 лева на декар. Нашето предложение е да се включат трайните насаждения, защото това би накарало част от по-малките зърнопроизводители да се замислят дали да не развият овощарството, за да могат да ползват плодните дървета като четвърта култура. Мисля, че това може да се въведе, още повече, че лавандулата и розата са допустими за сеитбооборот, а те са многогодишни растения. Ние с 4 на декар няма да се оправим финансово. Но това е начин да се даде възможност за развитие на сектора. Пък и зърнопроизводителите ще диверсифицират по този начин дейността си.

Другата екосхема, с която не сме съгласни, е за екологично поддържане на трайните насаждения. Там са предвидени 22 лева на декар. В предишния програмен период получавахме около 37 лева на декар. Ангажиментът е едногодишен. В екосхемата обаче е заложено ежегодно засяване на смески с азотфиксиращи култури. Не може 6-7 години в стария програмен период да финансираш зачимяване на градините, а в новия период като екологична мярка да заложиш разораване и засяване с нови култури. Искаме да отпадне това условия. Ние така или иначе отглеждаме азотфиксиращи култури. Те са част от това зачимяване. Но да ни карат всяка година да орем междуредията, е необмислено.Това е вредно за почвата и полезните микроорганизми в нея.

Къде е „еко“-то на тази схема?

Тя не обхваща само трайни плододаващи насаждения, но и черупковите видове и  лозята.

По екосхемата намаляване ползването на пестициди също имаме забележки. Производителите имат три ангажимента. Да не прилагат препарати за растителна защита от първа професионална група. Да не прилагат глифозат. И да използват феромонови уловки. Не знам кой и на каква база прецени, че за зърнено-житните култури компенсациите, които се полагат, са €65 на хектар, а за трайните насаждения е €123. Не знам кой сметна, че разходите за отглеждане на един декар плодове е 50% от разходите за отглеждане на зърнено- житни!

И друго:

Защо освен феромоновите уловки в схемата не са включени биоагенти,

които масово се ползват в оранжерийното производство, а също и в полското? Те са възможност за намаляване на растителната защита и за екологизация.

– Доволни ли сте от параметрите в най-важното за вас подпомагане – обвързаното?

Стратегическият план е записано, че сливата и десертното грозде са отделени отново като група. Ние не сме съгласни с това и сме го казали досега много пъти. Нашите наблюдения показват, че площите със сливи и десертно грозде намаляват именно заради по-ниската ставка на подкрепа, която бе в досегашния програмен период. През настоящия обаче ставката ще е наполовина на плодовете в основната група, което означава, че ще е по-малко отколкото миналата година. Размерът ѝ е почти същия, който ще получават стопаните на градини, които още не са влезли в плододаване.

– Не разбирам. Нали имаше първоначално съгласие, че сливите и десертното грозде ще преминат към основната група плодове?

Да, така беше.

Всички се съгласихме, че не е справедливо да унищожаваме производството на сливи.

България е един от факторите в производството на синя слива в региона. А ние искаме да унищожим производство, за което има и преработвателни мощности в страната. За съжаление ще стигнем дотам. И все пак беше добре, че успяхме да се преборим производителите на сливи и десертно грозде да вземат ставка, равна на ставката на останалите плодове, в подпомагането заради войната в Украйна.

От сегашните параметри на обвързаното подпомагане. Не сме съгласни да има минимална и максимална ставка, която да ограничава разпределението. Сега ще ви дам един пример с групата картофи, лук и чесън. Вече е ясно, че картофите ще останат без обвързана подкрепа, тъй като ще се подпомагат само сортовете, които са за нишесте. В България нямаме практики да отглеждаме такива картофи, липсва и производител на картофено нишесте. Бюджетът на обвързаното подпомагане за групата картофи, лук и чесън представлява 13% от общия бюджет на подсекторите. Производителите на лук и чесън ще стигнат тавана много бързо. И тогава ще останат неизразходени доста средства по това направление, което се

питаме дали не е умишлено.

Ако не е, защо подпомагането по еко-мерките не се увеличи при положение, че има ресурс и той трябва да се устои усвои в рамките на тази година?

При обвързаното подпомагане има и друга особеност. Според нас бюджетът, който е заложен за плодове и зеленчуци в планински райони, е много голям. За стопаните в планинските райони също има таван на плащането. Не знам какви плодове и зеленчуци ще гледат с толкова много пари в планинските райони! За нас тази мярка не е добре изчислена и заложена като финансови параметри. Там също ще останат нераздадени пари.

– Вече 10 години искате изравняване на бюджетите на обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци с тези за животни. Ще продължите ли да настоявате за това?

По отношение на обвързаното подпомагане между плодове и зеленчуци, от една страна, и животни от друга, смятаме, че разпределението не е справедливо. Като се заложат всички мерки за животновъдството  и за плодове и зеленчуци, парите за двете групи се разпределят в съотношение 65 на 34%. Ние искахме и продължаваме да искаме равенство 50 на 50. Искаме да се позовем и на технологичните карти, за които министър Гечев говори от миналата година.

– Готови ли са технологичните карти?

Не, няма ги още. Не знам каква е причината за това. Имахме среща през март в Пловдив с автора на технологичните карти за плодове и зеленчуци доц. Илиян Желязков от Аграрния университет. В подготвените карти видяхме изключително много грешки. Разбрахме се с г-н Желязков да си напишем предложенията за корекции. Предадохме ги в рамките на десетина дни, но

и досегане сме видели технологичните карти в техния завършен вид.

А толкова искаме да имаме интерактивни карти със справедливи данни в тях.

– Не можете ли чрез поправки н наредбите да промените екосхемите и интервенциите?

Не може, защото всички забележки, които изброих, са заложени в Стратегическия план. Първо трябва да променим плана, а после и наредбите. Аз предполагам, че не само ние имаме предложения за промени в Стратегическия план. Така или иначе в програмата на първото заседание на Комитета за наблюдение е залегнало разглеждане на предложенията на парламентарната земеделска комисия от предишното Народно събрание за корекции в Стратегическия план . От друга страна обаче стои въпросът доколко министерството ще има желание да приложи промените. Защото ние три години подред се събирахме на заседания на тематичната работна група (ТРГ). Обсъждахме, споряхме, предлагахме, писахме. И накрая това, което се получи като Стратегически план, въобще не беше съобразено с решенията, които се взимаха тогава. Това беше прахосано време, енергия и надежди.