Болести и неприятели по овошките по данни на БАБХ

Бюлетин за растителна защита на БАБХ до 31 май

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella/

Наблюдава се развитие на първо поколение. На заложените феромонови уловки в област Благоевград не е установен летеж. Начало на какавидиране е установено в област Бургас. Начало на летеж на пеперуди от първо поколение на неприятеля е констатирано в областите: Видин и Пловдив.

Химично третиране се извършва срещу възрастните, при масов летеж преди яйцеснасяне и срещу излюпващите се гъсеници, преди вгризването им в плодовете. ПИВ за първо поколение: – 3-5 бр. пеперуди / уловка / седмица или 0,8-1% пресни вгризвания в плодчета=

Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella/ = /Leucoptera malifoliella/

Начало на летеж на пеперуди от първо поколение се наблюдава в областите: Бургас, Видин и Враца. Начало на яйцеснасяне се наблюдава в област Видин с плътност от 1 бр. яйце/лист. Химичен контрол се провежда срещу възрастните, преди яйцеснасяне и в началото на излюпване на гъсениците, при ПИВ: – 2-3 броя яйца и мини на лист във фенофаза „формиране на завърза“ и „нарастване на плодовете“.

Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/

В област Пазарджик се наблюдава масово излюпване и вредна дейност на ларви от първо поколение на неприятеля. Плътността остава висока в градини с констатирано нападение. Възрастни, ларви и нимфи нанасят повреди, като смучат сок от леторастите и плодовете на крушата, а това води до преждевременно окапване на листата и плодовете. Освен преките повреди, които причинява на дърветата, обикновената крушова листна бълха пренася фитоплазма, която запушва проводящите съдове и предизвиква закърняване и загиване на крушовите дървета. Химичен контрол се води срещу възрастни и ларви, при ПИВ: -2-3% заселени розетки във фенофаза „бутонизация“.

Калифорнийска щитоносна въшка /Quadraspidiotus perniciosus/

Начало на летеж на възрастни мъжки индивиди е установено в област Пазарджик в овощна градина с констатирано нападение от предходни години. По плодовете и листата се появяват червени, кръгли петънца, като в средата им се забелязва щитчето на въшката. През вегетацията контролът е насочен срещу младите подвижни ларви, преди образуването на щитче при ПИВ: 10 бр. ларви/100 см клонка или 2-3 бр. нападнати плодове.

Листни въшки /сем. Aphididae/

Начало на поява и вредна дейност на зелена ябълкова листна въшка е установено в областите: Благоевград, Враца, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Пловдив и Стара Загора. Образуване на колонии се наблюдава в област Монтана. Установена плътност с 5-10 % нападнати розетки е констатирана в област Благоевград, 2-5 % нападнати розетки в област Кюстендил, 6-9 % нападнати розетки в област Сливен и 5-6 колонии/100 леторасти, 7-8 бр. колонии/100 леторасти в област Враца, 10 бр./100 леторасти в област Добрич, 10-15 бр./100 леторасти в област Плевен, 10-15 бр./100 см клонка в област Монтана и 4-8 бр./ 100 пъпки в област Пазарджик. Плътност над ПИВ има в област Пловдив.

Във фенофаза „нараствате на плодовете“ се третира при ПИВ: – Ябълки, Круши: колонии от Aphis spp – 10-15 бр./100 леторасти; колонии от Dysaphis spp. – 5 бр./100 леторасти.

– Праскови: колонии – видове от Myzus spp., Brachycaudus spp. – 5% нападнати леторасти; колонии – видове от Hyalopterus spp.- 15% нападнати леторасти.

– Сливи: колонии – видове от Hyalopterus spp., Phorodon – 15 бр./100 клонки или 15% нападнати леторасти; колонии – видове от Brachycaudus spp.- 5 бр./100 клонки или 5% нападнати леторасти.

Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum/

В област Монтана е констатирано начало на поява и вредна дейност на презимували възрастни индивиди с плътност от 3-8 бр./100 клона и 5-10 бр./100 клона локализирани в отделни масиви в област Пловдив. Повредените цветни бутони не се разтварят, покафеняват и изсъхват. Това е най-характерната повреда. В години, когато има прекомерно образуване на цветове, слабо нападение от неприятеля може да има полезен ефект за прореждане на цветовете. Силното нападение води до унищожаване на голяма част от цветовете в розетката.

Листозавивачки /сем. Tortricidae/

Начало на вредна дейност се наблюдава в областите: Видин, Кюстендил, Пазарджик и София област. Установената плътност е под ПИВ.

Листогризещи /сем. Lepidoptera/

В областите: Видин, Враца, Монтана, Пазарджик, Плевен, Сливен и Пловдив има начало на вредна дейност. Констатирана е ниска популационна плътност в област Видин – 2 бр./дърво, Враца и Плевен – 3-4 бр./дърво.

Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/

Начало на летеж се наблюдава в област Кюстендил, а начало на яйцеснасяне в област Пазарджик. Установена плътност от 3-9 бр./100 стръствания има в област Кюстендил, което е около и над ПИВ. В област Пловдив е констатирано начало на летеж от 02.04., масово – 12.04., начало на яйцеснасяне – 12.04. и начало на излюпване от 17.04. Напролет със затоплянето на времето лъжегъсениците какавидират и след около 20 дни излитат първите оси. Началото на излитането на осите съвпада с началото на цъфтежа на ябълките.

Червен овощен акар /Panonychus ulmi/

В област Благоевград се наблюдава вредна дейност на ларви, където плътността е 2-6 бр./лист. Начало и масово излюпване на зимни яйца има в област Пловдив. В района на Пазарджик плътността остава ниска. Вредят ларвите, нимфите и възрастните, които се разполагат върху двете страни на листата.

Мъхнат бръмбар /Epicometis hirta/

В област Монтана има начало на вредна дейност на възрастното в овощни насаждения от ябълки. Установената плътност е от 2-4 бр./100 розетки. Бръмбарите нагризват плодниците, тичинките и венчелистчетата. Такива цветове пожълтяват и изглеждат като осланени. Освен тези повреди мъхнатият бръмбар нагризва ямички по завръзите на овощните дървета, които се деформират. Нагризва в отделни случаи и листата.

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis/;/Venturia pirina/

Изгърмяване на аскоспори е установено в областите: Благоевград и Пловдив. Отчетени инкубационни периоди на аскусна зараза са 3-4 периода от силна и средна степен в област Пловдив. Установени първи петна по листата се наблюдават в областите: Благоевград, Добрич, Монтана и Ямбол. При извършените обследвания в наблюдаваните овощни градини в област Кюстендил, Пазарджик и Пловдив не е установена проява на болестта по листната маса. Констатирано нападение от първа степен (единични петна по листата) с 1-4% нападнати леторасти има в област Благоевград и 2 % нападнати леторасти в област Добрич. По листата, листните дръжки, плодните дръжки и плодовете се образуват ясно очертани закръглени мазни петна, които се покриват със зеленосив налеп и некротират. Нападнатите листа пожълтяват, изсъхват и окапват, а пораженията по плодните дръжки предизвикват опадване на плодчетата. По плода се образуват тъмномаслени петна, които пречат на нарастването на плода и предизвикват деформации.

Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/

Установена е поява на системна форма на патогена в областите: Благоевград, Добрич, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Ямбол. Степента на нападение в област Благоевград е от първа степен (3-5% нападнати леторасти от дифузната форма на болестта), 1-3% нападнати леторасти в област Добрич и 0-2% повредени клонки в област Кюстендил. В края на месец април са установени локални инфекции в област Пловдив. При заразяване с локалната форма на болестта, от долната страна на листата и върху листните дръжки се появяват брашнести петна с различна големина и форма. Петната деформират петурата и тя се завива тръбовидно около централната жилка. По нападнатите плодове се появяват петна във вид на ръждива мрежа, която обхваща различни по големина участъци и прониква на различна дълбочина в тъканите. За предпазване от локалната форма на болестта и многократни заразявания през вегетацията е необходимо редовно пръскане на дърветата.

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/=/Grapholita (Aspila) funebrana/

През втората половина на месец април е отчетено начало на летеж по феромон на сливов плодов червей. Запазва се постоянен летеж в уловките. Няма проведени третирания. Пеперудите летят рано сутрин, като женските снасят яйцата си главно върху плодчетата и по-рядко по листата и клоните. След излюпването си, младата гъсеница се вгризва в плода непосредствено до мястото на снесеното яйце. Тя се храни с месестата част на плода, като дълбае ходове, насочени към дръжката. Повредените плодове престават да нарастват, придобиват виолетов оттенък и окапват заедно с гъсениците. Химично третиране се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне и срещу гъсениците в момента, на излюпване и вгризване при ПИВ: – за първо поколение: 10-15 бр. пеперуди./уловка/седмица или 1 – 1,5 % пресни вгризвания.

Източен плодов червей /Grapholitha molesta/

В Югозападна България (АЕР Петрич и Сандански) в края на месец февруари е регистриран летеж по феромон на пеперудите от първо поколение, след което в резултат на застудяването летежа е преустановен до средата на месец март. В края на месец март в района на Пазарджик е отчетено начало на летеж на неприятеля. През месец април има летеж в областите: Благоевград, Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Женските снасят яйцата си поединично, по долната страна на листата и по младите леторасти. Излюпените гъсеници се вгризват предимно във върховете на младите леторасти и се хранят със зелената невдървесинена тъкан. След като достигне до по-твърда тъкан или започне обилно отделяне на смола, гъсеницата изгризва отвор и преминава във втори летораст. Върховете на повредените леторасти клюмват и увяхват, а по-късно изсъхват. Макар и рядко гъсениците от първо поколение, повреждат и малките плодчета. Химичен контрол се провежда в края на летежа на пеперудите и началото на излюпване на гъсениците при ПИВ: – 10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица през вегетацията – 2-3 % нападнати леторасти за млади градини – 5 % повредени леторасти или 2-4 % нападнати плодове за плододаващи градини.

Прасковен (клонков) молец /Anarsia lineatella/

Вредна дейност на гъсениците от презимувалото поколение е отчетена през първата половина на месец април в областите: Благоевград, Бургас и Сливен. Масово в страната е проведено по едно вегетационно третиране. Регистриран е летеж на пеперуди от лятното поколение в района на Благоевград. Гъсениците освен леторастите нападат и плодовете. Една гъсеница поврежда 1-2 летораста и един плод. Нападнатите леторасти клюмват, а по-късно повредената връхна част изсъхва заедно с листата по нея и растежът им спира. При достигане на ПИВ: – 3 % повредени плодове от гъсениците.

Черничева щитоносна въшка /Pseudaulacspis pentagona/

Разпространена е в градини от Благоевградски регион, където се наблюдава излюпване на ларви от първо поколение. Черничевата щитоносна въшка вреди, като се заселва по стъблата, клоните, летораслите и плодовете, на които изсмуква соковете. Вследствие на убождането засегнатата тъкан загива, а от изсмукването на сока растенията забавят растежа си и може напълно да загинат.

Листни Въшки /сем. Аphididae/

Отчетено е повишаване на популационната плътност на листни въшки при сливи, плътността остава около и над ПИВ. Третиране е проведено в областите: Бургас, Враца, Плевен и Пловдив. Традиционно през месец май се очаква увеличаване на плътността от неприятеля. При прасковите, нападение от листни въшки е отчетено в районите на Благоевград, Пловдив и Стара Загора.

Черна черешова листна въшка /Myzus cerasi/

До момента неприятелят е под ПИВ, в Благоевград са отчетени до 10 % нападнати клонки. Има тенденция за увеличаване плътността на неприятеля. Третирани са черешови насаждения в областите: Благоевград, Бургас и Пловдив. Въшките повреждат най-силно връхните листа на леторастите. Повредените листа при черешата се завиват. В черешовите насаждения вредят различни видове

Листозавивачки /сем. Tortricidae/, Педомерки /сем. Geometridae/, ларви на Костилкоплодова листна оса /Neurotoma nemoralis/

Плътността на неприятелите е под ПИВ до момента. След цъфтежа е проведено едно третиране в областите Пазарджик и Сливен. Предстои третиране и в други области след преминаване на фаза „цъфтеж“ на черешите. В сливовите насаждения плътността е под ПИВ. Проведено е едно третиране в областите Бургас и Сливен срещу костилкоплодова листна оса.

Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/

През месец април е отчетен летеж, яйцеснасяне и начало на излюпване лъжегъсеници. В областите Ловеч и Търговище са проведени от едно до две третирания преди и след цъфтежа на сливите. Осите снасят в тъканта на чашелистчетата и по-рядко в самите чашки на още неразтворените цветове. Ларвите навлизат в завръзите, хранят се с вътрешността и ги изпълват с черна саждива материя. Повредените плодове окапват на земята заедно с дръжките.

Брашнеста мана по праскова /Sphaerotheca pannosa var. Persicae/

В областите Пловдив и Сливен са извършени третирания срещу болестта на 1,650 х. ха. Засяга всички органи на прасковата (листа, плодове и леторасти), но най-силно листата. По тях се появяват бледожълтеникави петна, по чиято долна страна се образува брашнест налеп. Нападнатите млади листа се деформират силно, а при висока плътност некротират и опадат. По младите леторасти също се образува подобен налеп, който е твърде плътен и предизвиква деформиране на клонките и задържане на растежа им. Такъв налеп се образува и по още зелените плодове, конто се напукват и загниват при по-нататъшния си растеж.

Къдравост по праскова /Taphrina deformans/

Третиранията срещу зимуващата форма на патогена в по-голямата част от страната приключи до средата на месец април. Първи повреди са отчетени през втората десетдневка на месеца в областите Благоевград, Пазарджик, Пловдив и Сливен. До момента не са констатирани съществени поражения. Заразените листа са силно накъдрени вследствие на образуваните по тях мехурести издутини, които понякога покриват целия лист. Тъканта на тези издутини е силно надебелена и чуплива. Отгоре те са обагрени жълтеникаво или червеникаво.

Сачмянки /род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas/

От началото на месец април са установени прояви на патогена по листата на черешите в слаба степен на нападение в областите Благоевград, Монтана, Пазарджик и Пловдив. Установени са първи прояви на сачмянка по сливи, все още в ниска степен на нападение. Проведени са профилактични пръскания. По листата отначало се появяват дребни пурпурни точки, които се разрастват до дребни закръглени петна с бледокафяв до охрен цвят. При младите листа тъканите в средата на петната некротират и опадат. Върху петурите се образуват дребни кръгли дупки. По плодовете се образуват хлътнали кафяво-червени петна, чиито тъкани спират да нарастват.

Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/

Поради хладното и дъждовно време през тази пролет, удължения цъфтеж на овощните дървета и наличието на зараза от предходната година в овощни градини с пропуски в схемата за контрол на гъбната болест се наблюдават поражения от ранно кафяво гниене – по цвета и клонките на черешите. Повредите са установени през втората половина на месец април, като степента на нападение е средна. В сравнение с предходната година се наблюдава по-висока степен на нападение от ранно кафяво гниене по цветовете (5-15 %) и до 8 % по клонките. Подадени са от три до четири сигнала за третиране. Проведени са предцъфтежни и следцъфтежни третирания от един до два пъти. През втората половина на месеца са отчетени първите повреди по цветове и клонки на сливите. За разлика от предходни години тази пролет е установено по-силно нападение по леторастите – до средна степен. При запазване на валежни условия и през следващия месец се очаква бързо разпространение на болестта. Първи повреди по леторастите са открити в района на Пазарджик в прасковени насаждения. Продължават следцъфтежните третиранията в цялата страна. При кайсиите са извършени вегетационни третирани върху 52,3% от площите. В градини с пропуснати РЗ мероприятия са наблюдавани поражения по леторастите и цветовете.

Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/

Проявление по листата на череши и вишни до момента не е установено. Предпазно следцъфтежно третиране е проведено в областите Благоевград и Пазарджик. При зараза по горната повърхност на листата се появяват дребни виолетовочервени петна. При влажно и дъждовно време по долната им повърхност се образуват бели купчинки от спори. При силно нападение листата пожълтяват и опадват още в средата на лятото. При дъжд и топло времето болестта се разпространява масово.