Българска пшеница се изнася към Далечния Изток и Африка
Фитосанитарният сертификат, съпровождащ износа, струва 2 лева/тон и може би е най-скъпият в света, казват от БФС
В последните месеци се осъществява износ на хлебна пшеница към Далечния и Близкия Изток и Северна Африка. В момента се товари кораб за Индонезия, съобщи Преслав Борисов, член на УС на Български фермерски съюз (БФС). Той и председателят на организацията Георги Стоянов показаха товаренето на кораба на Пристанище Варна. Износ се осъществява още за Тайланд, Египет, Йордания и други страни, съобщиха от организацията.
Целият сектор обаче е в много трудна, дори опасна ситуация, предизвикана от сушата, която се отрази негативно върху добивите, особено при царевицата и слънчогледа, съчетано с може би най-високите производствени разходи и като капак ниски цени, коментира Борисов. Цените на международните пазари за хлебната пшеница са рекордно ниски – 425 лв. за тон.
Купувачи се намират трудно поради спада в потреблението в международен мащаб. Ако при хлебната пшеница все още се стига до сделки, то при фуражната пшеница и особено при царевицата, това към момента е трудно постижимо. При слънчогледа ситуацията не е по-добра и независимо от меморандума, който беше подписан с правителството след протеста на земеделските производители, има немалък внос на такъв с произход Румъния, който от много колеги се твърди, че реално е украински, обясни Георги Стоянов.
Според Преслав Борисов секторът би могъл да устои на предизвикателствата само като спази три пункта: по-ниска себестойност, добро качество и регулярни доставки към пазарите, на който се реализира българската продукция.
Съвместната работа от всички в сектора, от земеделските производители, през доставчиците на семена, препарати и торове, до търговци, преработватели и превозвачи, и не на последно място държавата, трябва да бъде към това да предложим на международните пазари както суровина, така и продукт от нея, който е конкурентен.
В последните месеци всички политици говорят, че ще търсят пазари и земеделието е приоритет, а в същото време издаването на фитосанитарен сертификат от самата държава е с цена от два лева на тон, може би най-скъпият издаван по света. Това е само малък пример за това как в детайлите по цялата верига има много какво да се направи, кумулативният ефект, на което да даде резултат.