По нашите земи се е правело вино преди Троянската война

Имало е византийски закон, който казвал: Ако някой отсече лоза – да се отсекат ръцете му. Това е записано в книга на доц. Тодор Начев, която бе представена в Пловдив

Още преди 8 000 години по земите, които днес са български, хората са отглеждали лозя и са умеели да правят вино. Слепият поет Омир пише, че при обсадата на града-държава Троя, гръцки воини са плавали с лодки по Марица, за да закупят от Пловдив вино. Още оттогава се е практикувал винен туризъм. Това каза доц. Ангел Иванов при представянето на книгата „Лозарството по българските земи от възникването му до 20-и век“.

От дясно наляво: Дениза Димитрова (дъщеря) и Маргарита Димитрова от Сдружение „Лоза и вино“

Книгата представлява научната дисертация на доц. Тодор Начев, разработена още през 1981 г., която вече е издадена в негова памет и като памет за древната история. Организатор на събитието бяха Институтът по лозарство и винарство в Плевен, където е работил доц. Начев, и Сдружение „Лоза и вино“. В представянето на книгата взе участие и дъщерята на автора Дениза Димитрова.

В творбата има данни за отглеждани лозя преди 6000 г. пр. н. е. в неолитните селища в Кърджалийско, в с. Езерово и в Ловеч.

Съществували са и закони, от които може да се разбере, че лозята и виното са били особено ценни на античните хора. Един византийския закон гласял, че който нощем краде от делва или от бъчва вино, трябва да бъде бит и дамгосан. „Ако отсече лоза – да се отсекат ръцете му“ и т.н.

Открити са много стари документи с указания как се извършват на лозарски практики. Били са създадени четири лозарски района на базата на климатичните особености, като са посочени и сортовете, които виреят добре във всеки един район поотделно.

През бронзовата епоха дивите лозя вече са били облагородени.

Хан Крум не е заповядал унищожаването на лозята и правенето на вино. „Нали е пил вино от черепа на император Никифор“, даде лесен пример Маргарита Христова от Сдружение „Лоза и вино“. Имало е моменти от управлението на хана, в които е било ограничавано производството на вино и толкова.

Османската империя също не е забранявала на българите да отглеждат лозя и да правят вино.

Баща ми пишеше тази дисертация в продължение на 10 години. Знаеше повече, отколкото е написаното в книгата, разказа Дениза Димитрова. Доц. Начев е събирал информация от историци, археолози, траколози и е познавал най-известните учени сред тях.

Тя си припомни, че мечтата на нейния баща е била трудът му за историята на лозята и виното по нашите места да бъде публикуван в книга. Дълго и безуспешно е търсила спонсор, докато не срещнала представителите на сдружението „Лозя и вино“, на които благодари.

Leave a Comment