„Френската схема“ за обезщетения за безработица остави оранжериите в Пиринско без работници

За да получи обезщетение, работникът трябва да има 12 месеца трудов стаж от последните 18 месеца, обясниха от НОИ

Оранжериите в Югозападна България останаха без работници. Наеманите доскоро хора вече или работят във Франция, или са се завърнали оттам и получават солидно обезщетение. За това алармира изпълнителният директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) Теодора Кръстева.

„Наш колега разказа, че е отишъл в Бюрото по труда и е поискал да наеме работници, които са се завърнали от Франция. Това искане развеселило служителите, всички се посмели, а нашият човек се върнал и се заел да търси хора от Азербайджан и Узбекистан“, разказа Теодора Кръстева.

Повечето оранжерийни производители са принудени да назначават работниците на целогодишни трудови договори, въпреки че през зимата оранжериите най-често са празни. Правят го, тъй като в противен случай хората им се пръскат, включително и в чужбина, и липсата на работници може да принуди стопаните да имат нулеви години.

„Оранжерийни производители от района на Петрич-Сандански ни изпратиха копия от договор с френски работодател, преведен на български език“, продължи директорът на БАПОП. „От договора се вижда, че дневната надница за селскостопанска работа е 11,52 евро на час, но ежеседмично трудовото възнаграждение се намалява с 6 евро – средства, които работодателят си удържа за настаняване и отопление/ел. енергия.“

Така фактически седмично (5-дневна работна седмица1 7-часов работен ден) работникът получава 403,2 евро, от които като се извадят 6-те евро, сумата става 397 евро.

Когато българският работник се завърне у нас и се запише в бюрото по труда по постоянен адрес, той получава обезщетение за безработица, равняващо се на 60% от последното трудово възнаграждения. Това е малко под 1900 лева.

Проблемът с „френската схема“ бе повдигнат миналата година от Асоциацията на индустриалния капитал в България и подхванат от много медии.

Попитахме Министерството на труда и социалната политика (МТСП) какво е предприело за прекъсване на тази схема. От МТСП ни насочиха към НОИ откъдето изпратиха официален отговор, който можете да прочетете по-долу.

Най-общо НОИ обяснява, че за да получи обезщетение за безработица, съответното лице трябва да има поне 12 месеца трудов стаж от последните 18 месеца. Стажът може да е придобит не само в една държава, а в няколко държави от ЕС, Европейското икономическо проистранство и Швейцария. По правило последната държава (наричана „компетентна“), в която съответното лице е било наето преди да остане безработно, трябва да изплаща обезщетението за безработица. Но има изключение от това правило: Съгласно него „напълно безработно лице, което по време на последната си дейност в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава- членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, като получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване„, пише в обяснението на НОИ.

Ето и пълния текст на отговора, получен от института:

„За да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица в Република България, без значение къде са останали безработни, заявителите трябва да отговарят на условията на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване:

- да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването;

– да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта

– да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България, или пенсия за старост в друга държава или да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия

-да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство или законодателството на друга държава

Когато лицето е работило в държава членка на ЕС/ЕИП и Конфедерация Швейцария, освен разпоредбите на националното ни законодателство, приложение намират и правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 – приложими за държавите членки на ЕС, ЕИП и Швейцария.

В този случай, компетентна да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно, като безработният може да ползва осигурителния си стаж, придобит по законодателството на другите държави- членки на ЕС, ЕИП или Швейцария, за да придобие право на обезщетение в държавата по последна заетост, ако осигурителните му периоди в тази държава не са достатъчни.

От правилото, че компетентна държава да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно има едно важно изключение, съгласно което – напълно безработно лице, което по време на последната си дейност в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава- членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, като получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване.

Когато става дума за евентуални злоупотреби, напомняме условията и необходимите документи за отпускане на парични обезщетения за безработица. Без непременно да са злоупотреби, помощи не се отпускат при неспазване на тези условия и липса на документи.

Към заявлението отпускане на парично обезщетение за безработица се прилагат:

– акт за прекратяване на правоотношението (за справка);

– документ/документи, удостоверяващ/удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;

– други документи от значение за правото, размера и срока на обезщетението за безработица.

При преценка на правото на парично обезщетение за безработица, както и при определяне на срока, за който се отпуска и изплаща паричното обезщетение за безработица си взимат предвид осигурителните периоди, потвърдени от държава-членка на ЕС ЕС/ЕИП и Конфедерация Швейцария.

Тези периоди следва да бъдат удостоверени със съответния структуриран електронен документ или с преносим документ U1. Разликата между структурираните електронни документи и преносимите документи е, че структурираните електронни документи се разменят служебно между компетентните институции на държавите-членки, докато преносимия документ U1 се предоставя директно на/от лицата.

„Списък на документите, които изискват държавите-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи при кандидатстване за обезщетение за безработица в България“, може да бъде намерен на електронната страница на НОИ – https://www.nssi.bg/fizicheski-lica/obezshteteniya-eu-dogovori/parichno-obez-pri-bezrabotica/

В регламентите няма фиксиран срок за отговор от институция на друга държава при отправено запитване до нея. Лицата могат да следят документооборота, ако притежават ПИК или КЕП – през електронната страница на НОИ.“