България предлага на ЕК връщане на субсидиите за трапезни картофи и отпадане на социалната условност

Зам.-министър Таня Георгиева съобщи пред националната среща, че настояваме за разхлабване на контрола и увеличаване на възможностите за гъвкавост при планиране

Водещ приоритет за България е осигуряването на адекватно и справедливо ниво на подпомагане на фермерите, за да няма неравнопоставеност на земеделските производители в ЕС. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева на дискусионен панел на тема:  „Прилагане на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 от 01 януари 2023 г. в България“ по време  на 10-тата национална среща на земеделските производители в Казанлък, съобщи МЗХ.

Заместник-министър Георгиева допълни, че България заедно с голяма група единомислещи държави вече е успяла да убеди ЕК да оттегли своето предложение за въвеждане на нови условия за устойчивата употреба на пестициди и голямо намаление на тяхната употреба,  които щяха да доведат до неоправдано голям риск за продоволствената сигурност.

Заместник-министърът обясни, че в рамките на стартираните процеси ЕК е поискала от държавите членки да представят своите виждания за намаляването на административната тежест. Впоследствие ЕК е представила пред министрите на земеделието своите предложения за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки в рамките на настоящата ОСП, които биха могли да помогнат за справяне с трудностите пред селскостопанския сектор на ЕС.

„Част от тях вече са изпълнени чрез приемане на временна и частична дерогация от стандарт 8 за ДЗЕС за 2024 г. и корекции за стандарт 1 за ДЗЕС“, уточни заместник-министър Георгиева.

България е представила предложения относно включване на трапезните картофи в списъка на допустимите за обвързана подкрепа продукти, премахване изискването за задължително съответствие на интервенциите по обвързаното с производството подпомагане на доходите с Рамковата директива за водите, както и ограничаване на броя години, които подлежат на преглед на качеството на изпълнение, напр. само във 2026 финансова година.

„Толерансът на отклонение следва да бъде увеличен от 25 на 50 процента.“

Страната ни предлага също въвеждане на гъвкавост в двугодишния модел на докладване и особено възможност за гъвкавост при планиране и отчитане на средните стойности на единични суми, вкл. при инвестиционните интервенции и незадължително въвеждане на електронен Инструмент за устойчивост на земеделските стопанства за държавите членки и отделните фермери.

Сред предложенията са премахване на изискването за въвеждане на социална условност и да се гарантира, че ако не са поети финансови ангажименти в дадена финансова година и модификацията не е несправедлива спрямо бенефициента, то следва да се позволи промяна на стойностите на съответните индикатори“, посочи още заместник-министър Георгиева.

Тя припомни, че до 8 април 2024 г. ще достъпна онлайн анкетата на ЕК относно тежестта на процедурите и правилата, свързани с финансовата подкрепа на ОСП. Заместник-министърът призова земеделските производители да са активни и изразят мнението с в нея.

Анкетата може да откриете на следния линк: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/Public_Consultation_EU_Simplification_2024rs_point_of_view_2024

По време на събитието по темата за интервенциите по Стълб 1 участие взе директорът на дирекция „Директни плащания“ на МЗХ Аделина Стоянова. Владислав Цветанов, началник отдел на “Инвестиционна и стартова подкрепа за бизнеса” към дирекция „Развитие на селските райони“ представи новите възможности за инвестиции по Стратегическия план.

Проведена беше дискусия, в която участниците отправиха въпроси и получиха разяснение от екипа на МЗХ.

Leave a Comment