Датата на Великден се определя от няколко фактора, смес от астрономия и религиозни традиции

Великден е най-важният празник в християнството. Как се определя датата му и защо е различна всяка година? И защо често не съвпада с тази на католическия Великден?

Според Никейския Вселенски Събор от 325 г. от н.е., Великден трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, на базата на математически изчисления, като се случва на или след 21 март. Ако пълнолунието е в неделя, Великден се празнува на следващата неделя. Изглежда ясно и просто правило, но се оказва, че не е точно така, пише nauka.offnews.

АСТРОНОМИЧЕСКИ СРЕЩУ ЦЪРКОВНИ ДАТИ

Въпреки че Великден е литургически свързан с началото на пролетта в Северното полукълбо (мартенското равноденствие) и пълнолунието, датата му не се основава на истинските астрономически дати на тези събития.

Пролетното равноденствие е времето, когато денят е равен по продължителност на нощта. Според астрономията това е моментът, когато центърът на Слънцето във видимото си движение по еклиптиката (големият кръг на небесната сфера, по който се случва привидното годишно движение на Слънцето) пресича небесния екватор. Пролетното равноденствие се пада на 21 или 22 март. Следователно Великден може да бъде във всеки ден, започвайки от 22 март.

Другият фактор, определящ датата на Великден е пълнолунието. То се случва, когато Земята е между Луната и Слънцето и при това в равнина, преминаваща през Луната, Земята и Слънцето и перпендикулярна на равнината на вече споменатата еклиптика (специален случай на пълнолуние е лунното затъмнение, когато Луната, Земята и Слънцето се подреждат толкова точно в една линия, че сянката Земя покрива Луната).

В случая на равноденствие и пълнолуние, сложността се крие в това, че е необходимо да се вземе предвид и обикалянето на Земята около Слънцето (равноденствието) и обикалянето на Луната около Земята (пълнолунието).

Така че има две променливи в църковния и астрономическия календар, които могат да съвпаднат, но често това не се случва:

1. Църквата е приела 21 март за дата на пролетното равноденствие, независимо от часовия пояс, докато истинската дата на равноденствието варира между 19 март и 22 март, а датата зависи и от часовата зона.
2. Датата на Великден е свързана с датата на пасхалното пълнолуние, което се основава на математически приблиения, следващи 19-годишен цикъл, наречен Метонов цикъл, използван още от вавилонците поне от началото на V в. пр. н. е.

Метоновия цикъл се използва за съгласуването на лунния и слънчевия календар. Ако съберем 12-те лунни месеца, ще получим 11 дни по-малко от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години.

И така имаме началото на пролетта, което попада някъде между 19 март и 21 март, и цикълът на обиколките на Луната около Земята, който продължава повече от 27 дни. Поради тази причина астрономически определена датата на Великден може да варира между 22 март и 25 април, но се намесват и други, богословски фактори.

Астрономическата пролет през 2024 г. започна на 20 март в 5 часа и 6 минути за България, Първото пълнолуние след астрономическото пролетно равноденствие е на 25 март. Следващата неделя е на 7 април, така че според никейското правило трябваше тогава да е Великден, неделята след пълнолунието на 25 март. Но католиците и протестантите празнуват Великден през 2024 година на 31 март 2024 година, а православните – на 5 май. Защо?

КАТОЛИЧЕСКИ И ПРАВОСЛАВЕН ВЕЛИКДЕН

Никейската формула е валидна и за западната Римокатолическа, и за източната Православна църква.

Източните църкви също са фиксирали тяхното „пролетно равноденствие” да бъде на 21 март, но по Юлианския календар, дата, която отговаря 3 април по Григорианския календар, с който се съобразява Католическата църква.

Естествено на 21 март и 3 април Луната е в различни фази – Юлианският календар изостава с 13 дни от Григорианския – това представлява приблизително половин месец.

През този период може да има пълнолуние, а може и да няма – вероятността е 50:50. Затова западният и източноправославният Великден може да съвпаднат приблизително в половината от случаите през годините, а в останалите източноправославният е седмица по-късно, а понякога и повече.

В същото време Пасха (еврейският празник, отбелязващ бягството от Египет) се изчислява според новолунието, а между новолунието и пълнолунието разликата е също половин месец. 

Разликата между католици и православни в датите на отбелязване на Великден е, че православните спазват допълнителното изискване Великден да не съвпада с еврейската Пасха и че хронологически по-вярно е Великден да се празнува задължително след еврейската Пасха.

През 2024 година еврейският празник Песах или Пасха се отбелязва от залез слънце на 22 април и приключва в нощта на 30 април. Затова католиците и протестантите отбелязаха Великден на 31 март, а  а православната църква го отлага с един лунен месец, изчаквайки да мине еврейската Пасха.

И така тази година за православните Великден се пада в неделята след пълнолунието на 24 април, т.е. 5 май.

Ако обобщим, върху датата на православния Великден влияят четири фактора:

1. Пролетното равноденствие 

2. Първото пълнолуние след пролетното равноденствие

3. Другото, което не е свързано с астрономията, а само с религиозната традиция, е неделята. Брои се първата неделя след първото пълнолуние след първото равноденствие. Има важно уточнение: ако желаното пълнолуние падне в неделя, тогава Великден се празнува през следващата неделя.

4. Разликата между общоевропейския календар и юлианския („православен“) календар води до промяна в изчислението за 13 дни напред (след като са били 12, някой ден ще бъдат 14 и т.н.). Тоест, ако според юлианския („православен“) календар Великден се пада в някой от дните от 22 март до 25 април, то в съвременния календар това е периодът от 4 април до 8 май.

5. Другата разлика е съобразяването с еврейската Пасха на православната църква, която изчаква да мине еврейския празник и обявява за Великден неделята след пълнолунието.

Източник: Calculating the Easter Date, „Изчисляване на датата на Великден„