Въпреки старта на Кампания 2024 Наръчникът още се пише. Какво питат фермерите?

Защо субсидията е еднаква при ползване на листен и на оборски тор? Защо изискването за сертифицирани семена убива родните сортове зеленчуци? Ще има ли втора украинска помощ?

Наръчникът за подаване на заявления за директни плащания в Кампания 2024 все още се пише и ще се пише успоредно на провеждащата се до 22 май информационна кампания.

Така експерти от МЗХ отговориха на въпрос на фермери в Пловдив по време на срещата, която се проведе в международния панаир.

Разясненията по тазгодишната Кампания 2024 бяха като да започнеш строителството на къща от покрива надолу.

Защото, въпреки че промените в Стратегическия план са ясни, те все още са без одобрителното решение на Брюксел. Измененията в плана бяха изпратени за съгласуване от София до Брюксел на 15 декември 2023 г. и шест месеца по-късно все още нямаме решение, въпреки че от 24 април започна Кампания 2024. По тази причина една четвърт от площите в област Пловдив са очертани в ИСАК, но подаването на заявленията не може да приключи.

С измененията в Стратегическия план са обвързани и проектите за изменения и допълнения на наредби, които чакат да приключи срока за обсъждане и да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. В същото време това не трябва да изпреварва решението, с което Брюксел се съгласява с нашите искания за промени в Стратегическия план.

Освен плаващите пясъци, на които е стъпило в административен смисъл българското земеделие, фермерите в Пловдив зададох въпроси, на които получиха и не получиха отговори.

На въпрос на Людмил Работов дали след подаване на заявление за директни плащания след обявената крайна дата – 24 юни, ще има санкции, отговорът бе: Да, глоби ще има.

Радослав Янков поиска да разбере защо в еко схемата за зелено торене субсидията е една и съща, независимо от това дали фермерът ще използва листен тор или оборски тор. Той посочи, че разликата в разходите при прилагане на двата вида торове е огромна. Тя, разбира се, не е в полза на оборския тор, защото е в пъти по-лесно да напръскаш с листен тор от това да разпръснеш 5 тона оборски тор на декар. Тъй като Радослав Янков не получи релевантен отговор на въпроса си, се наложи да го зададе втори път. Тогава научи, че ако има различен размер на субсидиите при зеленото торене, в такъв случай за всеки вид торене трябва да има отделна интервенция. Това показа доколко субсидиращата система се оплита и забатачва, когато се опита да детайлизира различните опции. Показа също така колко безпомощни са европейските и родните бюрократи в опитите си да вкарат в отделно чекмедже цялото многообразие в земеделието.

Друг въпрос касаеше родните сортове зеленчуци. За да получат обвързано подпомагане за зеленчуци, производителите трябва да използват сертифицирани семена. Старите вкусни сортове „на баба“ обаче не са сертифицирани, а ако някой влезе (в случай, че въобще е възможно) в такава процедура по сертифициране, това би му струвало време и средства. „Защо убивате българските сортове, които отглеждаме като събираме семената им, като ни карате заради подпомагането да използваме сертифицирани чужди“, попита производител. Отговор нямаше.

Няколко земеделци повдигнаха въпроса за необлагането на първите 100 000 лева, получени от субсидии. Припомняме, че Министерството на земеделието внесе такова искане за нотификация в ЕК, но само за производители – физически лица. Оттам последва отказ, тъй като подобна практика ще дискриминира производителите, които са юридически лица. Земеделците поискаха министерството да внесе същото искане, като този път включи всички производители, независимо под каква форма управляват стопанството си. От МЗХ си записаха това искане.

Относно възможността през втората половина на годината отново да има подпомагане по т.нар. украинска помощ, зам.-министър Иван Капитанов отговори, че трябва да се направи актуализация на държавния бюджет, в която да се предвидят средства за нея.

Leave a Comment