Борбата с градушки в радиус 60 км от летищата е блокирана заради самолети
Въздушният трафик над страната и към аерогарите в София, Пловдив, Варна и Бургас расте ежегодно
Борбата с градушките е била сред основните теми, които са обсъждани на вчерашната среща на браншови организации с ръководството на министерството. Това съобщи пред Агро Пловдив участник във форума.
От Изпълнителната агенция за борба с градушките са съобщили, че самолетният трафик над страната се е увеличил за година с 14%, а само към и от Летище София – със 17%, а от Летище Пловдив с 30 на сто.
Самолетите, независимо дали са военни или граждански, се ползват с предимство пред борбата с градушките. Така че докато има полети към летищата в София, Пловдив, Варна и Бургас, градоносните облаци не се обработват заради риска ракетите да не засегнат самолет. Това е причината градовите зърна да самонарастват и да падат с големината на топки за голф или мандарина. Ако се изпусне моментът за пресрещане на градоносна облачна клетка, оттам нататък обстрелването ѝ с ракети става безрезултатно.
Експерти от борбата с градушки са предупредили, че стопанствата в радиус от 60 км от четирите летища, могат да разчитат само на късмет, но не и на ракети, в случай, че има захождащ към или отлитащ от тях самолет. Дори и да е доказано градоносен, облакът безпрепяствено се движи към момента на изваляването си където и когато и да се случи.
Припомняме, че две от най-тежките градушки в Пловдивско и в страната в последните години се случиха именно в зоната на този радиус. Едната беше на 28 август 2021 г. в Ръжево Конаре и околните села, а другата бе в Садово и Граф Игнатиево на 31 май 2022 г.
Именно затова темата с обезщетенията на пострадалалите през миналата седмица земеделци, както и на тези, които и в бъдеще ще търпят щети, е особено актуална. Създаването на Гаранционен фонд не предизвиква спор сред браншовиците. Въпросът е как да се формира бюджетът му, така че той да е достатъчен не само при градушки, но и при бедствия като наводнения, суши, каламитет на вредители и други.
Българският фермерски съюз предлага да се създаде специален гаранционен фонд от държавата или по примера на Австрия – солидарна застрахователна система с процентно участие в застрахователната вноска както от земеделските стопани, така и от държавния бюджет.
Друго предложение е бюджежът да се осигури от така наречената „финансова дисциплина“ – средства, които се удържат от всички европейски земеделци, включително и от българските. У нас въпросната финансова дисциплина събира ежегодно около 64 милиона лева, които отиват в европейски фонд, от който се отпускат средства за пострадали региони. Предложението е тези пари да остават у нас и да формират бюджета на Гаранционния фонд.
Предстои браншовите организации заедно с експерти от МЗХ да обсъдят вариантите, да изберат най-подходящия, за да може при бедствия, подобни на градушката, която се изсипа над Стара планина на 14 юни, този фонд да спаси пострадалите от фалит.