Сабахтин докара целия си род в Избеглии да гледа тютюн

Цената е по-добра тази година, но български купувачи няма – само полски и украински, казва той

Земеделската земя поскъпва, търсенето расте

Сабахтин Емир е далеч от единствените 30 дни, когато почива. Те започват от средата на декември, а сега е разгарът на прибирането на тютюна. И Сабахтин е в центъра му. Около него са всичките му роднини – жена, синове, снахи, един внук, брат, жена му, зет му и т.н. Още 25 човека от Избеглии и Стоево плюс 33-ма роми от Чирпан. Сабахатин е подслонил всички в бивша база на ТКЗС-то в Избеглии. Ремонтирал е основно общежитието за бригадири от соцгодините, където спят работниците от Чирпан. Преустроил е едната къща за семейството на брат си. Още две къщи е построил – за голямото си семейство. Всички се трудят, барабар с жена му, която също е в халето при сушилните.

„При мен се работи здраво“, обяснява Сабахтин. Тази пролет една жена от

Избеглии довела внука си и го помолила да му намери някаква работа. Момчето било ученик на 17 години и искало да заработи някой лев през ваканцията. „Обясних му, че работата не е малко, но го и стимулирах. Ще ти плащам по 40 лева на ден, му казах. И сега … какво да кажа. Много съм доволен. Викам му оня ден на момчето: Вече съм спокоен за теб. Оттук нататък, където и да идеш – няма да пропаднеш. Научи се да работиш, а това е най-важното“, разказва Сабахатин.

Самият той е от едно малко село на община Кирково, в най-южния край на България. Възпитава синовете и работниците си по свой образ и подобие. Разказва, че от дете е свикнал с тютюна. После като войник в „Строителни войски“ е попаднал на много добри майстори българи, които го научили и на този занаят. Преди 20 години е работел една година в Германия като строител, спестил пари, върнал се у нас и започнал да търси земя под наем за тютюн в асеновградско. Вече 16-17 години работи ниви на кооперациите в Козаново и Избеглии, като непрекъснато е купувал земя. В момента има около 700 декара свои терени. Искал е и тази година да продължи да купува, но цената на земята доста се е вдигнала в сравнение с 2012 г. – от 400 лева на декар – на 650-700 лева. Появили се нови купувачи.

Тютюнопроизводителят обяснява, че в момента стоката се изкупува от полски и украински търговци. Българските производители на цигари не са закупили и един килограм. В момента тютюнът се изкупува от 1 до 5 лева за килограм, според качеството. А качеството на продукцията на Сабахтин е отлично, затова той получава по 4-5 лева за кило изсушен тютюн.

Работата на берачите на листа започва към 6 часа сутринта и продължава до 13-14 часа. Откъснатите листа пристигат в халето, където са подредени 25-те камери за сушене. В тях се поддържа между 35 и 75 градуса температура, а тютюнът престоява вътре 120 до 150 часа. След това се овлажнява, за да не се чупи, и се балира.

„Вече съм на 50 години и мога да кажа коя е формулата на успеха. Първата: Да изкараш хубава стока! Тази формула е за цяла България. Каквото и да правиш, да е качествено. Ако всеки се стреми към това, много напред ще отидем“, убеден е Сабахтин.  Той споделя и още една формула: „Трябва да се учи. Ако не учиш, нямаш основа.“ Авторът на двете формули е завършил гимназия и толкова. Двамата му сина обаче са отишли по-нататък. Единият има диплома за агроном (и кара един мотокар из халето), другият е зъботехник.

Третата формула на Сабахтин е, че всички сме хора и не трябва да се делим по етнос – един да е по-горе по рождение, а друг да е по-долу. „Има ли делене, работата не върви напред, а тръгва назад“, обяснява мъжът.

Сабахтин кара мерцедес. Построил е къщи. И затова логично отговаря, че, да, човек може да се издържа с отглеждането на тютюн. Може да изкарва годишно към 300 000 лева, въпреки че парите все потъват някъде – било за купуването на още сушилни, било за построяването на къщи, било за трактор и т.н. Сабахтин Емир обаче не е от хората, които ще се оставят парите да им завъртят ума. Още от дете знае, че най-важното е да не спираш да работиш. Лично той спи по 5 часа на ден и казва, че са му предостатъчни. И неочаквано споделя: „Омръзна ми да работя. Трудът е много, това е завод на открито. Трябва да следиш всичко – и стоката, и работниците.“  В следващия момент обаче той се впуска да обяснява кое как се прави и умората му изчезва. Пък и декември наближава – месецът, когато Сабахтин и жена му отиват на море.