Аграрната визия на ЕК в доклад: Най-големите ферми без субсидии, нови правила за хуманно отношение
Документът от 100 страници е изготвен след 7 месеца преговори с 29 организации. Предложенията в него не са окончателни
Обикновеният бизнес вече не е опция за европейските фермери и предприятия, ако искат да се избегнат климатичният срив и икономическите трудности.
Това е най-горният ред на съвместен доклад, представен на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в сряда, резултат от седем месеца на интензивни преговори между 29 организации с участие и често противоположни гледни точки относно сектора на хранително-вкусовата промишленост, съобщи „Политико“.
Фон дер Лайен свика Стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство в ЕС, който изготви доклада, по-рано тази година в опит да се справи с възмущението на фермерите от ниските доходи и нарастващото екологично регулиране преди изборите за ЕС през юни. Нейният призив беше последван от някои бързи отстъпки на земеделските лобита, които разгневиха екологичните НПО и прогресивните законодатели.
Изготвянето на доклад от 100 страници с консенсус с всички от лобистите на фермите до зелените НПО на масата е постижение само по себе си.
Ето пет най-важни извода от доклада, според „Политико“:
1. Земеделски субсидии
Докладът отваря кутията с над 300 милиарда евро бюджет за земеделски субсидии на ЕС, и заключава, че трябва да спре да възнаграждава най-големите ферми и вместо това да подкрепя тези с по-ниски доходи.
Земеделските лобита и други членове вече се съгласиха за първи път, че подпомагането на доходите трябва да е насочено към малките и средни фермери – мнозинството в ЕС – „които се нуждаят най-много от това“.
От друга страна, тази програма, базирана на доходите, не трябва да зависи от това дали земеделските стопани спазват допълнителни екологични правила като замърсяване с нитрати или правила за защита на местообитанията.
Вместо това, отделен набор от плащания трябва да бъде разпределен между фермерите, които използват устойчиви практики, и ще се управлява както от земеделските, така и от екологичните органи. Участниците също поискаха „годишно значително увеличение“ на екологичната подкрепа.
2. Устойчиви хранителни системи
Следващите „два слона в стаята“ бяха устойчивите диети и консумацията на месо. Експертите се съгласиха, че е изключително важно да се подкрепи продължаващото намаляване на консумацията на протеини от животински произход — например месо и млечни продукти — в полза на алтернативи на растителна основа.
Те също така призоваха за преразглеждане на законодателството на ЕС за етикетиране на храните и настояха да се обърне внимание на маркетинга на храни за деца, като същевременно се застъпиха за намаляване на данъците и други социални и фискални стимули. „Устойчивият избор трябва да стане изборът по подразбиране“, се казва в доклада.
В края на предишния мандат Комисията трябваше да публикува рамка за устойчиви хранителни системи, за да промени моделите на потребление в тази посока, но инициативата беше отложена на фона на напрегнат дебат.
3. Емисии
Селскостопанският сектор е отговорен за над 10 процента от общите емисии на парникови газове (ПГ) в ЕС — предимно от добитък. И все пак, въпреки че ЕС се е ангажирал да намали емисиите на парникови газове с най-малко 55 процента до 2030 г., не са поставени цели за селското стопанство.
Според доклада „многообразието и сложността на селскостопанските системи… изискват индивидуални решения“. Докладът иска от изпълнителната власт на ЕС да определи персонализирани цели за намаляване на емисиите за различните видове селско стопанство.
По отношение на животновъдните ферми той предлага териториални планове за действие, за да гарантира справедлив преход в региони с висока концентрация на добитък (свиневъдство в Каталуния или Холандия). Това би предвидило механизми като схеми за доброволно изкупуване — за намаляване на броя на животните — или програми за преквалификация за преминаване към алтернативни производствени системи с акцент върху младите фермери.
4. Екологично право
Участниците също така се обединиха зад някои от най-противоречивите екологични законопроекти на ЕС, като например закон за рехабилитация на деградирали екосистеми – въпреки че се застъпваха за „създаване на добре финансиран фонд за възстановяване на природата“ извън бюджета на фермата.
Докладът привлече особено внимание към остарелите правила на ЕС за хуманно отношение към животните, като настоя за приемането на преразглеждане, което трябваше да бъде представено от изпълнителната власт на ЕС миналата година, като например забраната за използване на клетки във ферми. В документа се казва, че забраната трябва да бъде придружена от „специфичен за вида и подходящ преходен период“.
Освен това документът предложи общоевропейски бенчмарк (стандарт) за оценка на устойчивостта на земеделските стопанства според набор от общи критерии, както и фонд за справедлив преход за улесняване на преминаването на сектора на селскостопанските храни към по-здравословен и по-щадящ климата път.
5. Това е само началото
Не на последно място: Нито една от препоръките в доклада не е втвърдена. Фон дер Лайен се ангажира да включи резултатите от диалога със заинтересованите страни във Визия за селското стопанство и храните, която да бъде съставена през първите 100 дни. В рамките на изпълнителната власт на ЕС обаче се очаква някои препоръки от диалога да се представят по-добре от други, според високопоставен служител на ЕС.
Освен това не е ясно дали по-широкият хранителен и селскостопански сектор ще подкрепи резултатите, като се има предвид, че заключенията на доклада засягат въпроси, на които се противопоставят политически силни земеделски групи, докато езикът му по въпроси, силно подкрепяни от зелени НПО, понякога е плах.
Едно обаче е ясно: участниците във форума скоро ще се съберат отново, като са предложили сформирането на нов консултативен орган — Европейски борд за селскостопански храни (EBAF).
Фон дер Лайен харесва идеята.