Илия Проданов, Симеон Караколев: Темата с протестите не е затворена!
МЗХ направи каквото се очакваше от него. Ще търсим разговор с финансовия министър, както за по-бързото изплащане на втория транш, така и за осигуряване на средства в националния бюджет за 2025 г.
Темата със земеделските протести не е затворена. Това казаха тази сутрин пред БНТ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Предстои асоциациите да обсъдят с членовете си следващите действия.
Вчера представители на браншовите организации проведоха среща с министъра на земеделието Георги Тахов и част от заместниците му, включително директора на ДФ „Земеделие“, на която стана ясно, че вторият транш на украинската помощ ще бъде изплатен на две части – първата, веднага след като Брюксел я нотифицира, втората – до края на ноември. Това не бе прието добре от земеделците, тъй като те очакваха държавното подпомагане да се случи до 30 септември.
„Това, което разпали напрежението в сектора, бе неспазеният срок за изплащане до 30 септември и то без предизвестия, че ще има забавяне“, каза Илия Проданов. Той припомни, че земеделците са получили от финансовия министър Людмила Петкова лично обещание, че средствата ще бъдат осигурени. Производителите са очаквали да бъдат заделени средства от националния бюджет за подпомагането, тъй като са имали личното обещание на финансовия министър Людмила Петкова при среща по-рано.
„Ролята на Министерство на земеделието като наш принципал е, от една страна да подготви искане за нотификация до Европейската комисия за тази помощ, и чисто технологично фонд „Земеделие“ да се преведе в готовност за изплащането ѝ.
„Министерство на земеделието обаче можеше да бъде по-активно в комуникацията си с МФ,
да потърси по-рано на сигнал от финансовия министър какво се случва със средствата“, отбеляза председателят на НАЗ.
„Държавата в момента има трудност в осигуряването на ликвидност за изплащане на средствата за украинската помощ, така че очакваме в крайна сметка среща с финансовия министър, който тази седмица е в чужбина, за да получим ясни гаранции кога и как ще бъде изплатен втория транш на украинската помощ“, заяви Симеон Караколев.
Големият проблем за изплащане на извънредната държавна помощ е заложен в отсъствието на средства за нея при приемането на държавния бюджет за 2024 г. Впоследствие, при актуализацията на Закона за държавния бюджет това лято, украинската помощ отново бе пренебрегната.
„Тези средства са предназначени за близо 58 хиляди земеделски производители“, поясни Караколев.
Съпредседателят на НОКА поиска бюджета за украинската помощ за 2025 г.
да бъде заложен при разработване на Закона за държавния бюджет
„Тази година размерът на средствата е от порядъка на около 600 до 650 милиона лева на годишна база.“
Въпросът е какво трябва да се прави, ако Брюксел не удължи срока за подпомагане за следващата година. „Трябва да си мисли по-скоро да се рестартира диалогът, ако е Европейската комисия не е даде зелена светлина за 2025. Трябва да се помисли на каква правна рамка може да стъпи България, за да да подпомогне земеделците.“
Председателят на НОКА припомни, че ЕК е поставила ограничения към бенефициерите на украинската помощ, като е определила таван от 280 000 евро за производител.
Илия Проданов уточни, че
за производителите на зърнени и маслодайни култури максималната сума е доста по-малка – 90 000 лева
общо за двата транша пред пролетта и сега. „Средствата ще бъдат използвани за есенната кампания, която ни предстои за сеитбата и за закупуване на торове. Въпреки че те са за 2023 г., ние ще ги използваме за стопанската 2025 г. (тя започна на 1 октомври) заради забавеното плащане.“
Той допълни, че земеделците са били жестоко ударени от климата това лято, на което се дължат изключително ниските добиви от слънчоглед и царевица.
„Видя се, че бюджетът на България не е толкова голям“, каза Илия Проданов. Затова секторът е насочил усилия към създаване а по-добро законодателство и осигуряване на повече поливни площи.