ООН: 40% от земята на планетата вече е деградирала

Ако не се вземат мерки, до 2050 г. 75% от населението ще бъдат засегнати от сушата

Почти половината от земната маса на планетата е на ръба да се превърне в необработваема пустиня, според Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD).

Тези вече сухи земи, превърнати в безплодна пустош, се характеризират с ниски валежи, но поддържат 45% от световното селско стопанство.

Тъй като един на всеки трима от хората в света живеят в тези сухи земи, експертите казват, че продоволствената несигурност, бедността и масовото разселване ще съпътстват опустиняването.  

Проблемът е толкова сериозен, че конференция на ООН за опустиняването (COP16) , която се провежда в Саудитска Арабия до 13 декември, настоява 1,5 милиарда хектара от опустинената земя в света да бъдат възстановени до 2030 г. Това е зоната, която според ООН може да бъде възстановена.

Днес до 40% от земята в света вече е деградирала, според UNCCD.

Тъй като 2024 г. ще бъде най-горещата година в историята, сушата може да засегне 75% от населението на света до 2050 г., според доклад на ООН, публикуван тази седмица.

Недостигът на вода допълнително влошава въздействието на обезлесяването. А по-малко дървета означава по-малко корени, които да свързват почвата, като по този начин предотвратяват ерозията.

Деградиралата земя вече не може да поддържа различни екосистеми или да помага за регулирането на климата, водните потоци и производството на хранителни вещества, жизненоважни за целия живот на планетата.

„Земята и почвата под краката ни са тези, които отглеждат памука за дрехите, които носим, ​​осигуряват храната в чиниите ни и закотвят икономиките, на които разчитаме“, отбеляза Ибрахим Тиав, изпълнителен секретар на UNCCD.

Световната продоволствена програма на ООН работи за подобряване на водоустойчивостта в Мавритания и Нигер в Западна Африка чрез изграждане на „полумесеци“, които задържат дъждовна вода.

Полукръглите езера помагат на деградиралите почви да задържат вода за по-дълго време и да поддържат растителността. И те са практични и икономични за местното население за изграждане.

Но се предприемат и по-драстични мерки, за да се спре разпространението на пустините.

Още през 2007 г. нациите в района на Сахел в Африка решиха да спрат южното разпространение на пустинята Сахара на север – предизвикано от сушата и изменението на климата – чрез подхранване на дървета, пасища и растителност, за да създадат Великата зелена стена.

Милиарди дървета трябваше да бъдат засадени на близо 8000 километра (4970 мили) от западните до източноафриканските брегове, за да се създадат буферни зони, за да се предотврати по-нататъшното опустиняване.

Според последните данни на ООН, една пета от планираното възстановяване е постигнато, като напредъкът е спрян поради липса на финансиране. Въпреки това новите инициативи тласкат към озеленяване на 100 милиона хектара деградирала земя в Африка.

Подобна инициатива за презасаждане в пустинята Гоби в Китай и Монголия, известна също като „Великата зелена стена“, включва усилия за намаляване на прекомерната паша сред монголските пастири.

Близо 80% от монголската земя е била засегната от деградация до 2020 г. и инициатива на ООН се стреми да се бори с опустиняването чрез устойчиво управление на земята — включително защита на близо 850 000 хектара в южния регион Гоби като коридори за биоразнообразие.