Преди 144 г. Петко Каравелов става 4-ия премиер на България

Правителството му има само шест министерства и оцелява 150 дни

На 10 декември 1880 г. (28 ноември стар стил) Петко Каравелов, тогава на 37 години, става четвъртия министър-председател на Следосвобожденска България.

Преди него с мандат от 4 месеца и половина е управлявал консерваторът Тодор Бурмов, сменен от духовника Климент Търновски (познат ни като писател под името Васил Друмев) и останал начело на държавата 4 месеца, и от либерала Драган Цанков, задържал се на власт 8 месеца.

Кабинетът на Петко Каравелов има само шест министерства и съответни министри, като премиерът бил начело и на едно от министерствата.

По време на премиерството си Петко Каравелов изпуска юздите на управлението заради още несъздадени и създадени, но неукрепнали институции и малкото приети до момента закони.

Той обаче е бил един от най-подготвените за поста българи по онова време. На 26 години вече е завършил право в Московския университет, където е бил пратен от семейството при брат си Любен Каравелов. Годините в руската столица го правят предан русофил, но и един от малцината образовани българи.

По време на Освободителната война Петко Каравелов се записва в щаба на руската армия и това решение го прави по-късно временен губернатор на Свищов. Той участва активно като народен представител в първото Велико Народно събрание при съставянето и приемането на Търновската конституция през април 1879 г., според която България е конституционна монархия.

Като министър-председател, назначен с указ от княз Александър Батенберг, Каравелов назначава за министри членове на Либералната партия, чиито председател е.

Той прави грешката, в нарушение на конституцията, да иска и получи законодателни пълномощия за правителството. Новите закони, издадени от кабинета, са валидни само в периода на управлението на Петко Каравелов и могат да продължат да действат при последващо утвърждаване от парламента.  

Първият закон, който въвежда, е за съдене на министри и подвеждането на представителите на изпълнителната власт под отговорност в случай на измяна или злоупотреби. Този закон е оцелял в следващите 30 години.

Също през декември 1880 г. е обнародван първият Избирателен закон на Княжество България, който въвежда мажоритарна система.

При правителството на Каравелов са приети Закон за българското поданство и Закон за подобрение положението на земеделческото население по господарските и чифликчийските земи.

В същото време обаче Каравелов не може да се пребори с покварена съдебна администрация. Поради липсата на действаща полиция в страната се създават разбойнически групи, които нападат турски села. Пътища и мостове започват да се рушат. А за капак на всичко настъпват раздори в Либералната партия, в която има две крила – радикално и умерено.

Задълбочава се разривът между Батемберг и правителството по отношение на вътрешната политика. Князът е принуден да изпрати военния министър Казимир Ернрот да въдвори ред в турските села.

Във външната си политика Каравеловото правителство изпада в международна изолация. Рязко се обтягат българо-турските отношения във връзка с опитите на кабинета да провежда независима политика. Великобритания се обявява в подкрепа на турските земевладелци при разрешаване на поземления въпрос.

Всичко това, заедно със смъртта на руския император Александър II през март 1881 г., дават причина на Александър I Батемберг да извърши държавен преврат през април. Така Каравелов е заменен от Казимир Ернрот, който е обявен за служебен премиер.

До края на 1901 г. Петко Каравелов оглавява още три правителства и остава в историята ни като един от най-честните и сърцати политици, които България е имала.