Прогнозен бюлетин за растителна защита през септември

Информационен бюлетин  

за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение,

начини и средства за борба с вредителите по  земеделските култури за периода

до 30 септември 2013 година

Издава: Българска агенция по безопасност на храните, изготвил: Снежана Проданова – главен експерт в отдел „ККППЗиИВВ”

реколта 2012 – 2013 г.

Контрол на вредителите през есента

През втората половина на месец август и началото на септември започва падготовката на площите за есенната сеитба на пшеницата и ечемика. Немислимо е получаването на високи добиви и качествено зърно без опазването на посевите от болести, неприятели и плевели. Регулирането на вредителите при подготовката на площите и семената за сеитба, се постига не чрез едностранчиви мероприятия, а като се спазват основните принципи на интегрираната растителна защита.

Спазване на сеитбообръщение. Монокултурното отглеждане на житни култури води до масово намножаване на неприятели, които са се специализирали да се хранят с житни растения. Това са: житни бегачи, житари, червено житно комарче, житни цикади, пшеничен трипс, житни мухи, житни стъблени и листни оси, житна стъблена нощенка и др.

Изборът на подходящи предшественици на пшеницата е важен елемент от контрола на болестите. Предшествениците имат значение главно за патогените, които се запазват в почвата и в растителните остатъци. Към тях спадат: фузарийното кореново гниене, гниенето на основите, черното кореново гниене, хелминтоспориозата. Монокултурното отглеждане на зимните житни води до силно нападение от тях. Най-подходящи предшественици са бобовите култури и по-специално – люцерната и детелината. Могат да се използват като добри предшественици още рапица, слънчоглед, тютюн, зеленчукови култури от сем. Тиквови (тикви, дини, пъпеши)

Монокултурното отглеждане е причина за увеличаване се площите в страната заплевелени с едногодишните житни плевели като: див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица и др. Неправилното сеитбообръщение е предпоставка за трайно настаняване на устойчивите и слабо чувствителни на хормоноподобни хербициди видове – лайка, лепка, видовете подрумче, див мак и др.

Обработка на почвата. С това мероприятие се цели да се унищожат растителните остатаци и самосевките, които са гостоприемници на болести и неприятели.  Да се създадат благоприятни условия за минирализиране на тези остатаци, както и да се унищожат някои плевели.

Минималните обработки и директните сеитби са причина за увеличаване числеността на житните мухи, пшениченият трипс, житните бегачи, житните бълхи и цикади, обикновената полевка и др. В случаите със зърнено-житни предшественици съществува риск да се увеличи нападението освен от неприятели и от болести. Необходимо е след прибирането на реколтата площта да се изоре на 20-25 см. Това важи и за площи силно заплевелени с едногодишни житни плевели.

При обръщане на почвеният пласт много от вредителите се заравят по-дълбоко и загиват, други умират от механичното въздействие, а трети извадени на повърхността биват унищожени от неблагоприятни условия или биотични фактори.

Всички силно заплевелени площи задължително да се изорат на по-голяма дълбочина 18-20 см, без образуване на буци. На сравнително чистите от плевели полета или такива с късни предшественици да се извърши плитката предсеитбена оран или дисковане на 10-12 см.

Оптимални срокове на сеитба. За Северна България оптималните срокове на сеитба са от 25 септември до 15 октомври, за Южна България от 1 до 20 октомври, а за предпланинските райони от 20 септември до 10 октомври. Засяването в срок на качествени семена с висока кълняема енергия  редуцира силно нападението от житни  мухи, листни въшки, житни бълхи и цикади, червено житно комарче и др.

Ранното и късно засяване предразполагат към по-силна проява на заболявания. Засяването на пшеницата преди оптималния срок създава условия за нападение от вирози, кореново гниене, брашнеста мана, септориози и др. При по-късна сеитба има риск от измръзване и силно прореждане на посевите от неблагоприятните зимни условия.

Посевна норма. Количеството семена на единица площ зависи главно от сортовите особености и възможностите за братене. Добре гарнираните посеви по-слабо се нападат от житни мухи, житни стъблени оси, вредна житна дървеница, житни цикади, листни въшки и др. Листните въшки и цикадите предпочитат разредените и изостанали в развитието си посеви.

По-гъстите посеви са нападат по-често от брашнеста мана, ръжди, кореново гниене и др.

Оптимална дълбочина на сеитба. Оптималната дълбочина на сеитба за пшеницата е 5-6 см. При по-дълбока сеитба поникването е забавено, неравномерно, кълна остава по-дълго в почвата и се напада в по-голяма степен от почвени патогени и неприятели. По плиткото засяване не позволява да се образува добра коренова система и растенията остават по податливи на измръзване и изтегляне.

Качествено обеззаразяване на семената. От предназначените за сеитба семена да се взимат проби за лабораторен анализ и определяне вида и степента на зараза от гъбни болести преносими със семената – фузариум, видове главни, ленточна болест по ечемика и др. Според получения след здравния анализ резултат, се пристъпва към обеззаразяване на семената с регистрираните продукти за растителна защита. Качественото обеззаразяване на семената допринася за значителното намаляване на инокулума и ограничава развитието на опасните патогени. Много е важно третирането да се извършва с изправна техника, която да дозира точно препарата и работният разтвор равномерно да покрива семената.

РАПИЦА 

Есенна сеитба

През последните години рапицата е най-предпочитаната за отглеждане култура в  страната. За няколко години тя успя да се нареди на четвърто място по посевна площ след пшеницата, слънчогледа и царевицата. Най-много площи с тази култура в страната има в Североизточна, Северна централна и Югоизточна България.

Всички агротехнически мероприятия през есента са подчинени на една цел – да се създадат оптимални условия за развитие и успешно презимуване на рапицата.

Изисквания към топлината. Семената на рапицата започват да поникват при минимална температура 2-3°C. При оптимална температура от 14-15°C, семената поникват за 4-6 дни. Един месец след поникване растенията образуват розетка от 6-8 листа. Оптималното есенно развитие на растенията, за да презимуват успешно, е че преди прекратяване на вегетацията трябва да са развили 6-8 до 10 листа, над 20 см дължина на корена с диаметър на кореновата шийка над 8 мм и върха на нарастване да е под почвената повърхност.

Най-подходящият срок за сеитба на рапицата е от краят на месец август до средата на септември. Не бива да се избързва, защото растенията имат по-дълго развитие, могат да прораснат и да измръзнат през зимата. По-късната сеитба от своя страна не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата и да се закалят достатъчно, което също води до измръзване на голяма част от посевите.

Степента на презимуване зависи от закаляването на растенията в предзимния период. Добре закалените растения издържат до – 25°С при снежна покривка повече от 5см.

Изисквания към влагата. Съдържанието на влага в почвата е решаваща за рапицата, особено при поникването и първите фази от развитието й. При недостатъчно влага в повърхностният почвен свой по време на сеитба, семената остават дълго време в почвата без да поникнат (каквито случай имаше масово през 2011 и 2012 г.). Излишната влага от своя страна, обуславя образуването на почвена кора и създава проблеми с аерацията на почвата. За да покълне рапичното семе се нуждае повече от газообразна форма на водата (пара), отколкото от течна. Само 15% от цялото количество вода нужна за покълване е в течната форма.

Валирането на почвата е много важно агротехническо мероприятие и спомага за дружното поникване на семената, намалява изпарението и осигурява повече газообразна форма на вода.

Изисквания към светлината. Рапицата е растение на дългия ден и не понася засенчване. Преминаването от вегетативна към репродуктивна фаза се определя от промяна в дължината на деня. При скъсяване на деня вегетативната маса на растенията се увеличава.

Посевната норма както при всички култури, така и при рапицата е от основно значение за добива. При по голяма гъстота на посева, през есента се наблюдава издължаване на стъблото и по-слабо развита коренова система, което намалява студо и сухоустоичивостта й. Посевът става по-чувствителен на болести и неприятели. При по-малка гъстота на посева се повишава опасността от заплевеляване.

Изисквания към почвата. Рапицата може да се отглежда върху различни типове почви, но най-подходящи са богатите на хумус и калций, които не се склонни към преовлажняване и формиране на почвена кора. За нормалното си развитие културата изисква неутрална до слабо алкална реакция на почвата (рН 6,7 – 7,8).

Тъй като рапицата е дребносеменна култура, дълбочината на сеитба при нея е от голямо значение. Семената при нормални условия трябва да се засеят на дълбочина 1-2 см с добър контакт между семето и почвата. При по-леки почви и по-сухи условия, трябва дълбочината да се увеличи, но не повече от 4 см.

Преди и след сеитба площите да се валират с лек валяк.

ЦАРЕВИЦА

Фенофази : „изметляване” –  „млечна зрялост”

Основни вредители за периода:

Царевичен стъблопробивач

Памукова нощенка

Гниене на зърното

Царевичен стъблопробивач

Регистрирано е излюпване и вредна дейност на гъсениците от второ поколение на неприятеля. Въпреки, че тази година се наблюдава по-висока плътност от царевичен стъблопробивач, отчетената плътност до началото на месец август е под приетите прагове на вредност (от 2 до 10 % нападнати растения). Ларвите се развиват във вътрешността на стъблата, в резултат на което растенията полягат или се пречупват много лесно. Нападат също кочаните и зърната в тях. В следствие на повредата кочаните падат на земята, което допълнително увеличава загубата при механизирано прибиране.

Праг на икономическа вредност след фенофаза „изметляване”:

• 90% нападнати растения с по 3-4 повреди на едно растение при царевица за зърно;
• 10% нападнати растения с по 1-2 повреди на едно растение при царевица за семепроизводство;

Очаква се при задържане на високите температури съчетани с ниска атмосферна влажност, плътността и вредната дейност на неприятеля да се ограничат. Химичният контрол се провежда в началото на излюпване на гъсениците, преди тяхното вгризване.

Памукова нощенка

Оправдаха се очакванията за висока популационна плътност на памуковата нощенка. Повреди от гъсениците на неприятеля са отчетени в областите Видин, Враца, Добрич, Пловдив, Търговище и др. Най-големи щети нанасят гъсениците от второ поколение, които се развиват през месеците юли и август. След излюпване младите гъсеници скелетират листата, а след това изгризват целите листа, хранят се със свилата, а след това правят ходове в кочана. Ходовете са изпълнени с екскременти.

Памуковата нощенка е многояден вид и се характеризира с широка хранителна пластичност. В средата на месец юли при обследване в слънчогледовите посеви, в крайморският район на област Добрич са установени повреди по листата и тилната част на питите на слънчогледа.

Контролът срещу неприятеля се провежда срещу младите гъсеници преди да са се вгризали.

Гниене на зърното

През миналата стопанска година сушата и високите температури компрометираха реколтата от царевица. Заедно с това се появи и проблема със заразяване на продукцията със силно токсичните микотоксини, известни като афлатоксини. Тези токсини се отделят от два вида плесени от род. Aspergillus – Aspergillus flavus и Aspergillus paraziticum. У нас проблема е малко познат и подценяван. Екстремно високите температури и продължителното засушаване през 2012 г. създадоха идеални условия за разпространение на инфекцията по кочаните на стресираните посеви. Зърното се инфектира през свилата, когато тя е започнала да покафенява, но е все още влажна. Повредите по кочаните от птици и неприятели са благоприятни за развитието на плесените.

Когато съществува риск от заразяване трябва да се правят проверки на царевичните посеви във физиологична зрялост за появата на черно петно по зърното. Ако 10-15 % от кочаните имат наличие на плесен, трябва да се вземат проби за анализ на афлатоксини.  Замърсените посеви трябва да се пожънат веднага след достигане на пълна зрялост. Комбайнът трябва да се регулира така, че да отделя повредените семена с по-леко тегло.

Заразяване на складираното зърно с плесени от род. Aspergillus и образуването на афлатоксини, зависи от съчетаването на влага, температура и продължителност на съхранение. Аспергиловите плесени растат най-добре при влага на зърното над 18-19 %. Ниска температура и влажност под 13 % предотвратяват развитието на плесените. Растежът им може да започне бавно при температура под оптималната, но с развитието се освобождава влага и топлина. Това води до образуване на „топлинни гнезда”, в които плесента нараства бързо. Заразеното на полето зърно се разваля по-бързо, при по-ниска температура и за по-кратко време в сравнение със съхраняваното често зърно в не добре почистени складове.

Малко може да се направи за намаляване на риска от преджътвено замърсяване на царевицата с афлатоксини. Възможностите са преди всичко при следжътвеното съхранение и важат следните препоръки:

• Почистване на складовете, около складовете и оборудването преди внасяне на зърното за съхранение.
• Почистване на зърното за съхранение и отстраняване на леките и счупени семена.
• След жътвата, царевицата да се изсуши под 15 % влага в продължение на 24 часа. Ако зърното ще се съхранява по-дълго, влажността му да слезе на 13 %.
• Редовно аериране на зърното, за изравняване на температурата в зърнената маса.
• Запазване на зърното от нападение на насекоми.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

ДОМАТИ

Основни вредители за периода:

Паяжинообразуващи акари, листни въшки, оранжериина белокрилка, памукова нощенка, доматен миниращ молец, доматена бронзовост, картофена мана, столбур 

Паяжинообразуващи акари

През втората половина на вегетацията се очаква масово намножаване на паяжинообразуващите акари. Това се дължи както на продължителното задържане на високи температури, така и на тяхното предпочитание да се хранят със сокове от по-стари тъкани. При зеленчуци отглеждани в оранжерийни условия през лятото, те се намножават в много голяма плътност.

Пълният цикъл на развитие, на едно поколение в зависимост от температурата е от 6-до 15 дни. Едновременно с това те са изключително пластични организми и бързо придобиват резистентност към акарицидите. Да се редуват най-малко три разрешени за употреба различни акарицида, чиито активни вещества принадлежат към различни групи.

Праг на икономическа вредност :

• Домати – 10 % нападнати растения;
• Пипер – 5-6 бр./лист;
• Патладжан – 5 бр/лист; 10-15% нападнати растения;
• Краставици – 5% нападнати растения;

Листни въшки

През периода температурите и влажността в насажденията са благоприятни за развитието на културата и за повишаване популационната плътност на листните въшки. Те вредят не само пряко, но и косвено като преносители на вирусни болести. Листните въшки са преносители освен на обикновенната краставична мозайка и на щама причиняващ жилкова некроза. Регистрирани са единични засегнати растения от жилкова некроза в областите Пазарджик, Кърджали, Търговище и др. При установяване на симптоми, растенията да се изскубват и изгарят. Контрола се осъществява чрез ограничаване числеността на преносителите с регистрираните афициди.

В райони с масови проявления на вирози праг на икономическа вредност:

• 10% нападнати растения и образуване на първи колонии; 

Оранжерийна белокрилка

Неприятелят е от първостепенно значение при всички зеленчукови култури. Напада растенията във всяка възраст. Възрастните и ларвите се хранят от долната страна на листата, като смучат сок. При храненето се отделя „медена роса”, върху която се развиват чернилни гъби. От това растенията почерняват и продукцията се замърсява. Оранжерийната белокрилка е много пластична и много бързо придобива устойчивост към прилаганите инсектициди. Да се редуват повече от три различни инсектицида, принадлежащи към различни групи.

Памукова нощенка

Отчетена е висока популационна плътност в много области на страната. При зеленчуковите култури вредна дейност от гъсениците на неприятеля са установени по домати и пипер. Да се проведе поредното третиране срещу вредителя, насочено срещу гъсениците до трета възраст. След трета възраст гъсениците навлизат в плодовете и третиранията срещу тях са неефективни. Праг на икономическа вредност:

• 5% нападнати плодове – във фенофаза „плодообразуване”; 

Доматен миниращ молец

Продължава разширяването на ареала на разпространение на неприятеля при полско производство на домати. В края на месец юли е отчетено засилване на летежа на пеперудите по феромонови уловки. Да се продължат третирания, като се редуват разрешените продукти за растителна защита, според механизма на действие на активните им вещества.

ДФ „Земеделие” предоставя финансово подпомагане под формата на държавна помощ за компенсиране на част от разходите, на земеделските производители по закупуване на средства за растителна защита (продукти за растителна защита, капани, феромони и биологичен агент) за контрол на доматеният миниращ молец. Помощта се предоставя след представено предписание от Областна дирекция по безопасност на храните за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване разпространението на неприятеля. Срокът за кандидатстване е до 31 октомври 2013 г.

Националната програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец – Tuta absoluta е публикувана на сайта на Българската агенция по безопасност на храните на следният адрес:

http://babh.government.bg/uploads/File/Za_zem_proizvoditeli/Tuta/Programa_Tuta_15.05.2013.pdf

Доматена бронзовост

През настоящата вегетацияq доматената бронзовост е констатирана повсеместно. По зачервените домати се образуват концентрични оранжеви пръстени, които влошават търговският вид на плодовете. Разпространението на вируса в природни условия се извършва посредством тютюневият трипс, а през последните години и калифорнийският (цветов) трипс. Заразяването на векторите е в стадии ларва и те остават заразени през целия си живот.

Контрола е насочен срещу векторите, чрез редовни вегетационни пръскания с разрешените инсектициди. Да не се подценява редовното унищожаване на плевелната растителност.

Картофена мана

Падналите валежи в последните дни от месец юли създадоха условия за развитие на картофена мана. Пръсканията срещу патогена да продължат. След превалявания да се ползват фунгициди със системно действие. Броят на третиранията да се съобрази с механизма на действие на използвания фунгицид и времето на беритба на плодовете.

Столбур

Преносител на болестта е цикадата – Hyalesthes obsoletus. Тя е полифаг и обитава голяма група растения, от плевелите предпочита повитица, паламида, лобода, казашки бодил, щир. От зеленчуковите култури се изхранва по домати, пипер, картофи, патладжан, моркови, целина, магзаноз, а от полските култури предпочита – царевица, слънчоглед и др. От средата на месец юли са констатирани прояви на столбур по домати, пипер и патладжан.

В зависимост от метеорологичните условия продължителността на летеж на цикадата е от 50 до 70 дни. Това определя и броят на третиранията през вегетацията. Да продължат пръсканията срещу вредителя и задължително да се окрайчи ивицата плевелна растителност около зеленчуковата култура. Праг на икономическа вредност:

• 2 бр. цикади / 10 откоса с ентомологичен сак;

КРАСТАВИЦИ

Основни вредители за периода:

Листни въшки, мана по тиквови (Кубинска мана), брашнеста мана по краставици, бактериен пригор (Ъгловати петна), листни въшки

Системата на контрол включва: унищожаване на плевелната растителност и задължително третиране при плътност над регистрираните прагове на икономическа вредност:

• Краставици – 20 – 25% нападнати растения;
• Домати – 10% нападнати растения и образуване на първи колонии;
• Пипер – 5% нападнати растения с единични колонии;

       Мана по тиквови (Кубинска мана)

Периодът края на месец август-септември е критичен за проява и късно развитие на кубинска мана. Специално внимание да се обърне на площи разположени в близост до реки, в ниски непроветриви места, където за много кратко време болестта може да се развие до много големи размери. Пръсканията да продължат и при установяване на първи признаци, да се извършат със системни фунгициди през 7 дни. Беритбите да са съобразени с карантинния срок на използвания продукт.

Брашнеста мана по краставици

Високите температури и ниската атмосферна влажност, налагат да се продължи с наблюденията за проява на брашнеста мана. При установено нападение да се проведе пръскане с регистрираните средства за контрол на брашнеста мана по краставиците. Третиранията да се извършват през интервал от 12 дни, до ограничаване на патогена.

Бактериен пригор (Ъгловати петна)

По листата се образуват мазни петна ограничени от нерватурата. При висока влажност на въздуха се отделят жълтеникави капчици. Нападнатите тъкани некротират и опадват. При поява на признаци, да се проведе пръскане с продукти за растителна защита съдържащи мед. 

ПИПЕР

Основни вредители за периода:

Царевичен стъблопробивач, мана по пипера, бактерийно петносване

Царевичен стъблопробивач

Гъсениците нагризват и скелетират листата, могат да нагризат и кората на стъблото. От икономическо значение са повредите по плодовете от второто поколение, което вреди към момента. Гъсениците се вгризват и се хранят със семената и месестата част на чушките. Химичният контрол да се проведе преди вгризването на гъсениците в плодовете. Праг на икономическа вредност:

• 3-4 яйчни купчинки на 100 растения;
• 10-15% нападнати растения;

Мана по пипера

Болестта напада пипера във всички фази от развитието му. Благоприятни условия за развитие са влажна почва с температура над 18°C и продължителен валеж с температура 24-29°C. Точно тези условия са причина за по-силното й развитие през топлите месеци – юли и август. Листата на болните растения увяхват без да си променят зеления цвят и след няколко дни растенията загиват. При изскубване на пострадалите растения се вижда, че корените са изгнили, а в областта на кореновата шийка има тъмно петно. Понеже болестта се пренася с поливните води, скоро около първото загинало растение се образува петно от болни растения..

При установяване на симптоми, болните растения да се изскубват заедно с почвата около корена и да се унищожават. Да се отстранят и съседните здрави растения от двете страни на реда. При поливане с повърхностно течаща вода да не се прилага дъждуване. Пиперът може да се дъждува само ако се използва сондажна вода. Химичният контрол е основно със системни средства.

Бактерийно петносване по пипер и домати

По всички надземни части на растенията се появяват дребни, воднисти, тъмни, различни по форма и големина петна. Често петната са ограничени от жълтеникав венец. При силно нападение листата пожълтяват и окапват. Причинителят се запазва до три години в растителните остатъци. Да не се пренебрегват редовните обследвания на посевите през цялата вегетация. При поява на първи симптоми да се използват медсъдържащи средства. 

ЗЕЛЕ

Основни вредители за периода:

      Зелев молец, зелеви пеперуди, зелева нощенка, мана по зелето

Зелев молец

При зелето гъсениците повреждат най-напред външните листа. По-късно при завиване на зелката те навлизат и в младите вътрешни листа. Възрастните гъсеници правят отвори с неправилна форма, преминават по вътрешните нежни листа и нагризват малки ходове в зелката. Праг на икономическа вредност:

• 10% повредена листна маса от гъсениците;

Зелеви пеперуди

Правят груби нагризвания и надупчвания по листата без да засягат дебелите жилки. Праг на икономическа вредност:

• яйчни купчинки върху 5 % от растенията или 25% повредени листа;

Зелева нощенка

Зелевата нощенка е многояден вид и напада редица културни и плевелни растения. От зеленчуковите култури най-често вреди по зеле, салата, краставици, патладжан, пипер, моркови, фасул и др. В началото скелетират листата, а по-късно правят отвори по листата и дълбоки дупки в зелката, изпълнени с извержения. Зелките миришат на загнило. Праг на икономическа вредност:

• 15-18 бр. гъсеници на 100 растения; 

Мана по зелето

В края на периода се очаква да се създадат благоприятни условия за проява и развитие на патогена. По външните листа на зелките се образуват множество пепелявосиви петна, които често се сливат помежду си. Постепенно инфекцията прониква и по-дълбоко в зелките. Те не могат да се съхраняват и изгниват бързо. Да се извършват редовни обследвания и при доказано нападение да се предприемат третирания. 

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

Фенофаза: „нарастване на плода ” – „узряване”

 Основни вредители за периода:

      Плодови червей, кръгломиниращ  молец, калифорнийска щитоносна въшка, обикновена крушова листна бълха, червен овощен акар, семеяди от р. Eurytoma, брашнеста мана по прасковата, късно кафяво гниене

       Плодови червей

През месеците август и септември да продължи наблюдението и отчитането на динамиката на летеж на пеперудите. Да продължи визуалното наблюдение върху вгризването и изхранването на гъсениците. На тяхна база да се определи необходимостта от следващо пръскане. Пренебрегването на късните наблюдения през месеците август и септември се отразява върху червивостта на плодовете. При установяване на удължен летеж да се проведе поредно третиране, като се съблюдават карантинните срокове на използваните инсектициди.

Кръгломиниращ  молец

Продължава подема в популационната плътност на кръгломиниращият молец в ябълковите градини на областите Бургас, Видин, Пазарджик и Пловдив. В насаждения с висока популационна плътност и неефективен химичен контрол срещу първо и второ поколение са отчетени от 2-5 броя до 40-60 броя мини на лист. В областите Враца, Сливен и  Стара Загора плътността на вредителя е по-ниска.

През последното деседневие на месец юли се наблюдава излюпването на гъсениците от трето поколение на неприятеля. С развитието на поколението ще продължи повишаването на популационната плътност и разшираването на ареала на разпространение на вида. Очаква се традиционно висока плътност на четвърто поколение. В силно нападнатите градини, все още не е късно да се направи подхранване, за да могат растенията да се изхранят и да заложат  плодни пъпки за следващата година. 

Калифорнийска щитоносна въшка

През месец юли е наблюдавано развитие на второ поколение на неприятеля. От втората половина на същият месец е установено живораждане на ларви в областите Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Търговище. Калифорнийската щитоносна въшка постепенно разширява ареала си на разпространение и от старите картотекирани градини започна да навлиза в нови насаждения. През миналата стопанска година в областите Пазарджик и Сливен е отчетено нападение от вредителя по праскови. За да се намали зимуващият запас на площи с установено нападение, да се извърши задължително пръскане.

Праг на икономическа вредност:

• 0,5 бр. ларви на еднометрова клонка;
• 2-3% нападнати плодове;

 Обикновена крушова листна бълха

В овощните градини са отчетени смесени популации от възрастни и ларви на неприятеля. В областите Благоевград, Пловдив, Пазарджик и Сливен отчетената плътност е над установените прагови стойности.

Праг на икономическа вредност:

• 4-6% от леторастите с колонии от възрастни и ларви; 

Червен овощен акар

В края на месец юли започна отлагането на зимните яйца. Очаква се при повишаване на температурите през месец август да се прояви късен, летен пик в смесените популации от тетранихови акари. Праг на икономическа вредност:

• Ябълки – 3-4 бр. подвижни форми на лист, във фенофаза „нарастване на плодовете”;
• Круши – 5-7 бр. подвижни форми на лист, във фенофаза „нарастване на плодовете”;

Семеяди от р. Eurytoma

През последните няколко години, в дворовете и сливовите градини на Североизточна България е наблюдавано масово, мистериозно опадане на завръза, което започва в края на юни и продължава до август в периода на наедряване на плодовете.  Отчетено е над 60 – 80% окапване на плодовете в зависимост от сорта. Тъй като причинителят е малко известен, направена е идентификация в Централната лаборатория по карантина на растенията. Установени са ларви на семеяд от р. Eurytoma в костилката на сливите.

Дълго време опадането на плодовете в засегнатите райони се е отдавало на юнското опадане, което е естествен физиологичен процес. Не са предприети необходимите мерки за контрол и това е давело до ежегодно нарастване на вредният биологичен запас от неприятеля. Ларвите могат да бъдат открити при счупване костилката на падналите плодове. При своето развитие те се изхранват със ядката в костилката, без да засягат обвивката. В една костилка има само една ларва и тя остава да зимува там.

Препоръчваме събиране и унищожаване на окапалите плодове. Това мероприятие да се проведе задължително в засегнатите насаждения през есента. Унищожаването да се извърши чрез изгаряне или заравяне на дълбочина 50 – 70 см.

Брашнеста мана по прасковата

Висока чувствителност към брашнеста мана проявяват нектариновите сортове. Да се извърши прецизна фитосанитарна резитба на нападнатите леторасти, за да се намали заразата за следващата година.

Късно кафяво гниене

С наближаване узряването на плодовете се увеличава риска от поява на гниене, особено при влажно и дъждовно време. Тогава по заразените тъкани се образуват дребни, сиви туфи от спори. За химичен контрол да се използват регистрираните продукти за растителна защита, като задължително са спазват карантинните срокове. 

ЛОЗЯ

Фенофаза: „затваряне на грозда” – „прошарване”

Основни вредители за периода

      Шарен гроздов молец, жълт лозов акар, мана по лозата, брашнеста мана, сиво гниене 

Шарен гроздов молец