Георги Видолов: Реколтата от ориз е най-слаба от 5 години насам

Напояването е най-сериозния проблем на земеделието, по който само се говори и нищо не се прави, счита управителят на „Арон Райс“

(Най-отдолу – Писмо на Асоциацията на земеделските производители в България до министър Греков за бедственото състояние на поливните съоръжения)

 „Реколтата от ориз е най-слаба от 5 години насам“. Това е първата преценка на Георги Видолов, управител на „Арон Райс“ и той няма особени надежди, че тя ще се промени до края на жътвата. „Имаме по-голямо заплевеляване, годината бе по-хладна, „Напоителни системи“ не бяха коректни в подаването на поливна вода веднага след засяването на ориза“, изброи управителят.

„Арон Райс“ООД е най-големият производител на ориз в страната – отглежда зърнената култура върху 16 500 декара. Дружеството притежава и модерна оризарна в Съединение, в която са инвестирани около 5 милиона евро,  половината от които са по проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони.

Причината за заплевеляването не е в лошо стопанисване на оризищата, а в административния абсурд в страната да е

разрешен само един хербицид срещу плевелите по ориза. „Ползваме само препарата „Номине“, но от година на година плевелите свикват все повече с него – стават резистентни и той спира да им действа. Пробваме и с хербициди, които се използват при другите житни култури, но действието им е слабо“, поясни Видолов. Според него българските власти трябва да одобрят за употреба препаратите, които ползват оризарите в Италия, за да има избор и ефективна растителна защита.

„Арон Райс“ е започнала жътвата с 4-те фирмени комбайна преди по-малко от седмица. До момента са ожънати 500 декара, а средните добиви от декар са между 550 и 580 килограма. За сравнение – миналата година са били около 700 килограма. „Имаме понижение от над 15% в реколтата“, изчисли управителят.

Оризарната на компанията преработва предимно собствена арпа. 40% от обработения ориз се експортира в Турция и Европа, малка част се пакетира във фирмата, а останалото се продава на търговски фирми. Качеството на зърното е отлично, едва 5% от него е начупена и това се дължи на прецизното швейцарско оборудване на предприятието.

„Най-големият проблем на нашето селско стопанство и особено от гледна точка на оризарите, е липсата на политика за напоителната инфраструктура“, откроява същественото Георги Видолов. „Дефицитът на вода за земеделието е световен проблем. Големи територии в Европа се засушават. Преди пет години язовир „Пясъчник“ беше пълен до горе, а сега водата е само 5 процента от обема му. Проблемът е в това, че държавата не взима мерки. Напоителните съоръжения са строени преди 1990 г. и оттогава досега не са вкарвани достатъчно средства за поддръжката им. Те западат, рушат се и стават все по-неизползваеми. По тази причина започват да намаляват като трайна тенденция някои традиционни култури, които сме отглеждали, като царевицата например. Липсата на вода  застрашава цялото ни земеделие“, запали се по болната тема управителят.

Наскоро и Асоциацията на земеделските производители в България изпрати писмо до Министерството на земеделието и храните, с което алармира за пореден път, че е крайно време ведомството да се съсредоточи върху този генерален проблем.

Ето и текста на писмото:     

Във връзка с наблюдаваните климатични промени през последните години, а именно тенденцията на затопляне и намаляване на валежите, и негативното влияние, което оказва това върху развитието на земеделието в България нараства и необходимостта от напояване. Съществуващите хидромелиоративни системи и съоръжения обаче са и в  изключително лошо състояние.

Ние от Асоциацията на земеделските производители в България изразяваме становище, че е необходимо бързото възстановяване на разрушеното във водния сектор и отговорното стопанисване на хидромелиоративната структура.

Факт е, че българските напоителни системи са строени през 60 – 70 те години на миналия век. Съществуващите съоръжения са в изключително незадоволително експлоатационно и техническо състояние. Ето защо рехабилитацията на главните напоителни пътища и обновяването им, както и възстановяването на помпените станции става все по-належащо. Това ще доведе до  по-гарантирано напояване, същевременно с по-малки количества вода. Възстановяването на нефункциониращи язовири също оказало положително влияние.

От съществено значение е да се предприемат спешни мерки за разрешаване на проблема с нефункциониращите напоителни системи, както и срещу продължаващото безстопанствено отношение.

Промяната и обновяването на съществуващите в България напоителни системи е необходима заради важността на сектора – както при производството на зърнени култури, така и по отношение на интензивното земеделие – зеленчукопроизводство и овощарство, а за сектор животновъдство е от значение при напояването на пасищата.

– Това ще гарантира осигуряването на поливна вода за нуждите на земеделските култури;

– Ще доведе до запазване и подобряване на повърхностните

подземни води;

– Ще смекчи неблагоприятните последици от климатичните промени и ще доведе до адаптиране на земеделското производство към тях.

– Ще доведе до намаляване на риска от щети при засушаване и наводнения.

– Ще рефлектира положително и върху цената на водата. 

Осигуряването на вода за напояване навреме и в нужните количества според нуждите на напояваните земеделски култури ще доведе увеличаване на поливните площи, а от там и до повишаване на добивите. Това от своя страна ще доведе до създаване на значително по-голяма стабилност на земеделското производство което ще има и допълнителен икономически ефект. 

Сериозен проблем в развитието на хидромелиорациите е и собствеността на съоръженията. В тази връзка промени се налагат както в техническата структура, така и в управлението. По отношение на „ Напоителни системи“, явяващи се към момента и единствен бенефициент на дружеството би било добре в следващия програмен период като бенефициенти да бъдат включени както общини, така и производители и водни сдружения.

Необходимо е създаването и прилагането на подходящо законодателство, уреждащо правилното функциониране на тези съоръжения. 

С уважение:

Христо Цветанов
Председател на УС на АЗПБ