6 ноември: Една година от кончината на патриарх Максим
Една година от смъртта на патриарх Максим се навършва днес, 6 ноември. По този повод беше отслужена заупокойна Света литургия в съборния храм „Успение Богородично“ на Троянския манастир. В нея се включиха митрополити, епископи и монаси от цяла България. След литургията беше извършена и панихида, която беше отслужена от патриарх Неофит.
Светият синод прикани всички православни християни да споменат в молитва преселилия се от нас български първойерарх и да вземат участие в поменните богослужби, които ще се отслужат на 6 ноември в православните храмове в страната.
В София служба е имало в църквата „Света Неделя“, където дълги години патриарх Максим служи като Софийски митрополит.
Патриарх Максим си отиде от този свят на 98 години на 6 ноември 2012 г. Тленните му останки бяха положени три дни по-късно в Троянската обител, зад чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица и на гърба на архиерейския престол.
Негово Светейшество патриарх Максим беше начело на Българската православна църква 41 години – от 1971 до 2012 година. Той е най-дълго управлявалият българската православна църква патриарх.
Веднага след кончината на патриарх Максим започна люта битка за неговия престол. Не липсваха спекулации, че дядо Николай от Пловдивската епархия може да заеме поста. За временно и. д. патриарх обаче бе избран варненският владика Кирил, който получи 7 гласа. Сливенският митрополит получи 4, а русенският – само 1. Митрополит Николай не бе подкрепен от нито един от събратята си в борбата за наместническото място.
Тогава варненският владика обяви, че е избран с половината от гласовете на присъстващите членове на Светия Синод. Според Николай обаче наместник-председателят е трябвало да бъде избран с мнозинство от повече от половината членове на синода.
Малко по-късно великотърновският митрополит Григорий оттегли подписите си от протокола на Св. Синод и така на практика вотът стана с паритет – 6:6. Започнаха спорове и тълкувания на правилника относно тази постъпка.
След заседанията митрополити, чиито имена не бяха назовани, се оплакаха, че им е предлаган подкуп, за да не участват в сесията на синода. Те обвиниха за това митрополит Николай.
В отговор пловдивският митрополит изпрати писмо до Светия синод, в което изложи позицията си и даде 40-дневен обет за мълчание и обяви бойкот на заседанията на Синода за този период, а Кирил се опита да го върне със заплахи за сваляне на сана.
Войната продължи задочно. Излязоха съобщения, че докато дядо Николай се моли, патриарх Кирил пирува. Той оглави и службите за 40 дни в Троянския манастир, където бе погребан Негово светейшество, докато по същото време дядо Николай остана в Пловдив и събра миряните на заупокойна литургия и панихида в митрополитския храм „Св. Марина”.
Последната битка на владиците бе за благодатния огън за Великден, който всяка година се взема от Ерусалим. Николай осигури частен самолет, който кацна в Пловдив и оттам огънят бе разнесен по епархиите. Кирил Варненски се обиди, че самолетът не се приземи в София, и миряните в епархията му взеха огън от румънците. Двамата опоненти не казаха заедно „Христос е посред нас!“.
На 9 юли 2013 г. трупът на митрополит Кирил бе намерен в местността Траката във Варна. Започнаха слухове и спекулации, в които дори се стигна до там, че някои открито заявиха, че светиня му е бил убит. В крайна сметка следствието и полицията излязоха със становище, че владиката се е удавил, след като е получил инфаркт.
На 24 февруари 2013 г. от Църковно-народния събор, състоял се в София, за български патриарх и софийски митрополит беше избран 67-годишният русенски митрополит Неофит. Той спечели балотажа с ловчанския владика Гавриил, а преди това от борбата отпадна старозагорският митрополит Галактион.