Днес е Международен ден на планините

Международният ден на планините се отбелязва се от 2003 г. с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН от 2002 г. Целта е да са популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони. Решението за това е взето след успеха на обявената от ООН Международна година на планините през 2002 г.

За кратко време инициативата повишава глобалната осведоменост за значението на планините, стимулира основаването на национални комитети в 78 страни и подпомага създаването на Международно партньорство за устойчиво развитие на планинските региони, известно като Партньорство за планините, учредено на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург.

Планините заемат около една четвърт от повърхността на планетата и са дом на почти 10% от населението на земята.

Според най-пълното и подробно издание за географските обекти „Географски речник на България“, София 1980 г. в България има 227 на брой планини, планински дялове, планински масиви, ридове, възвишения, плата, височини, хълмове и други.

Спокойно можем да наречем България планинска страна. Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента – Европа и Азия.

Планините в България са изключително разнообразни и всички те са достъпни през 4-те годишни сезона и предоставят неограничени възможности за отдих, спорт и туризъм.
Географската наука посочва 37 планини на територията на България, като 36 от тях са в южната част на страната. Стара планина е граница между Северна и Южна България. Именно Стара планина, най-дългата и най-голяма по площ, известна още и като Балкана, е дала името на нашия Балкански полуостров. Успоредно и южно от нея се простира втората по дължина планинска верига у нас – Средна гора. Тези две планини, освен великолепните си природни дадености, са тясно свързани и с историята на нашия народ. Най-внушителната планинска система обаче е Рило-Родопският масив, включващ Рила, Пирин, Родопи, Славянка и Стъргач.

Рила е шеста по височина в Европа и най-висока на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 м). Пирин е най-красивата и алпийска българска планина. Родопите са втората по площ и една от най-интересните наши планини по отношение на растителния и животински свят, архитектурата на селищата и културните традиции на населението. Славянка и Стъргач са гранични планини с Гърция. Славянка е много интересен туристически обект, известен и с находищата си на пирински чай. Източно от Рило-Родопския масив се намират две по-ниски планини – Сакар и Странджа. Странджа е тясно свързана с борбите на българите за освобождение от турско владичество.

Друга планинска система е Планско-Завалската група, включваща 5 планини – Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана, разположени в редица, югоизточно от границата със Сърбия. Най-висока, голяма и известна от тях е Витоша. Разположена непосредствено южно до столицата, тя е най-посещаваната планина. На нейния първенец – Черни връх (2290 м) е поставено началото на организираното туристическо движение в България. На 27 август 1895 г., по призива на големия български писател и демократ Алеко Константинов, тук се изкачват пеша от София 300 софийски граждани – направо невероятно за онова време!

Верило-Руйската група обхваща 7 сравнително ниски планини, разположени между границата със Сърбия и Рила планина. Това са Руй (гранична със Сърбия и е най-висока в групата – 1706 м), Ездимирска, Стража, Любаш, Черна гора, Голо бърдо и Верила. Въпреки малката си надморска височина и неголяма площ, всяка от тези планини е интересна сама за себе си. В Голо бърдо например се намира резерватът “Острица”, изключително богат на ендeмитни растителни видове.

Планинската система Краище има 11 отделни планински образувания. Както при Верило-Руйската група и тук планините са малки по площ и сравнително ниски. Най-високи са граничните със Сърбия Милевска и Кървав камък, съответно 1733 и 1737 м.
В югозападния ъгъл на България е разположена Осоговско-Беласишката планинска група. Осоговска планина и Беласица са високи над 2000 метра, а Влахина и Малашевска планина се доближават плътно до тях. Петата планина в тази група е Огражден. Четири от планините са на българо-македонската граница, а Беласица е на територията на 3 държави – България, Гърция и Македония. Връх Тумба (1881 м) е възелът между трите съседни балкански страни.

От всичките 37 малки и големи планини, 8 надминават 2000 метра: Рила (връх Мусала – 2925 м), Пирин (връх Вихрен – 2914 м), Стара планина (връх Ботев – 2376 м), Витоша (Черни връх – 2290 м), Осоговска (връх Руен – 2252 м), Славянка (Гоцев връх – 2212 м), Родопи (връх Голям Перелик – 2191 м) и Беласица (връх Радомир – 2029 м). Всички те са обект на туристическа и спортна активност, а Родопите са и доста гъсто населени.
Около 400 са високопланинските езера у нас, пръснати из циркусите на Рила и Пирин и едно – в Стара планина. Има още много естествени езера с друг произход, главно из Родопите и по-малко из Стара планина. Това е едно безценно богатство на българската природа, което тепърва ще привлича и омайва хиляди любители.

Уникалната планинска природа на България все повече се превръща в първостепенна грижа на държавата с оглед съхраняването ґ за сегашните и за бъдещите поколения. Създадени са десетки биосферни резервати, а огромни територии от Пирин, Рила и Стара планина са обявени за Национални паркове. Националният парк “Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО за защитени територии и природни обекти, представляващи наднационални, общочовешки ценности.

Много са възможностите, които предоставят българските планини за приятно и полезно прекарване на свободното време. За автотуристите има достатъчно разклонена пътна мрежа, осигуряваща достъп до най-интересните природни, исторически и културни забележителности, както и до всички населени пунктове и курорти. Неограничени са възможностите за пешеходен туризъм, който може да се практикува през всичките годишни сезони. Главно за неговите нужди в българските планини има построени над 300 хижи (за информация и резервации тел. 02/ 9801285) и високопланински заслони – достатъчно гъста мрежа, която позволява и най-дългият планински преход да приключи в рамките на един ден.

Хиляди са километрите с туристическа маркировка, осигуряваща висока степен на сигурност при придвижване в планините. В България е възприета четирицветната лентова лятна маркировка, характерна за повечето европейски страни с развит пешеходен туризъм. Основните цветове при нея са червен, син, зелен и жълт, а белият цвят е спомагателен. Трябва да се знае, че червената маркировка по принцип е за билата. Зимната маркировка е от жълто-черни метални колове, високи между 3 и 4 метра и указва сравнително най-безопасния път по даден маршрут при сериозна снежна покривка. При по-голяма част от маршрутите, особено в Рила, Пирин и по билото на Стара планина, освен номерация на коловете има и азимутни табели.

В българските планини има много добри възможности за ски-спорт в четири големи ски-центъра – Боровец (Рила), Пампорово (Родопи), Алеко (Витоша) и Банско (Пирин). С най-висок коефициент е Боровец, където се организират състезания за Европейската купа. Боровец е бил и домакин на кръг за Световната купа. По-малките ски-центрове с локално значение са – Семково, Паничище, Рилски езера, Мальовица и Говедарци в Рила, Безбог в Пирин, Петрохан, Ком, Стражата, Беклемето, Плевен, Узана, Чумерна в Стара планина, Здравец, Бяла черква, Персенк, Юндола, Марциганица в Родопите, Ветровала и Конярника във Витоша и други. Чудесни условията за ски-туризъм предлагат склоновете на алпийските планини Рила и Пирин, но и Стара планина, Родопите, Витоша, Осогово.

Българските планини предлагат идеални условия и за един от най-атрактивните и емоционални спортове сред природата – алпинизмът. Десетки са алпийските обекти у нас, които представляват интерес и за най-изявените катерачи в Европа. На първо място, без конкуренция, е Мальовишкият дял на Рила – люлката и центърът на българския алпинизъм – огромен алпийски “стадион”, сред който се извисява най-красивият български връх – Мальовица (2730 м). Други известни алпийски обекти са Вихрен и Стъпалата в Пирин, Вратцата, Лакатник, Райските скали, Северния Джендем, Мъглиж и Карандила в Стара планина, Комините и Резньовете на Витоша, ждрелото на Ерма.

Много добри условия има и за други съвременни планински спортове – планински маратон, маунтинбайк, делта- и парапланеризъм, рафтинг и каякинг. Красотата, разнообразието и достъпността им през всички сезони правят българските планини желан обект за вътрешен и международен туризъм.

Честит празник на всички планинари!