Картини на Владимир Димитров – Майстора красят Белия дом

Две картини на големият наш художник Владимир Димитров – Майстора красят стените на Белия дом във Вашингтон. Информацията е на художника Борис Елисеев, който дълги години живее и твори в Ню Йорк, съобщава БТА. От галерията на Майстора в Кюстендил са заявили, че зад Океана, освен в Белия дом, картини на големия наш живописец има в няколко музеи във Вашингтон, Ню Йорк и Филаделфия. Близо 30 картини на Майстора са собственост на световна филмова звезда.

Картините на Владимир Димитров – Майстора и до днес са едни от най-търсените и най-скъпо продаваните български картини у нас и в чужбина. Заради това те често стават обект на кражби и фалшифициране. И до ден днешен десетки шедьоври на „най-българския художник“, както го определят изкуствоведите, са в неизвестност някъде по света. Една от причините за това вероятно са недостатъчните усилия на българската държава и институции през годините, коментират пред БТА познавачи и изследователи на живота и творчеството на Майстора.

Над 500 творби от цялото творчество на Майстора са в частни колекции и в чужбина. Неговото творчество в цялото му разнообразие от техники, сюжети и формати, наброява около 2600 творби, казват изкуствоведите. Около 300 са собственост на частни колекции. Други близо 250 творби са в чужбина – Чехия, Италия, САЩ, Будапеща, Виена, Рим, Цариград. Има негови картини в посолствата в Атина, Скопие, Москва и др.

Кюстендилската художествена галерия притежава най-голямата колекция от 1359 картини. След нея по численост се нарежда колекцията на НХГ, 160 рисунки се съхраняват във Военно-историческия музей. Още близо 600 произведения на големия български живописец са в галериите и обществените институции у нас.

През 1924 г. Владимир Димитров сключва договор с тогавашния посланик на САЩ в Чехословакия Джон Крейн. Срещу 40 хил. италиански лири, солидна сума за онова време, видният американски меценат предварително откупува всичко, което Майстора ще нарисува през следващите четири години. Става въпрос за около 200 картини, разказват в интервю за БТА от Кюстендилската художествена галерия. Съдбата на повечето от тези картини се губи във времето и между границите на различни държави, но поне някаква част от тях са върнати на България от фамилия Крейн и към момента се намират в НХГ в София и в Кюстендилската галерия.

Сделката е много лоша, защото създаденото от Майстора не е наше притежание, не е в България, коментира Зоя Крутилин, изкуствовед от БАН и дъщеря на Донка Паприкова, племенница на Владимир Димитров. От друга страна точно това сътрудничество е дало възможност на Майстора да твори и да се развива. От гледна точка на историята на българското изкуство този договор ни лишава от много ценни образци от ранното и модернистично творчество на Майстора. Но от гледна точка на живота на художника благодарение именно на договора с Крейн между 1924 и 1928 г. той не е имал финансови затруднения, можел е да рисува свободно и да пътува до Италия, Цариград и САЩ.

В колекцията на американската фамилия Крейн творбите на Майстора се нареждат до картини на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих, Муха. Майстора се среща с щатския меценат със славянска жилка Джон Крейн през 1922 г. по време на участието си в годишната изложба на римските художници в Италия. Колекционерът откупува наведнъж 30-те му рисунки с туш и две години по-късно Владимир Димитров заминава за Ню Йорк.

През 1928 г. поради световната икономическа криза и финансовите затруднения на фамилия Крейн договорът се прекратява по инициатива на Крейн, тъй като повече не могат да си позволят меценатство. През това време чак до 1930 г. американският ценител на изкуството е личен секретар на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик, допълват от Кюстендилската художествена галерия.

Майстора е изпращал „американските творби“ в Прага, затова и някои от тях се намират в Чехия, сочат данни от книгата за художника на бившия уредник и директор на Художествената галерия в Кюстендил Недко Каблешков.

Джон Крейн обаче съвсем не е случаен човек. Той е син на Чарлз Крейн, американски дипломат, промишлен магнат, славянофил и близък приятел на чехословашкия президент Масарик. Чарлз Крейн подпомага политически и финансово Масарик по време на Първата световна война в политическата му борба за независима Чехословакия. Заради своята славянска жилка Чарлз Крейн основава славянско училище в Чикаго и спонсорира големия чешкия художник Алфонс Муха, който с негова помощ рисува монументалната „Славянска епопея“. Част от нея е и шедьовърът „Цар Симеон Български – Зорница на славянската писменост“.

През 1930 г. фамилия Крейн спасява 18 масивни месингови камбани от най-стария московски манастир, продадени за скрап от Сталин, и ги дарява на Харвардския университет. През 2008 г. Русия изработва специално за Харвард 18 копия и си връща камбаните.

През 1980 г. в галерията на СБХ в София е открита изложба с 60 известни картини от колекцията на Крейн, които остават в България. Тогава е отбелязана и 100-годишнината от рождението на художника, която ЮНЕСКО включва в своя календар. През 70-те и 80-те години на XX в. чрез Министерството на външните работи са връщани на няколко транша акварели и масла от Цариградския цикъл (1926 г.), тушове и акварели от Италия.

Общият им брой е близо стотина и те се намират в НХГ и в кюстендилската художествена галерия, обяснява Анелия Николаева. Тази информация е потвърдена и от галерията, но броят, който от там посочват, е по-малък.

Филмово проучване на документалиста Иван Войновски показва, че когато преди години по нареждане на Людмила Живкова се издирват картините на Майстора по света, други 30 негови творби са открити в колекцията на една от най-големите звезди в киното, италианския продуцент Дино де Лаурентис, работил с имена като Федерико Фелини, Ингмар Бергман, Милош Форман, Дейвид Линч и носител на рекордните 38 номинации за „Оскар“.