Институт за агростратегии и иновации ще образова фермерите за парите от ЕС

В интервю за в. „24 часа“ Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации обяснява как ще помогне на фермерите при получаване на парите им от Европейския съюз.

Светла Боянова е бивша зам.-министърка на земеделието и наскоро е започнала начинание, което обещава да сложи в ред някои позанемарени аспекти в родното земеделие и най-вече – да развие връзката между земеделците и техните попечители в ЕС. Екип от компетентни експерти ще анализира и ще дава предложения за стратегии по въпросите на общата селскостопанска политика в новия Институт за агростратегии и иновации – www.agroinnovations.bg. Боянова ги е подбрала и запалила по своята кауза – да образова. Защото според нея най-добрият избор е информираният избор.

– Г-жо Боянова, защо се захванахте с тази кауза? Май точно в този сектор е необходимо да си почти професор, за да знаеш какви са възможностите и правата ти? Един вид вие сте се заели с нелеката задача да бъдете преводач, медиатор между производителите земеделци и чиновниците в ЕС?

– По-същественото е, че ако някой иска да се информира, ще има откъде. В момeнта няма достатъчно информация за онези, които искат да я намерят, а ако има – то тя е на английски или само в специализираните сайтове. Моята кауза е общата селскостопанска политика в България по правилата и регламентите, които вече се приеха от институциите на ЕС. Искам да коментираме, да анализираме безпристрастно. Целта ми е да дам обективно мнение, без да взимам страна. Няма да взема страната на малките или на големите земеделци, на животновъдите или на зърнопроизводителите. За всички има възможности за подкрепа – ще предложа варианти, но в крайна сметка решенията ще ги вземат управляващите независимо от коя партия са.
Няма да предложа да има таван на плащанията, нито да се прилага схемата на първите хектари, обаче хората не знаят, че ние като държава задължително трябва да изберем едно от двете. Понеже участвах в целия преговорен процес по писането на новите регламенти в ЕС, знам за какво иде реч. Няма да упреквам, няма да критикувам, но в същото време ще алармирам – до 2015 г. ние като държава трябва да вземем тези важни решения. Всеки може да види на сайта ни какво трябва да се свърши. Винаги може информацията да се поднесе по спокоен начин.

– Представете ни екипа си от експерти в института.

– Хората, които съм поканила, са отборът, с който ще мислим за стратегии и политики в нашия бранш. Поканила съм ги в лично качество, те са хора, които си тежат на мястото
и се ползват с добро име в нашия сектор Антоанета Божинова е експерт в хранително-вкусовата промишленост, одитор на системи за качество и безопасност на храните и от 14 г. е изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, специалист в биологичното производство, което ще бъде приоритет в новия програмен период на ЕС. Христо Цветанов – доскоро председател на Асоциацията на земеделските производители, но той самият е земеделски производител, така че може да прави паралел между теория и практика. Друг производител е Иво Евгениев, опитен инвеститор и предприемач в сферата на хранителната промишленост, земеделието и лозаро-винарството. Поканили сме и Божин Божинов – декан на агрономическия факултет в Аграрния университет в Пловдив. Любомир Лозанов, изпълнителен директор на „Амета холдинг“, които произвеждат лудогорското пиле, също е сериозен производител. Ние сме 7 и сме юридическо лице с нестопанска цел, вписани в регистъра на Министерството на правосъдието. Нашата работа ще бъде общественополезна и съм много доволна, защото вече има интерес – темите, с които излязохме, са много важни към този момент.

– 2014-2020 г. – това е нов програмен период в ЕС и е важно да заявим позициите си пред съюза, нали така? Вие сте били участник в преговорния процес за аграрната политика на ЕС – какви са основните промени в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) до 2020 г.?

– Всичко зависи от нас – има много възможности в регламентите Ще дам пример с Франция – тя съобщи на всички страни членки какво точно възнамерява да прави по отношение на т. нар. обвързана подкрепа – не на хектар, а за сектори, в които субсидията се получава на глава добитък или на килограм продукция. В това, мога да кажа, имам принос за увеличаване на парите, които могат да се заделят за обвързана подкрепа на 13%. Така например може от тези пари да се предоставят субсидии и за производството на български плодове и зеленчуци. Обвързаната подкрепа е за такива уязвими в нашата страна сектори. Трябва да мислим, когато защитаваме една такава схема, до какво искаме да доведе. Например в сектор „Плодове и зеленчуци“ основният проблем е напояването. Тук трябва да се вземе решение, защото без такова решение не можем да усвояваме никакви субсидии. Животновъдите имат поне 3 проблема: първо – изхранването на животните – с какъв фураж, на каква цена, могат ли да си го позволят, второ – хигиенните изисквания, които следва да покриват, трето – темата с пасищата. И тук питам – за кои животновъди говорим? За малките, за краварите, за овчарите? Всеки има специфични проблеми. Напоследък чувам, че се предлагат промени, свързани със собствеността и ползването на земеделските земи. Това, което се предлага на животновъдите,
може да звучи добре, но дали е правилният начин да им се помогне? Искам да знам на база на какви обективни критерии се правят предложенията за промени в закона и се надявам те да не са продиктувани от моментното настроение. И друго, което ме притеснява, е предложението да отпадне служебното разпределение на земята по масиви по чл. 37 от закона. Напояването и поземлените отношения са два български въпроса, които могат да доведат до крах в земеделието. Те трябва да се решат тук, на национално ниво. А ние какво искаме от земеделието? Да имаме качествена цена по джоба ни и да имаме български села, които да не са обезлюдени – жизнени селски райони. Ние в института затова и застъпваме темата за малките стопанства на сайта ни www.agroinnovations.bg – кои са те, какви са възможностите да ги подпомогнем, защото излиза, че 70% от стопанствата у нас са малки. И още един разрез сме направили – те са предимно животновъди и са в планинските райони. Затова развиваме и темата за продукти на планинското земеделие. Обясняваме концепцията на късите вериги.

– Какво ново около т.нар. зелени плащания?

– Има нови изисквания, за да вземеш директните плащания за хектар. От института сме направили анализ, който да помогне всеки стопанин да адаптира стопанството си към зелените дейности.
Иновациите също са ни фокус. Много държа да ги отбележа. Има всякакви варианти за получаване на пари по тази линия. Ако производители, учени и консултанти например се обединят в едно начинание – самото обединяване на хората също може да бъде иновация. Биологичните производители в Австрия например са се обединили около производството на биосливи и са получили субсидията. Производството на конфитюр без консерванти в Чехия също е счетено за иновация.

– Т.е. нашите земеделци трябва да бъдат изобретателни, информирани и дейни, за да успеят?

– Точно така. Ако измислиш нов продукт, този продукт ще доведе или до повишаване конкурентоспособността, или до ползи за околната среда, или други позитиви.
Ние анализирахме 90 иновативни проекта от страните в ЕС. Но да се върнем към темата за зелените дейности. Изчислили сме колко ще бъде ставката за зелено плащане – това също освен при нас, в института, никъде не може да се види. Това ще помогне на стопаните да съобразят зелените директни плащания с възможностите за финансиране по Програмата за развитие на селските райони – за биологично производство например, за агроекология и т.н.