Оризопроизводител №1: „Напоителни системи“ се води към умишлен фалит и продажба

Държавното предприятие е в кома точно преди поливния сезон. Оставено е без пари за ремонт, заплати и винетки

„“Напоителни системи“ може би се води към умишлен фалит и продажба. Така мисля не само аз, но и другите колеги в бранша на оризопроизводството“, призна Георги Видолов. Той е собственик на „Арон Райс“ООД  – стопанството, което отглежда най-големи площи с тази култура, а от вчера е и председател на новата Българска оризова асоциация (БОА). Съмненията на оризарите си имат причина. От аграрното министерство често обещават оздравителна програма на държавното предприятие. Но

2014 година тръгна, сеитбата на ориза ще е април, а до момента министерството не предприема нищо.

Въпреки, че поливният сезон е на прага, държавното дружество „Напоителни системи“ няма никаква готовност за него. Точно сега предприятието е особено зле. Няма пари, за да извърши необходимите ремонти на напоителните канали, няма дори и отпуснати средства за винетки на машините. Служителите са получили за последно заплата на 20 декември. На всичкото отгоре, повечето язовири са на исторически ниски нива на водата.

По данни на МОСВ за февруари наличният обем в „Пясъчник“ е 25.598 млн. куб. м. (при капацитет 206.500 млн), в „Тополница“ има 34.938 млн. (от общ обем 137.100 млн.), в сравнително добро състояние са Белмекен, който е пълен с 92.008 млн. куб. (от общо 144.00 млн.) и аз. Батак с 242.683 млн. (от 310.000 млн.).

Най-притеснен от агонията на държавното предприятие е браншът на оризопроизводителите.

Без поливна вода няма да има сеитба, няма да има реколта, няма да има бизнес.

Георги Видолов се е заел като повечето си колеги да чисти напоителните канали. Магистралните – „Алеко-Потока“ и

R-13, които преминават през неговите оризови полета, са собственост на „Напоителни системи“. Техните разклонения са общински канали, които се водят на общините „Родопи“ и Съединение. И за чиято поддръжка имат грижата оризопроизводителите.

Тези дни „Напоителни системи“ клон Пазарджик ремонтира „Алеко-Потока“ с багер на и за сметка на „Арон Райс“. Двайсет човека на частната фирма пък са заети да разчистват от храсти, треви и камъни общинските канали. „Между 20 и 25 хиляди лева ми струва всяка година ремонтирането и почистването на мрежата“, обясни Георги Видолов. 

Оризовите полета вече са лазерно изравнени

(за да не губят вода), каналите се чистят, но оризопроизводителите нямат никаква гаранция, че водата ще бъде доставена в необходимото количеството. Декар ориз се нуждае от 2400 куб. м. от засяването до жътвата. При малките наличности в язовирите на „Напоителни системи“ оттук нататък предстои браншът да се надхитрява и да се спречква за всеки кубик вода. 

Миналата година площите, заети с ориз, бяха 78 000 декара. Тази година ще са около 70 000.  За сравнение – през 2011 г. културата се е гледала върху 140 000 декара, а през 2012 г. върху 92 000.

„Създадохме БОА, защото не знаем какво ще се случи с „Напоителни системи“. При огромните задължения, които дружеството има,

нищо чудно някой от кредиторите да спечели дело и да обяви за продан напоителните канали.

Ако това се случи, оризопроизводството направо ще изчезне“, описа страховете на бранша Георги Видолов.

Аргументът му, че предприятието се води към умишлен фалит, е много логичен. „Точно, когато водата в язовирите е малко и точно преди активния поливен сезон, министерството не предприема нищо“, посочи той. „Не отпуска пари за ремонти при положение, че 70% от водата се губи. Не преструктурира дружеството, не плаща натрупаните му задължения.“

Миналата седмица зам.-министър Бюрхан Абазов се срещна със Съюза на оризопроизводителите и обеща, че „Напоителни системи” ЕАД ще бъде преструктурирано чрез отделяне на дейностите по опазване от вредното въздействие на водите от доставката на поливна вода. Абазов успокои бранша, че в новата Програма за развитие на селските райони ще има средства за модернизиране на хидромелиоративната структура в стопанствата, включително и на оризопроизводителите, за развитието на магистралните хидромелиоративни съоръжения, за осигуряването на поливна вода и въвеждането на нови технологии.

Звучи добре, но са само думи, които се повтарят от една година насам. Бъдещето изглежда хубаво, но точно в момента „Напоителни системи“ е в най-дълбоката си криза и само с приказки от нея не може да се излезе.

Една от целите на БОА е да изготви план за създаване на водно сдружение.

Свързани публикации: 32 фирми учредиха Българска оризова асоциация