25 май: Джон Кенеди посочва целта – Луната. „Избираме това, защото е трудно!“

12 астронавти стъпват на спътника, 25.5 млрд. долара са похарчили САЩ, за да сбъднат мечтата

На 25 май 1961 г. американският президент Джон Кенеди предлага програмата „Аполо“ в специално обръщение към Конгреса.  „Вярвам, че нашата нация трябва да се ангажира за постигане на целта преди края на това десетилетие – кацане на човек на Луната и безопасното връщане на Земята“. „Избираме това не защото е лесно, а защото е трудно“, казва по-късно президентът.

Космическият инженер Джон Хуболт е основен конструктор на програмата „Аполо“. По това време той е пенсионер, но познанията му в сферата на космическите транспортери са фундаментални. Именно Хуболт създава окончателния сценарий за успешно напускане на Земята, кацане на Луната и завръщане у дома.

Техническата концепция на мисиите „Аполо“ може да се обясни накратко така: Космическият кораб „Аполо“ заедно с Лунния модул, с който трябва да се кацне на Луната, са скачени за ракетата носител „Сатурн“. Ракетата-носител извежда в орбита около Земята „Аполо“ и Лунния модул, след което „Сатурн“ се отделя от тях. В космическият кораб може да има ни повече, ни по-малко от трима астронавти. В Лунния модул обаче не може да са повече от двама. Когато „Аполо“ заеме най-подходящото разположение спрямо Луната, двамата избрани потеглят към спътника, до който трябва да достигнат за пет дни. След това модулът ги връща обратно на „Аполо“. От кораба се отделят ненужните вече отделения и той се подготвя за приземяване върху вода на Земята.

Тази конструкция е възможно най-икономична и функционална. Тя е замислена така че мисиите да бъдат осъществени, а животът на хората в кораба запазен. Наземното изпълнение обаче се оказва не само извънредно скъпо, но и невероятно сложно.

Съдбата на първия кораб „Аполо“ и тримата астронавти в него е фатална. Още преди да излети, корабът се запалва и Върджил Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи загиват. Това се случва на 27 януари 1967 г.

Програмата „Аполо“ обаче не е спряна. Нейният изключителен успех идва през юли 1969 г. с „Аполо 11“. На 21 юли Нийл Армстронг става първия човек, стъпил на Луната при „Морето на спокойствието“. Той е заедно с Едуин Олдрин, който докосва Луната 15 минути по-късно. Майкъл Колинс е третият астронав в „Аполо 11“, който остава в кораба.

Програмата „Аполо“ продължава до края на 1972 г., а разходите ѝ достигат 25.5 млрд. долара. Преизчислени към днешно време те се развяват на 165 милиарда.

Общо 35 астронавти вземат участие в лунната програма. Двадесет и четирима от тях летят около Луната между декември 1968 г. и декември 1972 г. (трима от тях два пъти). Дванадесет души стъпват на лунната повърхност. Един от тях е учен – геолог, а останалите -тест пилоти.

Общият брой на полетите по програмата „Аполо“ от 1961 г. е тридесет и три. От 1968 до 1972 г. са изстреляни 11 космически кораба от серията „Аполо“ с екипаж на борда. От тях девет достигат до Луната. Успешно се прилуняват шест.