Надежда Захариева смирено влезе в 70-те

Днес поетесата и писателка Надежда Захариева празнува 70-я си рожден ден. През много, много години от живота ѝ тя бе известна като съпругата на поета Дамян Дамянов, който почина в средата на 1999 г. С годините обаче все по-малко хора свързват името ѝ с поета, защото собствената ѝ идентичност е достатъчно ярка, за да свети с отразена светлина.

Надежда Захариева е автор на над десет стихосбирки и на три романа. Периодично публикува свои увлекателно написани разкази в националните печатни медии.

За мнозина съдбата ѝ е драматична. Тя се е грижила 35 години за Дамян Дамянов, който имаше първа степен на инвалидност, съчетана с избухлив характер. Двамата имат три деца, но преди време единият син на Надежда умира. Тази зима тя претърпя операция за изрязване на тумор в главата. Когато излезе от болницата, писателката цитира пред „24 часа“ Артър Милър: “Който се страхува да умре, се страхува и да живее.”

„Нейната тайна и успех беше, че вчерашният ден не съществува“, обяснява Чавдар Александров.

Самата Надежда Захариева разказва пред бТВ, че най-ценната молитва за нея е тази: „Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, куража да променя нещата, които мога. И мъдростта да правя разликата между двете.“

Пожелаваме ѝ здраве, кураж и щастие!

А ето и две нейни стихотворения:

Загубиш ли …

Загубиш ли голямата любов,
изчезне ли мечтата ти голяма,
препъне ли те делникът суров
във камъка на нечия измама,
засипе ли те тъмен водопад
от хорска злоба, завист и омраза,
почувстваш ли се сам на този свят,
не се предавай ти, не се предавай!
Животът е вълшебно колело.
И всеки край е някакво начало.
Във злия лабиринт на всяко зло
за вярващия свети нишка бяла.
За вчерашното слънце не жали!
Тръгни по нишката през тъмнината.
Ще падаш. Ще грешиш. Ще те боли.
Но вярваш ли, иде стигнеш светлината.

************

Жажда

Като искам да пия вода,

не ми давайте чаша!

Не измервайте с чаши моята жажда!
Аз дойдох на света
не да искам по малко.
Ако трябва да ме боли,
искам толкова много,
че от скръб да изплача очите си.
Ако трябва да ме боли,
искам толкова много,
че сърцето ми чак да се къса!
Всеки къс от сърцето
ще е мъничка песен –
толкова тъжна,
че от болка ще трепнат
най-коравите хора.
Ако се радвам,
искам толкова много,
че от щастие да се пръсне
сърцето ми!
Всеки къс от сърцето
ще е мъничка песен –
толкова радостна,
че най-тъжните хора
ще забравят тъгата си.
Като искам да пия вода,
не ми давайте чаша!

Извори искам да пия!