За инвестиционните мерки по Селската програма 2015-а няма да е нулева

Не се работи по създаване на софтуер за директните плащания, а до 1 март догодина чрез него трябва да се регистрират 90 хил. бенефициенти, предупреждава Светлана Боянова

Със сигурност Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) няма да тръгне през януари, най-рано това може да стане в средата на 2015 г. Това мнение изрази председателят на Института за агростратегии и иновации (ИАИ) Светлана Боянова в интервю за „Инвестор“.

„За инвестиционните мерки съм сигурна, че 2015 г. няма да е нулева, дори приемите да са в средата на годината, но

силно се притеснявам да няма нулева година за агроекологията,

казва Боянова. Мотивите ѝ са, че наредбите по прилагането на програмата трябва вече да са с готови проекти, но това още не е факт. При служебното правителство не е била създадена работна група по директните плащания, нито по наредбите.

Сега, след като имаме бележки по проекта на ПРСР от ЕК, трябва да им се отговори. Но отговорите на доста от бележките на Брюксел ще са в зависимост от това какво иска политическото ръководство, каква е стратегията за развитие на земеделието.

Огромен проблем според Боянова е, че все още не е създаден софтуер, който да регистрира правните основания за ползването на земеделската земя от фермерите. Това условие е заложено в промените в Закона за подпомагане на земеделските производители.

По създаването на такъв софтуер обаче не се работи.

Под въпрос е и какво знаят в общинските служби по земеделие за новата ОСП и промените при директните плащания. Компетентността на администрацията е под въпрос и заради многото политически чистки по върховете на областните дирекции и общинските служби по земеделие, обръща внимание Светлана Боянова.

От 1 март 2015 г. започва кампанията за заявяване на обработваните земи и софтуерът трябва да регистрира основанията за ползване на земята на 90 хил. бенефициенти. Законът е много добър като идея, но практическото му приложение куца. Освен това тази година като се заявяват площите трябва да се посочи зеленият компонент и софтуерът да го изчисли автоматично.  Ако няма информационна система, това няма как да стане заради липсата на съответния продукт. Рискът е земеделците да не могат да заявят правилно зелените площи от незнание или заради липсата на система, която да ги ориентира. В такъв случай

плащанията за неправилно посочените площи ще са намалени.

„Административните санкции ще се налагат от 2017 г., тъй като правилата за зелените плащания са нови за производителите и ЕК реши да не ги наказва отсега“ информира Светлана Боянова. Според нея точно сега трябва да има кампания за запознаване с директните плащания – в месеците, в които няма активна земеделска работа. Такава обаче липсва.

Прогнозите за загубите по старата ПРСР са за около 90 млн. евро.

„Без договорени проекти заради бавната работа на Фонд „Земеделие“ нямаше как да има плащания“, обяснява председателят на ИАИ.

Проблемът с напоителните системи в страната е толкова фундаментален, че не може да се реши с новата ПРСР. „За сектора са необходими толкова много средства, че бихме могли да изхарчим целия й ресурс. Има стратегия, но някой трябва да каже следваме ли я, какво правим с „Напоителни системи“ и сдруженията за напояване, къде ще реставрираме съоръжения, защо точно там, а не навсякъде. И какво очакваме като се възстанови напояването“, коментира Боянова.

За животновъдния сектор трябва също да се вземе политическо решение

още повече, че през 2015 г. отпадат млечните квоти. Производството на малките ферми, които не отговарят на санитарните изисквания няма да издържи дълго време.

„Трябва да се напише истината за състоянието на сектора и това да го направи държавата. Да се каже: имаме проблем и в какво се състои той. Какви са възможните начини да го решим –  едните са свързани с финанси, другите не толкова“, съветва председателят на института.