Пчелният восък поскъпна за кратко от 6 на 16 лв/кг и е в тежък дефицит

30% от продукта се изхвърля заради остарялата технология на извличането му

Доц. д-р Пламен Христов от Института по животновъдство в Костинброд, база Велико Търново,  бе днес гост лектор в Пловдив по покана на общинското пчеларско сдружение „Акация 1899“. Предварително обявената тема бе свързана с добиването на пчелен восък в стопанствата. Пчеларите се оплакват от сериозен дефицит на восъка, който служи за производство на основи за образуване на пити. Дори твърдят, че е започнал внос на восъчни основи от Гърция, които са със съмнително качество. Хора от бранша обясняват, че в момента пчелният восък се продава за около 15-17 лв./кг и със сигурност цената му ще расте. Миналата година, според тях, продуктът се е купувал за 6 лева.

Лекцията започна с отклонение. Доц.Христов попита събралите се пчелари има ли грип в Пловдив, а те се обадиха, че има, но не и сред техните редици (естествено, заради меда). Лекторът обаче все пак им даде два съвета: Да внимават с превантивната употреба на прополис, тъй като медицински наблюдения са показали, че след 8-ия ден на приемането му, имунната система изведнъж се срива. Освен това доц. Христов разказа и за „една грозна реклама“, която върви по руски канал и която показва чаша горещ чай и лъжица мед. След като медът се изсипе в чая, оттам изскача думата „рак“. Идеята е този клип е да обърне внимание на потребителите, че поставянето на меда в гореща течност, води до образуването на хидроксиметил фурфурал, което е канцерогенно съединение.

В урока си доц. Христов обясни, че пчелите произвеждат най-много восък, когато са на възраст 12-и – 18-и ден. Колкото повече въглехидрати има в храната им, толкова повече восък правят. Доказано е, че за восъчното строителство са необходими и белтъчини. Семействата с майки създават със сигурност повече восък и обратно. За получаването на 1 кг восък, пчелите изразходват 3.5 кг мед и това е базата, на която се изчислява цената на продукта.

 

След увлекателната лекция, доц. д-р Пламен Христов се съгласи да отговори и на въпроси на АгроПловдив 

Миналата година от Светия синод съобщиха, че ще внасят пчелен восък за производство на църковни свещи от Гърция. Недостатъчно ли е нашето производство? 

Не мога да кажа много ли е, малко ли е, но търсенето му непрекъснато расте и това се вижда по цените. Преди време беше 3.50 лв./кг, миналата година стана 7-8 лева, а през тази година съм виждал обяви за 12 лева. Това може да подскаже, че българският восък се изнася зад граница заради по-добрите цени.

За какво се използва продуктът?

Восъкът има четирийсетина приложения – в индустрията, в медицината, в козметиката и в други места като производството на църковни свещи. Това, за което е незаменим обаче, е за производството на восъчни основи в пчеларството. Ако допуснем, че сега младите пчелари искат да правят основите по-тежки, за да са по-качествени, можем да предположим, че в България восъкът не достига.

Остава ли за продажба от произведения от едно пчелно семейство восък?

Може би – не. Примитивният начин на топене на старите пити не позволява на значителна част от восъка да излезе. Повече от 30% се изхвърля заради старата технология за добиването му. Днес восъкът може да не достига и за това, че държавните програми за подпомагане на пчеларството вече се ползват и от доста нови пчелари, които тепърва изграждат пити и пчелни гнезда. И на тях им е много необходим. Сега от чужбина предлагат пластмасови основи и рамки, но у нас те не се възприемат, още повече, че на този етап естественото е по-добро.

Казахте, че у нас не оползотворяваме восъка както трябва. Това не е ли ниша за нов бизнес?

Със сигурност не можем да го оползотворим и това най-вече е заради технологията за екстракция на восъка. Ползваме най-обикновения метод на варене. При него водата не може да извлече восъка особено на по-старите пити.

У нас никой ли не прилага по-съвременни технологии?

Не знам, не съм чул. Това може да се приложи при разтопената восъчна суровина при високи обороти на центробежни барабани. Най-ефективно е използването на химически разтворители, които извличат суровината, а после разтворителят се изпарява и остава само суровината.

Тоест, има потенциал?

Има, но начинът, който прилагаме у нас е характерен и за европейското, и за световното производство на мед. Не съм чувал да се използват в практиката високотехнологични методи. Единствено за научни цели се прилагат. Това е един отворен прозорец.

След като восъкът има толкова много приложения, в дефицит е и цената му расте, значи бизнесът за пълноценното му извличане вероятно скоро ще се развие?

Аз съм на 50 години и откакто се помня, пчеларите на всяко свое събиране повтарят: „Ама, няма млади хора!“. Но през последните няколко години в пчеларството вече се виждат младите хора. Струва ми се обаче, че когато, дай Боже, икономиката се възстанови, те ще се пренасочат в други сектори и ще намалят пчелните си стопанства. В днешно време на безкрайна криза много хора разчитат с пчеларството да оцелеят, но това все някога ще свърши.

Не е ли доходоносно да си пчелар?

Не е. Значи, пчелари сред олигарсите няма. Но, също така няма и социално слаб пчелар, аз не съм видял такъв.

Но това не е ли мечтата на повечето българи – да не са бедни, но и да не са прекалено богати, че да ги боли глава?

Да си пчелар изисква и една доста висока доза мазохизъм. Няма как да работиш това и да се елиминира момента на ужилването. Това е един неприятен момент. Доскоро се твърдеше, че отровата в жилото лекува артрозни и артритни заболявания, и че е полезно за имунната система. Само че виждам пчелари, които цял живот са били жилени, че развиват артрити и други заболявания. Преди години на пчеларите даваха кисело мляко и се предвиждаха противоотровни средства, каквито се даваха на заварчиците, защото преработката на пчелната отрова се осъществява в черния дроб. И ако има утежнения заради алкохола, цироза например, или други заболявания на черния дроб, със сигурност вредата за пчеларя ще бъде много голяма.

Правени ли са изчисления какъв процент от общите приходи, които носи едно пчелно семейство с продуктите си, може да заеме пчелният восък?

Задавате ми много труден въпрос и аз определено съм неподготвен. Защото това се базира на конкретните условия за получаване на продукция. Медът например може да варира от нула до сто килограма. Зависи какви са изкупните му цени. По-миналата година той струваше около 4 лева, миналата към 5, за тази не се знае. Варира и цената на восъка, както и на прополиса. Разбира се, трябва да сложи и елементът колко ще те излъжат, защото има електронни кантари, които се манипулират с дистанционно управление. Чак тогава идва ред на рентабилността. При всички положения обаче на този етап восъкът не може да формира много сериозен процент от доходите. Ако допуснем, че от едно пчелно семейство се е получил 0.5 кг восък или даже цял килограм, сметката е следната: Един килограм восък е 12 лева, а един кг мед над 5 лв. За година обаче добитият мед може да надхвърли 50 кг от кошер. Затова восъкът не може да се счита като източник на значими доходи.