Доц. Божин Божинов, АУ: Гладът за агрономи полевъди е огромен

Студентите от факултет „Агрономство“ в Аграрния университет в Пловдив разполагат с 4 години, опитно поле от 500 дка и Демострационен център с модерна техника, за да научат всички практики

Гладът за агрономи полевъди в момента е огромен. Затова фермери, предимно от Северна България, идват в Аграрния университет, за да си търсят хора още от студентската скамейка. Те не се интересуват толкова от успеха в студентската книжка, колкото от човека. Готови са да плащат стипендии на качествени хора, на които ще могат да разчитат, след като се дипломират. Това разказа пред АгроПловдив деканът на факултет „Агрономство“ в Аграрния университет в Пловдив доц. д-р Божин Божинов.

В момента във факултета има студенти, които се подпомагат още от втори курс от земеделски стопани от областите Свищов, Враца, Русе, Добрич. Те получават месечно по 200 лева или минимална работна заплата, според договорката. И поемат ангажимент да работят поне една година в стопанството на спонсора след като завършат. До преди 4-5 години спонсорството въобще не е съществувало като практика.

А заплатите? Поради дефицитът на качествени кадри стартовата заплата за млад агроном е минимум 1000 лева, към които задължително се добавят автомобил, телефон, лаптоп и друго необходимо за един специалист оборудване. Тези, които са доказали способностите си и са се задържали в стопанството, получават по 3-4 хиляди лева месечно възнаграждение, според декана.

Между една четвърт и една трета от студентите във факултета са второ поколение земеделци., обясни доц. Божинов. Родителите им са завършили някогашния Висш селскостопански институт (ВСИ – днес АУ) през 80-те и 90-те години и днес вече са създали мащабни модерни стопанства. Приемствеността е естественият ход на нещата и затова те изпращат синове и дъщерите си да натрупат знания в най-доброто учебно заведение – Аграрния университет. „За нас, преподавателите, обучението на тези студенти е удовлетворяващо, защото те знаят какво искат и ние можем да си говорим с тях на професионален език“, усмихна се деканът.

За четири години обучение студентите могат да научат най-важните практики в земеделието – от семето до плода. От отглеждането на културите до управлението на модерните земеделски техниките за прибирането им. От поливането до растителната защита. От управлението на стопанството до реализирането на продукцията. Факултетът разполага с 500 дка земеделски площи от общо 1800 дка, които притежава университетът. През октомври 2013 г. бе създаден и Демонстрационен център, през който до момента са минали земеделски машини за над 4 милиона лева. Вносителите на техника предоставят за обучението най-съвременните машини, които са с компютърно управление, GPS и прецизна механика. Така студентите придобиват умение за работа с тях.

Докато следват, студентите могат да пътуват по обучението Еразъм в други държави – Полша, Гърция, Чехия, Турция, Испания, Португалия. Това е важно предимство, защото нашите бакалаври придобиват широкоспектърен поглед върху земеделието, сравняват България със света и могат да променят и подобрят нещо у нас, смята доц. Божинов.

Във факултета „Агрономство“ годишно се приемат около 300 студента редовно и задочно обучение. Най-голям наплив има към специалността „Полевъдство“и затова по нея се приемат най-много кандидати – 80 годишно. Интерес има и към „Растителни биотехнологии“, в която курсистите се обучават в най-актуалните техники за създаване на нови сортове, нови хибриди и нови породи. В нея се приемат по 20 студента. Другите привлекателни специалности във факултета са „Агробизнес“, „Селекция и семепроизводство“, „Растителна биология“ и „Зооинженерство“.

Приемът на документи за предварителните изпити в кандидатстудентската кампания започна от вчера (8 март) и ще продължи до 27 март.