Древна притча от Вавилон разкрива как се става богат

Кулата на Вавилон

Притча, публикувана в колекцията притчи в САЩ от 1926 г. „Най-богатият човек във Вавилон„, разкрива основното и просто правило на забогатяването. А именно: Плащай първо на себе си! В една от историите се разказва за Аркад – синът на скромен търговец, член на голямо семейство, който се е смятало, че няма почти никакви шансове да се замогне.

Той обаче се превръща в най-богатия човек в древен Вивилон, следвайки съветите на богаташа Алгамиш, който е раздавал кредити.

Ето какво разказва Аркад на приятелите си, които го посетили да получат съвет как да станат богати (от сайта „Капка по капка“)

“ … Преди да направя откритието си аз бях писач в архива и всеки ден дълги часове работех над глинените плочи. Седмица след седмица, месец след месец, аз работех, но доходите ми си оставаха недостатъчни. Храна, облекло и дарове за боговете, и други неща, които не мога да си спомня, поглъщаха парите ми. Но моята решителност не ме напускаше.
Един ден Алгамиш, заемодателят, дойде в дома на кмета и поръча копие на даден закон и ми каза: Трябва да го имам до два дена и ако свършиш работата навреме ще ти дам две медни монети.
И така аз се трудих усърдно, но законът беше дълъг и когато Алгамиш дойде отново аз не го бях завършил. Той се ядоса и ако бях роб щеше да ме удари. Но знаейки, че кметът няма да му позволи да ме нарани, без страх му казах: ‘Алгамиш, ти си много богат човек. Кажи ми как и аз да стана богат и аз ще работя над плочите цяла нощ и до изгрев слънце те ще са готови.’
Той се усмихна и отговори: ‘Ти си дързък младеж, но ще приема сделката ти.’
Цяла нощ аз писах, въпреки че гърбът ме болеше и миризмата на глината ми причиняваше такова главоболие, че едва гледах. Но когато той се появи отново по изгрев слънце, плочите бяха готови.
‘Сега’ – казах аз – ‘кажи ми каквото ми обеща.’
‘Ти изпълни своята част от сделката, момче’ – рече ми той приветливо – ‘и аз съм готов да изпълня моята. Ще ти кажа каквото искаш да знаеш, защото аз остарявам,а старият човек обича да бърбори. Когато младите съзреят и са готови да получат съвети, те получават мъдростта на годините. Но прекалено често младите мислят, че възрастните притежават само мъдрост, която принадлежи на отминалите дни и поради това не извличат полза от нея.Но запомни това – слънцето, което грее сега е същото слънце, което е греело, когато баща ти е бил роден и ще продължи да грее, когато и последният ти внук си замине от този свят’
‘Мислите на младите’ – продължи той – ‘са като ярката светлина на падаща звезда, която понякога украсява небето, но знанието на възрастните е като неподвижните звезди, които са толкова непроменливи, че морякът може да се ориентира по тях и да стигне до целта си.
Запомни думите ми, защото ако не го направиш няма да можеш да схванеш истината, която ще ти разкрия и ще си мислиш, че напразно си се трудил цяла нощ.’
Тогава той ме погледна проницателно изпод гъстите си вежди и ми каза със ясен, мощен глас: ‘Аз открих пътя към богатството, когато реших, че част от печалбата ми е само за мен. Така ще направиш и ти.’
След това той продължи да ме гледа с пронизващ поглед, но не казваше нищо повече.
‘Това ли е всичко?’ – попитах аз.
‘Това беше достатъчно да превърне сърцето на овчарче в сърцето на заемодател.’ – отговори той.
‘Но всичко, което печеля е за мен!’ – настоявах аз.
‘Съвсем не’ – отговори той – ‘не плащаш ли на шивача? На обущаря? Не плащаш ли за храната си? Можеш ли да живееш във Вавилон без да харчиш пари? Колко ти е останало от парите, които си изкарал предния месец? А от последната година? Нищо, нали? Глупак! Ти плащаш на всички, освен на себе си. Глупако, ти се трудиш за други. Защо просто не станеш роб и не работиш за каквото господарят ти ти дава да ядеш и обличаш. Ако беше оставял за себе си една десета от всичко, което изкарваш, колко би имал след десет години?’
Познанията ми по математика не ме предадоха и аз отговорих: ‘Колкото изкарвам за една година.’
‘Това е само половината истина’ – отвърна той – ‘всяка златна монета, която спестяваш е роб работещ за теб. Всяка медна монета, която тя изкарва за теб е нейно дете, което също може да работи за теб. Ако искаш да станеш богат, тогава спестяванията ти трябва да ти носят печалба, и децата им също – това може да ти даде изобилието, за което мечтаеш.
Мислиш си, че те мамя и се възползвам от труда ти’ – продължи той – ‘но аз ти плащам хиляди пъти повече, ако имаш достатъчно ум да схванеш истината, която ти разкривам.
Част от печалбата ти е само за теб. Тази част не бива да е по-малко от една десета, независимо колко малко печелиш. Може да бъде повече, ако можеш да си го позволиш. Плати първо на себе си. Не купувай от шивача и обущаря повече отколкото можеш да платиш с остатъка от парите си, така че да ти остане достатъчно за храна и дарения за боговете.
Богатството, като дървото, пониква от малко семе. Първата медна монета, която спестиш е семето, от което дървото на богатството ти ще израсте. Колкото по-скоро засадиш семето, толкова по-рано дървото ти ще се развие. И колкото по-усърдно ти подхранваш и поливаш дървото с редовни спестявания, толкова по-скоро ще можеш да се наслаждаваш на сянката му.’
Така рече той, взе плочите си и си замина.
Дълго мислих над думите му и ми звучаха правдоподобно. Реших да опитам. Всеки път когато ми плащаха, отделях една десета и я скривах. И колкото и да е странно, не чувствах недостиг на средства в сравнение с преди. Не забелязвах голяма разлика и успявах да живея без заделените пари. Но често се изкушавах, особено когато спестяванията ми започнаха да нарастват, да похарча парите си за някои от хубавите стоки, които търговците предлагаха. Но аз мъдро се въздържах от подобни действия.
Дванадесет месеца по-късно Алгамиш отново дойде при мен: ‘Момче, плаща ли на себе си поне една десета от всичко спечелено през последната година?’
Аз гордо отговорих: ‘Да учителю, плащах си.’
‘Това е добре.’ – каза той – ‘И какво направи със спестеното?’
‘Дадох го на Азмур, тухларят, който ми каза, че ще пътува през далечните морета и в Тир ще ми купи редки скъпоценни камъни от финикийците. Когато се върне ние ще ги продадем на висока цена и ще си поделим печалбата.’

‘Всеки глупак трябва да се учи’ – изръмжа Алгамиш – ‘но защо си се доверил на тухлар относно скъпоценни камъни? Би ли питал хлебаря относно звездите? Не, по дяволите, ти би отишъл при астронома, ако имаше ум в главата си. Спестяванията ти са загубени, момче – изтръгнал си дървото на богатството си от корените. Но засей ново. Опитай пак. И следващият път, ако искаш съвети за скъпоценни камъни, отиди при ювелира. Ало искаш да знаеш нещо за овцете, отиди при пастира. Съветите са едно от нещата, които се дават безплатно, но внимавай и приемай само онези, което имат стойност. Този който приема съвети за спестяванията си от някой без опит в тези неща, ще заплати доказателството за погрешността на тяхното мнение със спестяванията си.’ – Това ми каза той и отново си замина.
Случи се както той бе казал. Финикийците са мошеници и бяха продали на Азмур нищо неструващи парченца стъкло, които приличаха на скъпоценни камъни. Но както Алгамиш ми беше наредил, аз продължих да спестявам една десета от приходите си, защото вече си бях изградил навик и не ми беше трудно.
Още дванадесет месеца по-късно, Алгамиш ме посети в стаята на писачите и ме попита: ‘Какво направи през последната година?’
Плащах си редовно – отговорих аз – и дадох спестяванията си на Аггер – майсторът на щитове, за да си купи бронз. На всеки четири месеца той ми плаща рента.’
‘Добре. А какво правиш с рентата? ‘
‘Устройвам си пир с мед и хубаво вино и сладкиши. Купих си и алена туника. Някой ден ще си купя и магаре, което да яздя.’
На което Алгамиш се изсмя: ‘Ти изяждаш децата на спестяванията си. Как тогава очакваш те да работят за теб? И как биха могли и те да има деца, които да работят за теб? Първо си направи армия от златни роби и след това много богати банкети ще можеш да си устроиш без капка съжаление.’ –  каза той отново си замина.
Не го бях виждал цели две години, когато той отново дойде при мен. Лицето му бе изпълнено с дълбоки бръчки, защото той остаряваше. Той ми каза: ‘Аркад, натрупа ли вече богатството, за което мечтаеше?’
Аз отговорих: ‘Все още не, но вече имам част от него и то ми носи още приходи, които от своя страна ми носят още.’
‘А приемаш ли още съветите на тухларите?’
‘Относно тухли те дават отлични съвети’ – отговорих аз.
‘Аркад’ – продължи той – ‘научил си уроците си добре. Първо ти се научи да преживяваш с по-малко отколкото печелиш. След това ти се научи да искаш съвети от онези, които са компетентни в дадена област. И накрая ти се научи да караш златото да работи за теб.
Научи се как да придобиваш пари и как да ги използваш. Затова ти си компетентен за отговорна позиция. Аз остарявам. Синът ми мисли само за харчене и съвсем не се замисля за печелене на пари. Моята работа започва да ми тежи. Ако отидеш в Ниппур и се грижиш за земите ми там, ще те направя мой партньор и ще станеш съсобственик на моите имоти.’
И така аз отидох в Ниппур и поех имотите му, които бяха големи. И понеже бях изпълнен с амбиция и бях научил законите на успешното боравени с богатство, аз съумях да увелича стойността на неговата собственост.
Това ми донесе големи печалби и когато Алгамиш напусна този свят аз получих част от имотите му както той бе наредил в завещанието си.“