Светослав Русалов пожела златен дъжд на Гергьовден след критичната суша през април

По-добре болести, отколкото изсъхнали полета

„Дъждът, който падна миналата седмица, беше спасителен за реколтата. Сумарно за три дни беше около 30 литра. Благодарение на него, това, което е останало от пшеницата, ще оцелее. Там, където е изсъхнала – няма оцеляване“, разказа пред Агро Пловдив и с видимо облекчение зърнопроизводителят и председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Светослав Русалов. Данните за количеството дъжд са за района на областите Пловдив и Пазарджик.

Заради силното засушаване през март и особено през април, житните посеви в района на Тракийското поле са изсъхнали „на петна“, там, където почвата е по-песъчлива и не е запазила влагата от снега през зимата.

„Този спасителен дъжд ще задържи положението докъм Гергьовден. Тогава отново трябва да завали“, даде заявка Русалов. Щедро и сериозно той допълни, че поръчката е за всички райони в страната, където се отглеждат житни, рапица и пролетни зърнени култури. „Гергьовският дъжд е изключително важен, най-важен“, по думите му. Дори и за Северна България, въпреки че там агроклиматичните и почвените условия са по-благоприятни.

Преди дъждовете, които паднаха след Великден, пшеницата се е опитала да изкласи и вече има отделни растения, които са образували класове по 2-3 см с по 3 до 5 зърна в тях. „Тоест, пшеницата се опита да се възпроизведе, тъй като неблагоприятният климат беше напът да прекрати вегетацията на посевите. Сега, след като дъждът напои почвата, тези пет зърна ще се напълнят, но няма да станат повече“, поясни Светослав Русалов. Нови зърна в тях няма да се образуват, всичко е свършило. Гергьовският дъжд може да подобри ситуацията, но така или иначе, добивът е заложен отдавна, по думите му. Той може да се види в стеблото, когато то се разтвори. Но зърнопроизводителите предпочитат да изчакат изкласяването, за да преброят зърната и всъщност, реколтата, която ще имат в края на юни.

„След тридневните дъждове и топлите дни, които изгряха от вчера, тръгват болестите“, прогнозира зърнопроизводителят. „Очакваме първо жълта ръжда, септориозата вече е на дневен ред, брашнеста мана ще има. Впоследствие ще дойде и бялата ръжда. Но по-добре да имаме живи растения и да ги опазваме, отколкото да ги няма“, посочи по-малкото зло Светослав Русалов.

На въпроса дали се увеличават разходите за растителна защита година след година, той обясни, че с вноса на семена от Европа, се увеличават и новите болести, които са непознати за България. „Растителната защита се увеличи. Само допреди няколко години не знаехме що е то фунгицид (пестицид срещу болести – б.р.). Вече правим не едно, а две-три фунгицидни пръскания. А препаратите не са никак евтини и по този начин още повече ни се увеличават разходите. Но ние сме зърнопроизводители и трябва да опазваме културите, не можем да ги оставим на произвола“, обобщи фермерът.

В момента семената пшеница основно са френски – нискокачествени, но високодобивни. Фуражни пшеници, уточни събеседникът. И тази година в района на Пловдив се отглеждат повече хлебни пшеници с по-високо качество на зърното, но тенденцията, която се налага в цялата страна, е да се произвежда фуражна пшеница. За да компенсират по-ниското качество, хлебозаводите ще влагат повече подобрители. „Търсим начин да изкараме печалба, защото положението на зърнопроизводителите не е никак розово, заради продължаващия тренд към намаляване цената на пшеницата“, намекна за невидимата за останалите браншове, но дълбока криза за зърнопроизводителите, Светослав Русалов.