Не подценявайте бялата американска пеперуда! Изключително опасна е!

Гъсениците ѝ са във фаза масово излюпване. В общините „Марица“, „Родопи“, Съединение и Раковски опасността е най-голяма

Бялата американска пеперуда е изключително опасен вредител, който напада над 200 растителни вида, включително черницата, черешата, ябълките, лозята, ореха, сливата, крушата, дюлята и други. Миналата година в Пловдивска област първото поколение на листогризещото насекомо имаше висока плътност, която намаля при второто поколение.

Проблемни микрорайони в Пловдивска област са общините „Марица“, Съединение, Раковски и „Родопи“, където традиционно подценяват борбата с Бялата американска пеперура, съобщават специалисти по растителна защита.

В момента се наблюдава масово излюпване на първо поколение гъсеници.

Неприятелят развива две поколения годишно.

Как да познаете вредителя

Пеперудите са средно големи със снежно бели криле. Понякога се срещат индивиди с черни точки или тъмнокафяви петна по тях. Гъсениците първоначално са зеленикави, с дребни брадавици и космици по тялото. По-късно те добиват по-тъмен цвят. Напълно развитите гъсеници достигат дължина 30-35 мм и са силно окосмени.

Защо са опасни

Напролет след излюпването си гъсениците започват да се хранят групово, като скелетират долния епидермис на листата (тази повреда се забелязва по-трудно). По-късно, след преминаването им във втора възраст, те започват да правят малки дупки по листната петура и да оплитат по няколко листа в паяжина. По тези паяжинни гнезда може лесно да се познае, че нападението е точно от този неприятел. С напредване на развитието на гъсениците, растат съответно и гнездата, като в тях се включват цели клони. Щом изядат листата, те се преместват на ново място, а там, където са се хранили остават огризки от листа и екскременти в паяжина, която бързо покафенява, а клоните приличат на опожарени. При масово нападение дърветата могат да бъдат обезлистени.
Второто поколение на неприятеля е много по-опасно и с много по-голяма численост. Гъсениците от последните възрасти напущат паяжинните гнезда и се разселват поединично по цялото дърво, което вече е силно повредено. При голяма плътност и липса на храна гъсениците нагризват и плодовете на крушите, ябълките и сливите.
Борбата с бялата американска пеперуда се провежда с механични мерки и химични средства или бактериални препарати.

Механична и химическа борба

Най-подходящо е механичното унищожаване на гнездата на гъсениците от първо поколение, когато те са още малки и щетите не са така големи. Така може да се намали значително плътността от второ поколение. Паяжинните гнезда се изрязват и изгарят веднага щом се забележат, преди да са се разпълзели гъсениците от по-големите възрасти. За целта може да се използва и факла, натопена в нафта и с нея внимателно да се обгарят гнездата, за да не се предизвика пожар.

Срещу гъсениците на бялата американска пеперуда може да се пръска с инсектициди или бактериални препарати. За нападнатите дървета в населените места, парковете, по улиците и дворовете могат да се използват бактериалните препарати: Дипел ВП – 0,1% или Дипел 2 X – 0,1%, които са безопасни за хората, животинския свят и околната среда, прилагат се без карантинни срокове и от тях няма токсични остатъчни количества по растенията. Третираните гъсеници загубват способността да се хранят, тялото им потъмнява и за 3-5 дни загиват от бактериално заболяване, което се е развило в тялото им. 

От инсектицидите срещу гъсениците на бялата американска пеперуда са подходящи: Актелик 50 ЕК – 0,15%, или Дурсбан 4 Е – 0,1%. Пръскането трябва да се проведе срещу младите гъсеници, които са по-чувствителни на препаратите.

Химическата реакция срещу Бялата американска пеперуда може да се съчетае и с третиране срещу ябълков плодов червей и калифорнийска щитоносна въшка.