На 6 март се раждат двама, чиито творби могат да спрат времето
6 март е рождената дата на двама титани, без които културното наследство на земята би било далеч по-бедно – Микеланджело Буонароти и Габриел Гарсия Маркес. Единият нарисува, издяла и построи света и историята му през своите видения и талант. Другият не пишеше просто книги, а пресъздаваше едно вдъхновено от любов сътворение, чиито цветове бяха искрящи, а въздухът бе Божият дъх. Където смъртта бе нищо, а устременият към нея живот бе в състояние да я прескочи. Творбите и на двамата са в състояние да спрат времето.
Флорентинецът Микеланджело Буонароти е роден през 1475 г и още когато е бил момче, талантът му е бил забелязан от мецената Лоренцо де Медичи. Когато е на 22 години, създава скулптурата „Пиета“, която днес е в базиликата „Свети Петър“ в Рим – Дева Мария, носеща в скута си с безкрайна мъка и нежност сваления от кръста Христос.
На 26 години той „изважда“ от мраморния блок своя Давид в мига, когато героят преценява шанса си да убие с обикновена прашка непобедимия огромен Голиат. Той е сериозен, красив и в преценяващите му очи се чете смъртната присъда на великана. Но нима има нещо невъзможно, когато Бог е на твоя страна?
Войнственият папа Юлий II му възлага да изпише тавана на Сикстинската капела и в продължение на четири години, легнал върху скелето с капеща върху лицето му боя, Микеланджело рисува Сътворението на света, сътворението на човека и неговото падение. Тогава е на 33 години. По-късно в същата капела той рисува и Страшния съд при олтара.
Много скулптори и платна създава флорентинецът, но сред върховете на неговия гений без съмнение е и архитектурата на „Свети Петър“. Започнат от Браманте, проектът на капелата е завършен от Микеланджело, когато той е на 75 години. Архитектурата на купола на най-свещения за католиците храм създава усещането, че това е истинският земен Божи дом.
Микеланджело умира на 88 години на 18 февруари 1564 г.
Носителят на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес е роден в Колумбия през 1927 г. и отначало работи като журналист.
Най-известния си роман – „Сто години самота“, Маркес издава, когато е на 40 години. Книгата е писана в продължение на година и половина и то на фона на изключителната мизерия, в която живее семейството му. Успехът на романа решава веднъж завинаги финансовите проблеми на писателя. През 1981 г. той издава „Хроника на една предизвестена смърт“, която бе филмирана през миналия век.
Когато е на 58 г. неизтощимият като събуден след векове покой вулкан Маркес издава другия си голям шедьовър „Любов по време на холера“. Четири години по-късно му е поставена диагнозата рак на дробовете.
Великият колумбиец почина на 17 април 2014 г. на 87 години. Оплака го целият свят.